СЕМ проверява има ли нарушение при освобождаването на Мария Цънцарова
СЕМ разпореди на юристите си да проучват случая с отстраняването на Мария Цънцарова от ефира на bTV и да преценяват има ли нарушаване на Закона за радиото и малкия екран. Решението беше взето на първото съвещание на регулатора за 2026 година след нескончаем спор за свободата на словото, правата на публицистите и границите на регулаторната интервенция. Паралелно Съвет за електронни медии реши да провежда среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), с цел да има изясненост по какъв начин се вземат сходни решения в редакциите и по какъв начин се споделят обществено, когато засягат публицисти с високо публично доверие.
Прочетете още
Казусът „ Цънцарова “ се връща на дневен ред за регулатора за повторно в границите на година. Още през декември 2025 година Съвет за електронни медии излезе с позиция, че следи „ с очебийно внимание “ информацията към журналистката, като означи и съществуването на координирани офанзиви против нея в обществените мрежи.
Какво тъкмо може и какво не може да направи Съвет за електронни медии
В полемиката пролича класическото напрежение в сходни случаи: от една страна регулаторът няма пълномощия да се намесва в кадровите решения и публицистичната политика на частните медии, а от друга – публичният резултат от премахване на „ лице “ на журналистика неизбежно слага въпроси за напън, бистрота и професионални стандарти.
Членове на Съвет за електронни медии подчертаха, че директна интервенция по кадрова линия би могла да се пояснява като напън, в това число в подтекста на европейските правила за публицистична самостоятелност, заложени в Европейския акт за свободата на медиите.
В същото време решението да се включат юристите на Съвет за електронни медии демонстрира, че регулаторът ще търси отговор не в „ кой да бъде на екран “, а в това дали причини, употребявани обществено към случая, се разминават с правила и разпореждания на Закон за радиото и телевизията – и дали са налице учредения Съвет за електронни медии да изисква информация и да прави заключения от позиция на закона.
Напомняме, че в никакъв случай преди при знакови сваляния на инакомислещи публицисти от екран Съвет за електронни медии не се е намесвал (Изключение прави свалянето на Силвия Великова от ефира на БНР). През 2019 година, когато от екрана на Българска национална телевизия бяха показно свалени Марио Гаврилов, Искра Ангелова, Мария Стоянова, Камен Алипиев-Кедъра и Горан Благоев, а с директорското си място на дирекция " Кино " се елементарни Боряна Пунчева, след две писма до Съвет за електронни медии, подписки с по 3000 души, митинги под прозорците на Българска национална телевизия и други форми на социална реакция, Съвет за електронни медии резервира цялостно безмълвие.
Къде се появява Законът за радиото и малкия екран
В рамките на съвещанието бяха посочени два съответни проблематични аргумента, които циркулират обществено към отстраняването на Цънцарова: появяването в ефир с „ брандирана чаша “ с обръщение и изказвания за мнения в ефир, с които журналистката упреква директен началник във въздействие върху публицистичното наличие. По тази линия в полемиката беше даден образец с член 10 от Закон за радиото и телевизията, който слага измежду правилата на закона гарантирането на правото на свободно изложение на мнение.
По втория пункт беше припомнен и текстът на член 11, алинея 3 от Закон за радиото и телевизията: „ Публична рецензия по отношение на снабдители на медийни услуги от страна на работещи в тях не е непочтеност към работодателя. “ Именно тук юристите на Съвет за електронни медии ще би трябвало да преценяват дали и по какъв начин този принцип е съответстващ към съответната фактическа обстановка и обществената обосновка по случая. ([Lex.bg][5])
Защо се намесва и тематиката за журналистическата нравственос
Дебатът в Съвет за електронни медии се разшири и към по-общи тематики за медийната среда и отбраната на журналистическия труд – в това число ниско възнаграждение, напън и несигурни договорни практики. Беше коментирано и решение на Комисията по журналистическа нравственос по различен обществено сензитивен проблем – Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева – като част от членовете на Съвет за електронни медии сложиха въпроси за стандарта на инспекция на изказвания, които медиите препредават, и за това до каква степен престижът на източника може да замества публицистичната инспекция.
Срещата с АБРО: опит за „ диалог за разпоредбите “, не за една телевизия
Решението за среща с АБРО е сигнал, че Съвет за електронни медии ще търси разговор за практиките на бранша – по какъв начин се вземат решения при висока социална сензитивност, по какъв начин се споделят и по какъв начин се пази публицистичната самостоятелност без да се подхранва съмнение за външен напън.
Съвет за електронни медии чака правният разбор на юристите си по проблема, след което регулаторът би могъл да излезе с стимулирана позиция в границите на компетенциите си – без да „ назначава “ и „ уволнява “, само че с отговор на въпроса има ли проблем от позиция на Закон за радиото и телевизията и стандартите, които законът пази.
Прочетете още
Казусът „ Цънцарова “ се връща на дневен ред за регулатора за повторно в границите на година. Още през декември 2025 година Съвет за електронни медии излезе с позиция, че следи „ с очебийно внимание “ информацията към журналистката, като означи и съществуването на координирани офанзиви против нея в обществените мрежи.
Какво тъкмо може и какво не може да направи Съвет за електронни медии
В полемиката пролича класическото напрежение в сходни случаи: от една страна регулаторът няма пълномощия да се намесва в кадровите решения и публицистичната политика на частните медии, а от друга – публичният резултат от премахване на „ лице “ на журналистика неизбежно слага въпроси за напън, бистрота и професионални стандарти.
Членове на Съвет за електронни медии подчертаха, че директна интервенция по кадрова линия би могла да се пояснява като напън, в това число в подтекста на европейските правила за публицистична самостоятелност, заложени в Европейския акт за свободата на медиите.
В същото време решението да се включат юристите на Съвет за електронни медии демонстрира, че регулаторът ще търси отговор не в „ кой да бъде на екран “, а в това дали причини, употребявани обществено към случая, се разминават с правила и разпореждания на Закон за радиото и телевизията – и дали са налице учредения Съвет за електронни медии да изисква информация и да прави заключения от позиция на закона.
Напомняме, че в никакъв случай преди при знакови сваляния на инакомислещи публицисти от екран Съвет за електронни медии не се е намесвал (Изключение прави свалянето на Силвия Великова от ефира на БНР). През 2019 година, когато от екрана на Българска национална телевизия бяха показно свалени Марио Гаврилов, Искра Ангелова, Мария Стоянова, Камен Алипиев-Кедъра и Горан Благоев, а с директорското си място на дирекция " Кино " се елементарни Боряна Пунчева, след две писма до Съвет за електронни медии, подписки с по 3000 души, митинги под прозорците на Българска национална телевизия и други форми на социална реакция, Съвет за електронни медии резервира цялостно безмълвие.
Къде се появява Законът за радиото и малкия екран
В рамките на съвещанието бяха посочени два съответни проблематични аргумента, които циркулират обществено към отстраняването на Цънцарова: появяването в ефир с „ брандирана чаша “ с обръщение и изказвания за мнения в ефир, с които журналистката упреква директен началник във въздействие върху публицистичното наличие. По тази линия в полемиката беше даден образец с член 10 от Закон за радиото и телевизията, който слага измежду правилата на закона гарантирането на правото на свободно изложение на мнение.
По втория пункт беше припомнен и текстът на член 11, алинея 3 от Закон за радиото и телевизията: „ Публична рецензия по отношение на снабдители на медийни услуги от страна на работещи в тях не е непочтеност към работодателя. “ Именно тук юристите на Съвет за електронни медии ще би трябвало да преценяват дали и по какъв начин този принцип е съответстващ към съответната фактическа обстановка и обществената обосновка по случая. ([Lex.bg][5])
Защо се намесва и тематиката за журналистическата нравственос
Дебатът в Съвет за електронни медии се разшири и към по-общи тематики за медийната среда и отбраната на журналистическия труд – в това число ниско възнаграждение, напън и несигурни договорни практики. Беше коментирано и решение на Комисията по журналистическа нравственос по различен обществено сензитивен проблем – Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева – като част от членовете на Съвет за електронни медии сложиха въпроси за стандарта на инспекция на изказвания, които медиите препредават, и за това до каква степен престижът на източника може да замества публицистичната инспекция.
Срещата с АБРО: опит за „ диалог за разпоредбите “, не за една телевизия
Решението за среща с АБРО е сигнал, че Съвет за електронни медии ще търси разговор за практиките на бранша – по какъв начин се вземат решения при висока социална сензитивност, по какъв начин се споделят и по какъв начин се пази публицистичната самостоятелност без да се подхранва съмнение за външен напън.
Съвет за електронни медии чака правният разбор на юристите си по проблема, след което регулаторът би могъл да излезе с стимулирана позиция в границите на компетенциите си – без да „ назначава “ и „ уволнява “, само че с отговор на въпроса има ли проблем от позиция на Закон за радиото и телевизията и стандартите, които законът пази.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ