“Селски здравен участък гласеше табелата на бялата грапава стена. Пред

“Селски здравен сектор ” гласеше табелата на бялата грапава стена. Пред вратата на кабинета - различен железен надпис: “Децата са цветята на живота, да бдим над тях ”. Като ония табели, нявга висяли на градските къщи - “Образцов дом ”, ”Чистотата обезпечава здраве на трудещите се ”. Или ония другите - ”Бира се отпуска единствено на членовете на профсъюза! ”, ”Другарки, дамските въшки са позор за комсомолките! ”. Вътре в кабинета - чугунена печка на дърва. Всичко под конец. Ухае на чисто. Въздухът трепти от неспокойствие. Чакат Него да дойде с черната колесница и да ревизира по какъв начин работят лекарите на село.
Сюжет като от социализма. Но във 21 век. Черната колесница е едрогабаритното возило на Борисов - това, което към този момент сме привикнали да виждаме във Фейсбук. Премиерът ревизира по какъв начин тече имунизацията против COVID-19 в някакво благоевградско село. Все отново бе разпоредил единствено преди час ваксини да има за всички - даже и в най-малките обитаеми места.

А те го чакат - струпани баби, дядовци, хора, водещи непретенциозен метод на живот. И Той пристигнал да ги види. Току да получат някой инфаркт от неспокойствие.

Тук-там се чуват самотни овации, ниските баби се надигат на пръсти, с цел да Го зърнат, подбутват се под лакът: Ей го! Даде 50 лв. предишния месец! А той с наклонена глава, присвити от зимното слънце очи, поздравява, маха, фамилиарничи. Близост някаква да се усети. Да се порадват хората.

" Добър ден! Ваксинирате ли се или чакате? А.. чакате да ме видите ", подвикна Борисов.

Малко по-надолу друга, по-голяма група видя едрата му фигура да се задава от завоя.

“Добър ден! Вие сте на опашката”, заключи Борисов.

“На опашката, да”, отвърнаха бабите.

“Добър ден! Как си наборе?”, видя Борисов възрастен дядо.

“Добре, благодаря!”, отвърна дядото, пък повлечен от вълната на еуфорията добави: 86-годишен съм! 34-ти набор!

“На 100-годишнината ни предложения да дойдем!”, отвърна приповдигнато Борисов.

“Браво!! Браво!!”, възкликна дядото.

А в белия стеснен кабинет с чугунената печка на дърва, набутали се селският кмет, няколко камери. Лекар, фелдшер, пациент… Ваксинират. Ще ги снимат, дано се показват на равнище.

Погледа Борисов, погледа, па реши, че е време да излезе - той и всички костюмирани мъже с него. Кметът му подаде буркан мед от кестени. Мед…

80% от пчелите умират, а страната не прави нищо, обявиха през днешния ден пчелари. Даже готвят и митинг. “Борисов да хвърли някоя пачка и на пчелите…”, разяснява през днешния ден в утринен блок представител на сектора.

Къде ти… Ето - мед има! Значи и пчели има.

Три микрофона се появиха под устата на Борисов. ТВ “Запад”. Ето я водещата вест в днешните излъчвания. Редакторите удариха джакпот. Браво. Питат го за имунизациите локалните публицисти. Нищо неловко. Иначе нямаше да ги пуснат. Нямаше да има репортаж…

Поговори Борисов, поговори за имунизациите, за дребните обитаеми места, па се сети, че тече предизборна акция:

“Между другото тука мисля, че за три улици ви отпуснахме средства. Само за дребните обитаеми места към 2 милиона. Така че… хората да са удовлетворени. Прекрасен край!”, уточни Борисов.

“Искам да се снимаме дружно!!”, отсече всред всички изказвания 86-годишния дядо. Учител бил. И с “министъра на лекарите” желал да се снима. Костадин Ангелов, тоест.

“Много съм щастлив”, уточни пенсионерът през сълзи.

Разбира се. Но няма кой да те пита, деде, какво можеш да си купиш с 50 лв..

Джесика Вълчева