Новите будители: Яна Алексиева дава надежда на училището в село Русаля
Село Русаля се намира на 20 км от Велико Търново по пътя за Павликени. Със своите 271 души население то наподобява на десетки други села в северна България, в които като че ли не се случва нищо. Дали е било по този начин допреди 10 години е въпрос на обособен материал.
Как се основава " Училище за вяра "
Едно неизмеримо учебно заведение, в което детските фантазии се сбъдват
На 15 септември 2014 година обаче в Русалия се открива учебното заведение по изкуства и занаяти " Димитър Екимов " за обществено слаби деца. То самото е дете на Анимари Димитрова и Златко Златков, които имат вяра, че посредством обучение и изкуство ще съумеят да дадат късмет за развиване на деца и младежи в неравностойно състояние.
" През 2013 година концепцията на Анимари и Златко ми се стори малко утопична и комплицирана за реализиране ", споделя сценаристката и режисьор Яна Алексиева. " Посетих учебното заведение три години след неговото публично разкриване. Бях безусловно безмълвна пред изключителните старания, положени от Анимари и Златко. Запознах се с двама възпитаници и ги посетих в дома им през лятната почивка. Като видях бедната среда, от която идват, и съпоставяйки я с опциите, които им дава учебното заведение, си дадох сметка, че концепцията от 2013 година, която ми се струваше неосъществима, не просто към този момент е действителност, само че и има голям капацитет да даде по-добро бъдеще на доста обществено слаби деца. "
Анимари и Златко
Точно по този начин се ражда концепцията за " Училище за вяра " - дебютният пълнометражен филм на Алексиева, който тя основава с продуцента Симеон Цочев. Целта й е елементарна - да подкрепи по-нататъшното развиване на училището-пансион на Анимари и Златко. Защото напъните, положени от тях, както и от целия екип на учебното заведение, са впечатляващи.
" Всеки един от екипа - от основателите през учителите и менторите до хигиенистките, ме впечатли с безграничната обич и емпатия, която дава на децата, с самостоятелния метод към гения и ползите на всяко едно от тях ", споделя Яна.
С екипа си тя събира десетки часове снимачен материал, поради което монтажът се оказва и най-трудният интервал от основаването на кино лентата. " Бяхме дребен и обединен екип, децата бяха невероятни и се чувствахме привилегировани да можем да пътуваме постоянно до учебното заведение, с цел да снимаме. "
Привилегирован би трябвало да се усеща и всеки, който по някакъв метод се е докоснал и оказал помощ за съществуването на училището-пансион " Димитър Екимов " - учебното заведение в Русалия, което оказва помощ на деца от извънредно небогати фамилии, като им обезпечава качествено обучение, образование и грижа изцяло гратис. В момента в него има към 25 деца, само че съгласно първичния план потенциалът му може да се усили до 250.
" За да се случи това, би трябвало да се построят още здания, да се наемат още учители и ментори ", разяснява Яна и добавя, че даже единствено шерването на информация за учебното заведение в обществените мрежи е тип помощ. Гледането на кино лентата й " Училище за вяра " и даряване на средства на е по-директен метод да се включим бъдещето както на учебното заведение, по този начин и в това на стотици нуждаещи се от спомагателна помощ обществено слаби деца в България.
" Училище " Димитър Екимов " има потенциала да оказва помощ на още десетки деца годишно, само че за това са нужни средства. Това, което ще видите във кино лентата - от постройките на учебното заведение и пансиона, през ваканциите, храната и образователните принадлежности, чак до облеклата и хигиеничните материали за децата, са обезпечени с помощта на изключителните 24-часови старания на създателите Анимари Димитрова и Златко Златков да намерят средства, с цел да се грижат за учениците ", споделя режисьорката на Яна Алексиева. А филмът е по кината от 1 ноември 2024 година - Ден на националните будители.
Как наподобява един образователен ден в учебно заведение " Димитър Екимов " и какви са вечерите там, тъй като то действа на правилото на интернат ?
Децата живеят в интернат и денят им стартира със закуска и подготовка за занятията. Сутрин за тях се грижат менторите им, които им оказват помощ с всичко - от персонална хигиена до писане на домашни. После отиват в учебното заведение, което е на 50 метра разстояние. Там ги поемат учителите и стартират часове по общоприетите предмети. След края на занятията обядват и имат занималня до ранния следобяд, където приготвят множеството си домашни. После още веднъж се връщат в пансиона, където отново ги поемат менторите.
Ако имат домашни за дотъкмяване, те им оказват помощ. Ако ли не - всички деца имат свободни занимания по разнообразни изкуства и занаяти - изобразяване, работа с глина и дърво, пеене, уроци по пиано, национални танци, роботика, плуване и други според от съответните гении, и ползи на всяко едно дете.
Много от тези извънкласни действия се организират във Велико Търново, което изисква сериозна организация. След вечеря е време за отмора, четене на книги, гледане на филми в общата стая и от време на време пеене с китара с някой от менторите. След това всички се къпят и се подготвят за лягане.
В филмовия откъс на кино лентата един от основателите на училището - Анимари, споделя: " Трябва да се приемем, да се обичаме и да си оказваме помощ. " Какъв е пътят към това да го създадем като общество съгласно вас ? Как да се научим да одобряваме другия ?
Мисля, че Анимари го е споделила тъкмо. Въпреки разликите ни, всички сме хора и е значимо да демонстрираме емпатия един към различен и да се стремим да не забравяме, че индивидът против нас също евентуално минава през компликации.
Често в нашето общество другите са стигматизирани и жигосани, или признати като опасност. А те са просто хора, които имат потребност от малко повече обич и схващане, с цел да разцъфнат. Според мен толерантността е основен фактор за едно сплотено общество.
Другият основател на учебното заведение Златко пък споделя, че децата би трябвало да схванат, че ученето не е повинност, а нещо прелестно. Какви са наблюденията ви над българската просветителна система и дали тя в действителност трансформира ученето в нещо прелестно ?
Според мен българската просветителна система има потребност от сериозна промяна, с цел да бъде в крайник с мисленето на учениците. В последните 20-30 години технологиите се развиват доста бързо, а тя е изостанала, без да смогне да ги интегрира съответно, с цел да направи материала по-лесно смилаем за новите генерации. В системата ни липсва и самостоятелен метод към потребностите на всяко дете, което също затруднява процеса.
Какво ви изненада най-вече в децата в учебно заведение " Димитър Екимов " ?
Колко бързо стартират да се развиват гениите на децата, когато попаднат в удобна среда, и какъв брой смели стават, когато им се предложат нови завършения.
Докато снимахме кино лентата, множеството деца ни възприемаха за част от пейзажа. Но имаше едно от тях - Сашко, който непрестанно искаше да седи до оператора и задаваше ужасно доста въпроси. Ние му отговаряхме и му давахме да гледа през камерата, само че в един миг трябваше да го отпратим, тъй като часовете му започваха.
След малко той дотича назад, излязъл от клас, с цел да ни донесе подарък: беше нарисувал картина на екипа ни, застанали към камерата. Разбира се, още си я пазим!
Какво следва пред вас в професионален и персонален проект след премиерата на кино лентата " Училище за вяра " на 1 ноември ?
С продуцента ми Симеон Цончев планираме да създадем мини турне на кино лентата из страната дружно с част от екипа и героите, с цел да разкажем на повече хора за учебното заведение и онлайн. Продължаваме да работим по последващи планове за филми, които са в разнообразни стадии на развиване. В персонален проект се надявам да пътувам за отмора и презареждане на креативните акумулатори.
" Училище за вяра " е по кината от този петък, 1 ноември. За идеята му може да дарите.
Как се основава " Училище за вяра "
Едно неизмеримо учебно заведение, в което детските фантазии се сбъдват
На 15 септември 2014 година обаче в Русалия се открива учебното заведение по изкуства и занаяти " Димитър Екимов " за обществено слаби деца. То самото е дете на Анимари Димитрова и Златко Златков, които имат вяра, че посредством обучение и изкуство ще съумеят да дадат късмет за развиване на деца и младежи в неравностойно състояние.
" През 2013 година концепцията на Анимари и Златко ми се стори малко утопична и комплицирана за реализиране ", споделя сценаристката и режисьор Яна Алексиева. " Посетих учебното заведение три години след неговото публично разкриване. Бях безусловно безмълвна пред изключителните старания, положени от Анимари и Златко. Запознах се с двама възпитаници и ги посетих в дома им през лятната почивка. Като видях бедната среда, от която идват, и съпоставяйки я с опциите, които им дава учебното заведение, си дадох сметка, че концепцията от 2013 година, която ми се струваше неосъществима, не просто към този момент е действителност, само че и има голям капацитет да даде по-добро бъдеще на доста обществено слаби деца. "
Анимари и Златко
Точно по този начин се ражда концепцията за " Училище за вяра " - дебютният пълнометражен филм на Алексиева, който тя основава с продуцента Симеон Цочев. Целта й е елементарна - да подкрепи по-нататъшното развиване на училището-пансион на Анимари и Златко. Защото напъните, положени от тях, както и от целия екип на учебното заведение, са впечатляващи.
" Всеки един от екипа - от основателите през учителите и менторите до хигиенистките, ме впечатли с безграничната обич и емпатия, която дава на децата, с самостоятелния метод към гения и ползите на всяко едно от тях ", споделя Яна.
С екипа си тя събира десетки часове снимачен материал, поради което монтажът се оказва и най-трудният интервал от основаването на кино лентата. " Бяхме дребен и обединен екип, децата бяха невероятни и се чувствахме привилегировани да можем да пътуваме постоянно до учебното заведение, с цел да снимаме. "
Привилегирован би трябвало да се усеща и всеки, който по някакъв метод се е докоснал и оказал помощ за съществуването на училището-пансион " Димитър Екимов " - учебното заведение в Русалия, което оказва помощ на деца от извънредно небогати фамилии, като им обезпечава качествено обучение, образование и грижа изцяло гратис. В момента в него има към 25 деца, само че съгласно първичния план потенциалът му може да се усили до 250.
" За да се случи това, би трябвало да се построят още здания, да се наемат още учители и ментори ", разяснява Яна и добавя, че даже единствено шерването на информация за учебното заведение в обществените мрежи е тип помощ. Гледането на кино лентата й " Училище за вяра " и даряване на средства на е по-директен метод да се включим бъдещето както на учебното заведение, по този начин и в това на стотици нуждаещи се от спомагателна помощ обществено слаби деца в България.
" Училище " Димитър Екимов " има потенциала да оказва помощ на още десетки деца годишно, само че за това са нужни средства. Това, което ще видите във кино лентата - от постройките на учебното заведение и пансиона, през ваканциите, храната и образователните принадлежности, чак до облеклата и хигиеничните материали за децата, са обезпечени с помощта на изключителните 24-часови старания на създателите Анимари Димитрова и Златко Златков да намерят средства, с цел да се грижат за учениците ", споделя режисьорката на Яна Алексиева. А филмът е по кината от 1 ноември 2024 година - Ден на националните будители.
Как наподобява един образователен ден в учебно заведение " Димитър Екимов " и какви са вечерите там, тъй като то действа на правилото на интернат ?
Децата живеят в интернат и денят им стартира със закуска и подготовка за занятията. Сутрин за тях се грижат менторите им, които им оказват помощ с всичко - от персонална хигиена до писане на домашни. После отиват в учебното заведение, което е на 50 метра разстояние. Там ги поемат учителите и стартират часове по общоприетите предмети. След края на занятията обядват и имат занималня до ранния следобяд, където приготвят множеството си домашни. После още веднъж се връщат в пансиона, където отново ги поемат менторите.
Ако имат домашни за дотъкмяване, те им оказват помощ. Ако ли не - всички деца имат свободни занимания по разнообразни изкуства и занаяти - изобразяване, работа с глина и дърво, пеене, уроци по пиано, национални танци, роботика, плуване и други според от съответните гении, и ползи на всяко едно дете.
Много от тези извънкласни действия се организират във Велико Търново, което изисква сериозна организация. След вечеря е време за отмора, четене на книги, гледане на филми в общата стая и от време на време пеене с китара с някой от менторите. След това всички се къпят и се подготвят за лягане.
В филмовия откъс на кино лентата един от основателите на училището - Анимари, споделя: " Трябва да се приемем, да се обичаме и да си оказваме помощ. " Какъв е пътят към това да го създадем като общество съгласно вас ? Как да се научим да одобряваме другия ?
Мисля, че Анимари го е споделила тъкмо. Въпреки разликите ни, всички сме хора и е значимо да демонстрираме емпатия един към различен и да се стремим да не забравяме, че индивидът против нас също евентуално минава през компликации.
Често в нашето общество другите са стигматизирани и жигосани, или признати като опасност. А те са просто хора, които имат потребност от малко повече обич и схващане, с цел да разцъфнат. Според мен толерантността е основен фактор за едно сплотено общество.
Другият основател на учебното заведение Златко пък споделя, че децата би трябвало да схванат, че ученето не е повинност, а нещо прелестно. Какви са наблюденията ви над българската просветителна система и дали тя в действителност трансформира ученето в нещо прелестно ?
Според мен българската просветителна система има потребност от сериозна промяна, с цел да бъде в крайник с мисленето на учениците. В последните 20-30 години технологиите се развиват доста бързо, а тя е изостанала, без да смогне да ги интегрира съответно, с цел да направи материала по-лесно смилаем за новите генерации. В системата ни липсва и самостоятелен метод към потребностите на всяко дете, което също затруднява процеса.
Какво ви изненада най-вече в децата в учебно заведение " Димитър Екимов " ?
Колко бързо стартират да се развиват гениите на децата, когато попаднат в удобна среда, и какъв брой смели стават, когато им се предложат нови завършения.
Докато снимахме кино лентата, множеството деца ни възприемаха за част от пейзажа. Но имаше едно от тях - Сашко, който непрестанно искаше да седи до оператора и задаваше ужасно доста въпроси. Ние му отговаряхме и му давахме да гледа през камерата, само че в един миг трябваше да го отпратим, тъй като часовете му започваха.
След малко той дотича назад, излязъл от клас, с цел да ни донесе подарък: беше нарисувал картина на екипа ни, застанали към камерата. Разбира се, още си я пазим!
Какво следва пред вас в професионален и персонален проект след премиерата на кино лентата " Училище за вяра " на 1 ноември ?
С продуцента ми Симеон Цончев планираме да създадем мини турне на кино лентата из страната дружно с част от екипа и героите, с цел да разкажем на повече хора за учебното заведение и онлайн. Продължаваме да работим по последващи планове за филми, които са в разнообразни стадии на развиване. В персонален проект се надявам да пътувам за отмора и презареждане на креативните акумулатори.
" Училище за вяра " е по кината от този петък, 1 ноември. За идеята му може да дарите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ