С този спомен за мамината къща на село ще живея цял живот
Село.
Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домакински сапун.
Радио „ Хоризонт “ в 6, до момента в който кърмя полуспящото бебе, вънка пее петел и от прозореца още дъха студ.
Минутката на мама – кафенце, до момента в който двете още спят.
Каката става. Баба омесила мекици, подквасила мляко. Каката още чорлава и мирише на сън.
Веднага след нея бебето става (т.е. отваря очички). Суче и излизаме. Навън то мига, мига….не може да обхване с взор гледки, звуци, мириси. Плези се, гука, бебе!
Каката е на люлката, унесено гризе ябълка петровка.
Кокошката се фука, че е снесла. Тичаме да вземем яйцето. То топло още. Баба напалила печката, че ни чакат буркани. Яйцето незабавно опечено на вестник на гьоза.
Дядо взема каката на лов на риба край реката. Идват си след два часа с празни ръце, само че цялостни с истории. Хванали, но ги хвърлили назад, пък една огромна жаба по какъв начин скочила. Пресни пъпки от комари.
Баня в желязното корито със слънчева вода. Каката вика, плиска, пере си гащите…накрая коритото празно, само че пък дворът умит. Бебето спи.
Обяд небрежно, че почваме бурканите. Компоти, сладко от кайсии с индрише. На филийка – сладкото от чинийка, артисало от последното бурканче.
Минутката на мама – баня на двора, зад чаршафа, със слънчева вода. Бебето се е наспало и нетърпеливо желае да суче.
Слънцето най-накрая пада. Каката бере черници от улицата, събира ги в чашка, че ще прави гозба.
Аз и бебето седим на скамейка и минават животни, гъски. Бебето е очаровано – цвърка, кряка. „ Къде е кравата, маме, къде? “
За вечеря – пиле на яхния. Рано му беше, само че пък да ни е сладко.
Волейбол по малкия екран, последно кърмене, приказки за каката за лека нощ.
Минутката на мама – студена бира на стълбите. Щурците пеят, звездите една по една излизат. Хоп, първата светулка за вечерта.
Завивам девойките и лягам леко до тях.
В тихата лятна нощ селото утихва и в душата идва безвремие.
Всеки има потребност от малко бягство – бягство от нашия свят в един различен свят, който обезсмисля всички други светове. В който всяка вдишана глътка чист планински въздух е вдишана глътка независимост. Бягство от нас самите към същинското ни Аз. И дни, в които да не мислим за никой и нищо – само за това, дали на следващия ден времето ще е хубаво за разходка.
Инфо: Хера
