Село Ичера се слави със слънчевите си къщи
Село Ичера е едно от най-красивите в Стара планина, запазило визията и загатна за предишното. То носи някакво необяснимо успокоение, буди почитание и горделивост, радва със страхотни гледки и десетки благоприятни условия за една страхотна отмора.
Селото е ситуирано напълно покрай Сливен. Отсядайки в селото можете да посетите и околните гр. Елена, Дряново, Габрово, Боженци. Пътищата към селото са подобаващи и доста приятни за колоездене и разходки, на всички места 
има страхотни кътчета за пикник. Наоколо минават и три протока на р. Луда Камчия, които са постоянно посещавани от феновете на риболова и лова на раци.
Историята на село Ичера се усеща още с първите стъпки там. Предание споделя, че Симеон Велики е дарил селото и земите към него чак до нос Емине на най-верния си болярин, като едно огромно „ благодаря ” към неговата лоялност. Самият Симеон Велики постоянно е посещавал селото – обичал е да ловува тук, а и се твърди, че тук е срещал момите с най-красиви очи в цяла България. Село Ичера е било доста посещавано още от Сливенските боляри и воеводи. Наречено е още тогава „ Царската одая ”.
Друга легенда споделя, че преди в селото живял един човек, на който викали Колата - от Никола, Кольо. Той бил укривател на хайдутите - криел ги, носил им храна и мехлеми. Но турците го разбрали и пристигнало време да тръгне с хайдутите към гората. Така турците в конака почнали да тормозят жена му – да я викат в конака, да я разпитват за него, да я наблюдават. Една вечер, когато Коловца тръгнала за срещата с Колата до чешмичката оттатък реката, един турчин я наблюдавал. На брода хайдутите дружно с Колата обкръжили турчина. Коловца помолила мъжа си за нож и сама заклала турчина, след което поела с момчетата в гората. На сутринта, когато ичерени видяли натрупа, разбрали кой го е умъртвил и от този момент нарекли чешмата Коловца.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната цитадела Сикера от IV – V век, остатъци от която към момента могат да се открият на към 3 километра североизточно от селото. Допуска се, че от названието „ Сикера “ произлиза и днешно име на село Ичера. Селото постоянно е сменяло местонахождението си, за което приказват находки и разнообразни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 година огромна част от полските селяни в Сливенско били принудени да изоставен селата заради палежите на турците, отмъщаващи си за поддръжката на българите за съветската войска. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, само че четири фамилии останали в Ичера (откъдето минал керванът) - Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар.
Въздухът в селото е необикновено чист и ободрителен. Колкото и да сте изморени след пътя, доста скоро силата още веднъж се връща и разходките в селото и към него не престават дълго. Защото в действителност има какво да се види. Селото е обградено с гори и прелестни слънчеви полянки, с доста диви цветя, билки и гъби. В селото е имало най- 
разнообразни занаяти - горски служащи, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи, абаджии. В Ичера е било мощно развито отглеждането на животни (овцевъдство, козевъдство, говедовъдство, свиневъдство). Въпреки каменистия терен, в покрайнините на селото има и земеделие. Отглеждали са се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, фасул, леща, тръстика, слънчоглед, картофи. Има посеви от картофи, фасул.
В селото са съхранени доста къщи от Възрождениския интервал, които носят чертите на котленската възрожденска къща. Къщите са напълно от дърво и с огромни, просторни чардаци. В Копривщица, да речем, по раваните и вратите има страхотни дърворезби. Тук такива няма, само че къщите се отличават с нещо друго неповторимо – стаите са изключително огромни, ситуирани са по този начин, че да се огряват от слънцето през целия ден. Така те наподобяват просторни, топли и уютни, а гледките от стаите могат да ви накарат да останете дълго, затаили мирис пред контраста на селото с града. Къщите в селото имат наложително и необятен двор, ситуиран зад огромни дувари и тежка врата. Селото се гордее и с красивата си черква „ Свети Димитър Солунски ”, строена през 1842 година Паметник в центъра на селото пази загатна за опълченците и бойците, които е дало селото по време на Руско-турската освободителна война, националното обединяване, Отечествената война.
Отсядайки в Ичера, може да посетите и Жеравна, Медвен, парк Сините камъни. В местността Даулите има построена ски-писта, а остарелия Сливен е наложителен за посещаване от туристите. В селото почивката е страхотна, атмосферата е незабравима. Не го проускайте в набелязаните дестинации – във всеки един миг от годината селото и местността оферират страхотни благоприятни условия за всеки, който е подготвен да се допре до историята и хубостта на българската природа.
