Село Долен се намира в планински район, в Родопите, на

Село Долен се намира в планински регион, в Родопите, на 28 км източно от Гоце Делчев. То попада в историко-географската област Чеч. ИСТОРИЯ Долен е правоприемник на остарели тракийски махали, чиито остатъци и през днешния ден могат да се видят към селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, употребени чак до края на българското възобновление. Селото се намира на остарял римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум.Село Долен е основано през ХVІ в. от българи, търсещи избавление от насилственото помохамеданчване. По време на Възраждането (XVIII-XIX век) селото е процъфтявало, а локалните хора се занимавали с развъждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). СЕЛО ДОЛЕН И ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ Заради непокътнатите си къщи от интервала на Възраждането, през 1977 година с брой 73 на Държавен вестник селото е оповестено за исторически и архитектурен резерват. Резерватът обгръща 70 здания монументи на културата. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите. Сред забележителностите в селото е и църквата „ Св. Никола “, издигната през 1834 година дружно с килийно учебно заведение, която впечатлява с иконостаса и иконите си.Тесните калдъръмени улички са извънредно атрактивни и пазят типа си отпреди два века. Други забавни забележителности са кръстовището „ Кавалите “, Николовската чешма и чаршийската улица.Долен е желана дестинация от туристите, които търсят успокоение и контакт с природата. В селото се предлага настаняване в остарели достоверни къщи. ЛЕГЕНДАТА ЗА КРЪСТА Близо до селото в местността Дувден (наричан още Минчин бук) се намира огромен каменен кръст. Легендата споделя за млада хубава госпожица от Долен, която взела кръста от селото, с цел да го избави от мюсюлманите. Тя го пренесла в планината и го поставила там, където се намира и през днешния ден. Поради огромната тежест, момата паднала от отмалялост до кръста (отдясно на кръста) и умряла. Там, където тя е паднала, от този момент до през днешния ден трева не пораства. Девойката не се е страхувала от гибелта си – да умреш за вярата си значи да живееш постоянно.