Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на

Село Долен е ситуирано в западната част на Родопите, на към 26 км от Гоце Делчев и на 128 км от регионалния град Благоевград. Селото е високопланинско и се намира на 1020 м н.в. Село Долен е основано през ХVІ в. от българи, търсещи избавление от насилственото помохамеданчване. По време на Възраждането (XVIII-XIX век) селото е процъфтявало, а локалните хора се занимавали с развъждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради непокътнатите си къщи от интервала на Възраждането, през 1977 година с брой 73 на Държавен вестник селото е оповестено за исторически и архитектурен резерват. Резерватът обгръща 70 здания монументи на културата. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите.

Сърница ще ви плени с обичаи и романтика на отминали времена

Село Гела - есенна приказка

 Сред забележителностите в селото е и църквата „ Св. Никола ”, издигната през 1834 година дружно с килийно учебно заведение, която впечатлява с иконостаса и иконите си. Тесните калдъръмени улички са извънредно атрактивни и пазят типа си отпреди два века. Други забавни забележителности са кръстовището „ Кавалите ”, Николовската чешма и чаршийската улица. На това място е имало огромно тракийско населено място, за което свидетелстват откритите издълбани ниши в скалите близо до селото. Според преданието обаче селото е учредено от бежанци по турско време. Името му идва от дола, където се сливали дребните рекички.

 Долен е правоприемник на остарели тракийски махали, чиито остатъци и през днешния ден могат да се видят към селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, употребени чак до края на българското възобновление. Селото се намира на остарял римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум. Доказателство за това са историческите остатъци от самия път в източния завършек на селото, както и римския мост в местността Банян. През I век след Христа римляните, по военни съображения, реалокират трасето на пътя и построяват нов мост наоколо до село Крибул, като по този метод обезпечават прекосяването на войските през огрени от слънцето пътища, а по-точно, на юг от Сатовча. Така селото остава изолирано от основния поток на войски и кервани.

 Долен е място, където не през една ера са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите обществени уредби на следващите непознати владетели. Теренът е хълмист, кръстосан от голям брой реки и дерета - притоци на Бистрица. Сега съществуват съвременни пътища, само че в миналото в далечните столетия картината била напълно друга - съществували единствено остарели тракийски пътеки и речни бродове. Траусите са имали стройна система за запазване на пътищата. За това свидетелстват най-малко три наблюдателни поста, ситуирани не на римската автомагистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, която била призвана да прави тази активност се наричала Молтроси. Това е единствената конструкция, оживяла през времето на византийското господство, ранното и късно средновековие и даже османското господство. Причина да се случи и разреши това е явната потребност от защита на пътищата, ранното предизвестие за идваща опасност, както и заплащане на пътен налог.За разрастването на популацията в селището има най-малко две налагащи се хипотези:

 Първата е, че това става още по времето на римското настъпление в тези земи. Всеизвестно е умеенето на античните траки да добиват руда. Фактор, с изключение на естествения запас, е и съществуването на каолинова глина в региона, без която не е допустимо да се построи издръжлива на температурите пещ. Това умеене е било стратегически значимо за отливането и коването на оръжия. Можем да си представим каква опасност са представлявали тези занаятчии за римските нашественици. При окупирането на региона, което е ставало с многократни опити от римска страна, хората се изтеглили в по-защитените места като днешното Долен.

 Втората теза е обвързвана с изчезналото, разселено по незнайна причина, село Букорово. Останките от него се намират на сред Долен, Крибул и Горно Дряново. Основите на огромната черква демонстрират, че тя е строена от доста и за доста хора. Не по-маловажни са и куповете сгурия (шлака), които се намират в границите на самото населено място. Това значи, че селото е било многочислено по население и се е занимавало с обработка на метали. Има огромна възможност Букорово да е било тогавашната оръжейница на региона. Това единствено по себе си е немалка причина да бъде унищожено от всеки завоевател. От друга страна, „ букоар “ значи образован човек. Това постанова и една друга доктрина, че тези хора са били богомили, разселени наложително по време на Втората българска страна. Свидетелство за това дава известният краевед Иван Попов, който разказва полегат олтар на църквата - трапецовидно разположение на основата. В тесния ъгъл на тази сграда е стоял просветеният и говорел на останалите с жестове. Учените-историци и до през днешния ден търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западните Родопи, за която сведенията сочат, че е била обитаема с богомили, разселени след това. Ако съдим по днешните съвременни способи за изгонване, надали ще придобием ясна визия за събитията. В тези времена е било нужно тези хора просто да не бъдат дружно. Най-близки за обитаване се оказват дребните пръснати по височините махали на Долен,

 Сатовча и Горно Дряново - всички на не повече от 10 километра. Отново Иван Попов разказва фамилните връзки на два рода от Долен, Ролеви - християни, и мюсюлмански жанр от Горно Дряново, които дълги години наред си делели реколтата от орехи, от дядовите си ниви в Букоровските земи. Това е очевидно доказателство за произхода на родовете, а точно, че те са били от Букорово. Село Долен се загатва най-рано в османски документ от 1444 година, когато е вкарано за първи път в кадастъра на империята. Отбелязано е, че в Доляне живеят 5 немюсюлмански фамилии и 2 вдовици, облагаеми с налози. През 1464-1465 година в селото са регистрирани и 10 войнишки семейства, както и 6 данъкоплатни фамилии. В първата половина на 16 век селото е включено във вакъфа на Михримах султан - дъщерята на султан Сюлейман I дружно с другите села от Западните Родопи, които след това остават най-вече християнски. Доленските майстори се славили като най-хубавите в каменната зидария. И през днешния ден всяка една от 300-те къщи е с неповторим архитектурен проект. Новата черква „ Свети Никола “ е издигната през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната.

 През 19 век Долен е село със смесено християнско и мюсюлманско население в Неврокопска сподели на Османската империя. До 1856 година учебното заведение в селото имакилиен темперамент и се обитава в двора на църквата. От образователната 1871-1872 година учителят Никола Попфилипов от Банско вкарва образованието на български език повзаимоучителна метода. До 1878 година в селото преподават още учителите Георги Велинов и Тома Попович. Александър Синве („ Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique “), който се основава на гръцки данни, през 1878 година написа, че в Доляни (Doliani), Мелнишка епархия, живеят 2000 гърци. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долен (Dolen) е посочено като село със 149 семейства, 60 поданици помаци и 430 поданици българи.

 Основните забележителности на селото са остарялата черква “Св. Никола ”, издигната през 1834 година дружно с килийно учебно заведение. Върху иконостаса на тази черква са изрисувани икони от Георги Филипов, зограф от Дебърско, който по-късно се преселва и живее в Габрово. Най- забавни като възрожденски типични улични ансамбли са кръстовищата Кавалите, Николовската чешма и чаршийската уличка. Селото е известно в предишното с добре развитото си златарство и кираджийство. В момента популацията е 477 поданици.

 Всяка от къщите на това място е неповторима сама по себе си, само че съчетанието от камък, дърво и типичните за времето и района тикли по покривите, резбите по таваните и чардаците имат извънредно изцяло лъчение, което дава опция да се докоснем до магията на достоверните родопски села. Звукът на тишината в с. Долен е комбиниран с ромона на реката, нежната ария на птиците и тихото жужене на пчелите. Въздухът е бистър, а времето е спряло преди век. Планината завладява погледа със своята зеленина пролет и лято, с изумителната си белота през зимата или с невероятните си багри през есента. Тук всеки сезон рисува своята неповторима картина. Историята на село Долен превзема както с обстоятелства, по този начин и с неразгадани към момента секрети. Емоцията в селото е неповторима, а тук споделят, че се сбъдват всички желания…

Днес село Долен е един от архитектурните шедьоври на Родопите. Къщите му са накацали по стръмните скатове към реката. Строени от ковачевски майстори те имат неповторима архитектура и жанр. Разделени са от тесни и стръмни калдаръмени улички и минаването по тях ни води в отминалите времена. Селото е оповестено за архитектурен резерват и в него има реставрирани къщи за почиващи. В началото на XXI век Долен разсънва любознанието на доста хора, попаднали инцидентно в него. Чувайки, прелестните песни и гледайки старите и забравени къщи, те вземат решение да го възобновят. Днес с помощта на тях селото е напълно възкръснало и посреща с усмивка всеки собствен посетител.

Инфо: www.fotobulgaria.blogspot.bg