Село Беренде не дава църквата си на Божидар Димитров
Село Беренде се намира на 57 километра от София - по-малко от час път, в случай че не се брои столичния трафик. Разстоянието е еднообразно и откъм Драгоман, на интернационалния път за Сърбия, и през Годеч, където феновете на разходките ще открият хубав пейзаж с меки хълмове и разпръснати на махали селца. На нито един от пътищата обаче няма табела за средновековната черква със фрески от XIII-XIV век, която шефът на Историческия музей Божидар Димитров желае да реалокира в София.
Според Димитров мястото на " Свети Петър и Павел " е " такова много ", че нито реставратори, нито туристи могат да стигнат до там. Това е правилно единствено частично - най-голямото, само че преодолимо предизвикателство са дупките по шосето. До Беренде маршрутка отива единствено през уикенда, няма магазин, няма доктор. Въпреки това там живеят хора, които не са съгласни да дават църквата си на Божидар Димитров.
Посреща ни 17-годишният Валери, един от 12-те поданици на Беренде, непринудено приел ролята на екскурзовод в последните седмици. Ключът за храма се предава от семейство на семейство, в този момент обаче с нараснало внимание - поради обещанието на Божидар Димитров да прати в Беренде строителни експерти. Местните хора са се зарекли да не го пускат.
" Не знам за какво я желае, само че няма да стане ", зарича се на няколко пъти Валери, до момента в който демонстрира пътя към църквата. Тя е с размерите на параклис, 4 на 5 м. и с дебели съвсем метър каменни стени и от най-малко 700 години лежи край остарялото гробище - на 800 метра надолу по ската от селото, десетина минути пеш от последните къщи. Пътят е в действителност стръмен, само че необятен и с впечатляваща панорама - просто не е желателно долу да се слиза с кола.
На средата му върху тенекиена стрелка е издраскан надписът " черква ". Семейството на Валери е последното, сложило катанец на " Свети Петър и Павел ", той коси и тревата в близост. Разбиват я постоянно, споделя Валери, споделя и за случаи, в които там заслон са търсили бежанци. Вещите вътре - стол, маса, дървен кръст, ракла, обаче все по този начин си стоят от години.
Църквата е оповестена за национална старост още през 30-те години, статутът й е доказан още веднъж през 60-те години, когато и стенописите й са оповестени за монумент от национално значение. Според монографията на известния експерт по изкуство на Средновековието проф. Елка Бакалова и те, и постройката са от средата на XIV в. - времето на цар Иван Александър, единствената по този начин богато изографисана и непокътната църквва от този интервал. Забележителни са един от дребното облици на Константин Кирил Философ, сцената на Успение Богородично, стенописи на архангелите, светците-войни, св. св. Константин и Елена.
© Николай Дойчинов
Днес те към момента се държат, въпреки и във все по-окаяно положение, а в усойното помещение се носи миризма на плесен. На предната фасада личат останките от изображение, изчезнало в незнаен миг през годините.
Заради локална легенда, че Иван Асен (век по-рано от Иван Александър) заровил свои полезности в олтара, храмът е разкопаван от иманяри, през 2007 година е откраднат и медния обков на покрива. Някъде по това време храмът е варосан от локален духовник, воден от положителни планове. Дясната стена от вътрешната страна пък е укрепвана с хоросан. Валери, а и кметският наместник на Беренде и близките села Валентина Тошева към този момент не помнят по кое време са правени тези поправки.
Факт е, че преди Божидар Димитров да се заинтересува за църквата, само локалните хора и частично - Софийска митрополия се вълнуват от нейната орис. От 10 години хората в Беренде, проведени от Венцислав Аспарухов, събират средства за възобновяване на храма, през 2013 година получават и позволение от Националния институт за недвижимо културно завещание за избавителен ремонт - дренаж, плочник, подсилване на покрива. Той обаче не може да бъде сбъднат, тъй като църквата не съществува по документи, описа Венци.
© Николай Дойчинов
Пътят към храма е усложнение главно при противоположното нанагорнище
© Николай Дойчинов
Някъде към 2012 година, без значение от църковното настоятелство и НИНКН Софийската митрополия укрепва покрива и прави дренаж, тъй като по думите им положението на стенописите е сериозно. Те акцентират, че са работили единствено отвън храма. Според специалистите от НИНКН, оценили положението на храма през 2013 година, самата постройка е здрава.
" Освен с хеликоптер, не виждам по какъв начин ще я вземат. Но тя е доста остаряла и ще се унищожи. Не би трябвало да се изнася ", разсъждава Валери. Мнението му съответствува и с това на община Драгоман. " Уважавам господин Димитров, той е професор, само че тази черква от епохи е там. Това е светото й място ", съобщи пред " Дневник " кметският наместник Валентина Тошева. Според нея мястото може да е труднодостъпно, " само че хората имат религия ". Макар да не можа да уточни съответна цифра, посетителите му " несъмнено са повече от 50 души годишно ". За бъдещето на храма й предстоят диалози със заместник-кметицата на Драгоман Лидия Банкова, която също желае той да бъде реставриран на място.
Междувременно в сряда Божидар Димитров продължи да разпространява концепцията за пренасяне на църквата, описвайки разнообразни сходни образци от международната процедура.
" Дневник " потърси и мнението на изкуствоведа проф. Елка Бакалова, написала монографията за " Св. Петър и Павел ". Според нея желанието за преместване би трябвало да бъде съветвано с църквата, общината и НИНКН. Но на първо място "...Става въпрос за недвижима културна полезност и единствено концепцията да се движи, е нелепа. Със сигурност, при едно пренасяне, стенописите биха били повредени. "
Проф. Бакалова напомни, че неотдавна България семейства на конферeнцията на Международния комитет по консервация на мозайки (ICCM), чийто главен акцент бе запазването на паметниците дружно с всичките им детайли (мозайки, фрески, архитектурна украса и т.н.) и " недостатъци " в истинската среда и подтекст. " Според актуалната процедура в цивилизованите страни, консервационните намеси в материалните културни полезности са минимални, тъй че да може се запазят и паметниците, и тяхната история ", написа тя.
Според проф. Бакалова градивно решение за положението на църквата в Беренде е неотложно, само че би трябвало да се вземе след вслушване в професионалните и експертни организации. " Решение и дейности наложително би трябвало да се подхващат, само че не по преместването, а по консервирането на църквата на мястото, обвързвано с нейната същинска история. Отбелязвам, че консервацията и рестварацията на архитектурата и стенописите на църквата при с. Беренде ще изисква доста по-малко средства в сравнение с преместването й. "
Според Димитров мястото на " Свети Петър и Павел " е " такова много ", че нито реставратори, нито туристи могат да стигнат до там. Това е правилно единствено частично - най-голямото, само че преодолимо предизвикателство са дупките по шосето. До Беренде маршрутка отива единствено през уикенда, няма магазин, няма доктор. Въпреки това там живеят хора, които не са съгласни да дават църквата си на Божидар Димитров.
Посреща ни 17-годишният Валери, един от 12-те поданици на Беренде, непринудено приел ролята на екскурзовод в последните седмици. Ключът за храма се предава от семейство на семейство, в този момент обаче с нараснало внимание - поради обещанието на Божидар Димитров да прати в Беренде строителни експерти. Местните хора са се зарекли да не го пускат.
" Не знам за какво я желае, само че няма да стане ", зарича се на няколко пъти Валери, до момента в който демонстрира пътя към църквата. Тя е с размерите на параклис, 4 на 5 м. и с дебели съвсем метър каменни стени и от най-малко 700 години лежи край остарялото гробище - на 800 метра надолу по ската от селото, десетина минути пеш от последните къщи. Пътят е в действителност стръмен, само че необятен и с впечатляваща панорама - просто не е желателно долу да се слиза с кола.
На средата му върху тенекиена стрелка е издраскан надписът " черква ". Семейството на Валери е последното, сложило катанец на " Свети Петър и Павел ", той коси и тревата в близост. Разбиват я постоянно, споделя Валери, споделя и за случаи, в които там заслон са търсили бежанци. Вещите вътре - стол, маса, дървен кръст, ракла, обаче все по този начин си стоят от години.
Църквата е оповестена за национална старост още през 30-те години, статутът й е доказан още веднъж през 60-те години, когато и стенописите й са оповестени за монумент от национално значение. Според монографията на известния експерт по изкуство на Средновековието проф. Елка Бакалова и те, и постройката са от средата на XIV в. - времето на цар Иван Александър, единствената по този начин богато изографисана и непокътната църквва от този интервал. Забележителни са един от дребното облици на Константин Кирил Философ, сцената на Успение Богородично, стенописи на архангелите, светците-войни, св. св. Константин и Елена.
© Николай Дойчинов
Днес те към момента се държат, въпреки и във все по-окаяно положение, а в усойното помещение се носи миризма на плесен. На предната фасада личат останките от изображение, изчезнало в незнаен миг през годините.
Заради локална легенда, че Иван Асен (век по-рано от Иван Александър) заровил свои полезности в олтара, храмът е разкопаван от иманяри, през 2007 година е откраднат и медния обков на покрива. Някъде по това време храмът е варосан от локален духовник, воден от положителни планове. Дясната стена от вътрешната страна пък е укрепвана с хоросан. Валери, а и кметският наместник на Беренде и близките села Валентина Тошева към този момент не помнят по кое време са правени тези поправки.
Факт е, че преди Божидар Димитров да се заинтересува за църквата, само локалните хора и частично - Софийска митрополия се вълнуват от нейната орис. От 10 години хората в Беренде, проведени от Венцислав Аспарухов, събират средства за възобновяване на храма, през 2013 година получават и позволение от Националния институт за недвижимо културно завещание за избавителен ремонт - дренаж, плочник, подсилване на покрива. Той обаче не може да бъде сбъднат, тъй като църквата не съществува по документи, описа Венци.
© Николай Дойчинов
Пътят към храма е усложнение главно при противоположното нанагорнище
© Николай Дойчинов
Някъде към 2012 година, без значение от църковното настоятелство и НИНКН Софийската митрополия укрепва покрива и прави дренаж, тъй като по думите им положението на стенописите е сериозно. Те акцентират, че са работили единствено отвън храма. Според специалистите от НИНКН, оценили положението на храма през 2013 година, самата постройка е здрава.
" Освен с хеликоптер, не виждам по какъв начин ще я вземат. Но тя е доста остаряла и ще се унищожи. Не би трябвало да се изнася ", разсъждава Валери. Мнението му съответствува и с това на община Драгоман. " Уважавам господин Димитров, той е професор, само че тази черква от епохи е там. Това е светото й място ", съобщи пред " Дневник " кметският наместник Валентина Тошева. Според нея мястото може да е труднодостъпно, " само че хората имат религия ". Макар да не можа да уточни съответна цифра, посетителите му " несъмнено са повече от 50 души годишно ". За бъдещето на храма й предстоят диалози със заместник-кметицата на Драгоман Лидия Банкова, която също желае той да бъде реставриран на място.
Междувременно в сряда Божидар Димитров продължи да разпространява концепцията за пренасяне на църквата, описвайки разнообразни сходни образци от международната процедура.
" Дневник " потърси и мнението на изкуствоведа проф. Елка Бакалова, написала монографията за " Св. Петър и Павел ". Според нея желанието за преместване би трябвало да бъде съветвано с църквата, общината и НИНКН. Но на първо място "...Става въпрос за недвижима културна полезност и единствено концепцията да се движи, е нелепа. Със сигурност, при едно пренасяне, стенописите биха били повредени. "
Проф. Бакалова напомни, че неотдавна България семейства на конферeнцията на Международния комитет по консервация на мозайки (ICCM), чийто главен акцент бе запазването на паметниците дружно с всичките им детайли (мозайки, фрески, архитектурна украса и т.н.) и " недостатъци " в истинската среда и подтекст. " Според актуалната процедура в цивилизованите страни, консервационните намеси в материалните културни полезности са минимални, тъй че да може се запазят и паметниците, и тяхната история ", написа тя.
Според проф. Бакалова градивно решение за положението на църквата в Беренде е неотложно, само че би трябвало да се вземе след вслушване в професионалните и експертни организации. " Решение и дейности наложително би трябвало да се подхващат, само че не по преместването, а по консервирането на църквата на мястото, обвързвано с нейната същинска история. Отбелязвам, че консервацията и рестварацията на архитектурата и стенописите на църквата при с. Беренде ще изисква доста по-малко средства в сравнение с преместването й. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ