Селен – това е основен минерал, за който повечето от

Селен – това е главен минерал, за който множеството от нас евентуално не мислят доста, най-малко спрямо калций и желязо. Той обаче е жизненоважен за действието ни. Означава ли това, че може да има и здравно приложение? И какво количество може да провокира проблем?

Селенът е микроелемент, който е открит през 1817 година и е наименуван на името на Селена, гръцката богиня на Луната (на главната фотография горе). Той се среща естествено в земната кора, само че и във въздуха, водата и почвата.

В резултат на това се съдържа и в цялостен куп храни (и хранителни добавки). Според някои източници съдържат бразилските орехи съдържат изключително високите 544 микрограма селен в 28-грамова порция – това е 989% от целесъобразния дневен банкет за множеството хора над 14-годишна възраст (повече за това по-късно).

Освен това селенът нормално е най-вече в животинските артикули с високо наличие на протеини, като морските блага – жълтоперата риба звук и стридите да вземем за пример – месото, като свинското и говеждото, и домашните птици, в това число пуешкото и яйцата.

Въпреки че се нуждаем единствено от малко количество, той е главен минерал за нас, тъй като е значим съставен елемент от селенопротеините – група протеини, които играят редица значими функции в организма, в това число: производството на ДНК; отбрана на ДНК от увреждане; контролиране на функционалността на щитовидната жлеза и възпроизводство.

Това значи, че незадоволителното му количество в храната може да докара до здравословни проблеми, макар че това е необичайност в страни от западния свят. За хората, които живеят в райони, където няма доста селен в почвата, хората с ХИВ или хората, подложени на продължителна диализа, обаче съществува нараснал риск от тежкия му дефицит и две характерни положения: болест на Кешан и болест на Кашин-Бек.

Болестта на Кешан е тип сърдечно заболяване, известно като кардиомиопатия, и се показва в гибел на сърдечния мускул, което визира способността на сърцето да изпомпва дейно кръв. От друга страна, заболяването на Кашин-Бек е тип артрит, при който дегенерацията на хрущяла предизвиква болежка, отичане и загуба на пъргавина в ставите.

Като се имат поради сериозните функции, които той играе в организма, напълно разумно е да се запитаме дали селенът може да се приложи в медицината.

Едно от направленията за проучване включва ролята на селена в отбраната на ДНК от увреждане. Когато повредената ДНК не бъде поправена или бъде поправена неверно, това може да докара до рак; по тази причина откривателите се питат дали лекуването със селен може да се употребява за попречване на рак, като се употребява неговата защитна роля.

Проведените до момента проучвания обаче не са съумели да потвърдят тази опция. В най-новото проучване по въпроса се стига до заключението, че „ няма доказателства, които да сочат, че увеличението на приема на селен посредством диета или хранителни добавки предотвратява рака при хората “, макар че се отбелязва също по този начин, че е належащо да се създадат спомагателни проучвания, с цел да се дефинира дали не би могъл да повлияе на риска при хора със „ характерен генетичен генезис или хранителен статус “.

Добавянето на селен се изследва и като метод за попречване на прогресирането на заболяването на Хашимото; това е положение, при което имунната система нападна щитовидната жлеза, което в последна сметка я прави незадоволително дейна – положение, известно като хипотиреоидизъм.

Все още не е ясно дали селенът може да бъде потребен в тази област. Въпреки че скорошен последователен обзор и мета-анализ на 35 изследвания откри, че приемът му при пациенти с Хашимото е обещаващ – той наподобява безвреден и леко понижава равнищата на хормона, който нормално е нараснал освен това положение – въпреки всичко се стига до заключението, че данните са лимитирани и са нужни спомагателни проучвания, с цел да се удостовери неговата резултатност.

Една от областите, в които селенът има потвърдени резултати, е лекуването на пърхот. Селеновият сулфид е постоянно срещана съставна част в шампоаните срещу пърхот, защото може да унищожи гъбичките, които предизвикват сърбежа и лющенето на скалпа.

Видяхме какво се случва с прекомерно малко селен в организма. Какво става обаче с прекалено много?

Приемането на прекалено много селен може да бъде изненадващо елементарно, според от това от кое място го получавате. Един от най-лесните способи е постоянното изразходване на бразилски орехи, които постоянно съдържат сред 68 и 91 микрограма единствено в една ядка – това е сред 123 и 165% от целесъобразния дневен банкет на селен за множеството хора над 14-годишна възраст.

Националният институт по опазване на здравето (САЩ) предлага горната граница на дневния банкет – общо от всички източници – да бъде 400 микрограма за възрастни, тъй че потреблението на повече от няколко бразилски ореха дневно може елементарно да го надвиши.

Това може да докара до така наречен селеноза, чиито ранни признаци постоянно са железен усет в устата и мирис с аромат на чесън, последвани от промени в косата и ноктите, като трошливост или косопад. Хроничният банкет на прекалено много селен може да докара и до гадене и диария, промени в настроението и кожни обриви, а в тежки случаи – до затруднено дишане, трептене и даже до бъбречна непълнота, сърдечна непълнота и гибел.

Изводът? Малко селен е добре. Ежедневна вечеря с бразилски орехи, стриди и риба звук не е добре.