„bTV Репортерите: „Секс, наркотици и рокендрол“ на 25
„ Секс, опиати и рокендрол “ е най-дълго играното зрелище в българския спектакъл. Този сезон „ Секса “, както с обич назовават спектакъла в театъра на Армията, стана на 25 години!
За тези 25 години от живота ни изчезнаха: касетка и надлежно – касетофонът, телефонът с шайба, черно-белите тв приемници, използването на платнени носни кърпи, партенките в казармата и самата казарма, мавзолеят, радиоточката, чантите за извършване на покупки, цигарите „ Слънце “, „ Арда “, „ Стюардеса “, изгря, живя и съвсем залезе компактдискът, Чехословакия престана да съществува, Югославия престана да съществува, множеството европейски валути престанаха да съществуват. А „ Секс, опиати и рокендрол “ продължава да се играе.
„ Думата е „ феномен “ – споделя Ивайло Христов. – Може би има, само че не се сещам, зрелище, което да се е играло 25 години в един и същи състав – толкоз дълго време и по този начин да продължава да се радва на обичта на публиката “.
Според Дони най-голямото достижение на „ Секс, опиати и рокендрол “ не са 25-те години или идните, а че трима разнообразни души „ оцеляваха, създаваха, твориха и не престават да го вършат дружно, в случай, че най-лесното нещо, освен у нас, само че и по света е тези хора да не могат толкоз време да орат с един плуг “.
„ Надявам се да стигнем до 30-годишнина – пък споделя Коцето – Калки. – В един миг осъзнахме, че не е належащо да се скапва нещо, което върви напред. И аз по този начин си мисля – че ние просто би трябвало да следваме спектакъла – докъдето ни докара “.
Премиерата на спектакъла е през 90-те години – най-трудното време за театъра.
„ Ние особено оцеляхме поради това, че желанието ни за работа беше по-силно, в сравнение с желанието ни за храна – споделя Дони. – Когато стана огромната инфлация през 1996 година, нямаше по какъв начин да платят никакъв хонорар на никакъв – нито музикант, нито артист, който реши да гастролира отвън София. А си припомням, че ние не престанахме да работим, единствено поради концепцията, че желаеме това зрелище да продължава да съществува, т.е. където ни канеха, ние ходехме. Или безусловно без пари, или за толкоз пари, колкото ни дадат “.
„ Никога не е имало празен стол на зрелище “, прибавя той.
Фактът, че най-дълго играното зрелище в България не е на български драматург, а е писано от американец Коцето изяснява по този начин: „ Това е екзистенциален театър... Хората търсеха отговор на някакъв въпрос какво се случва с мен, с живота ми и какво да върша. Също по този начин търсеха и някакъв нов тип протест “.
И като приказваме за протест, публиката познава обществените апели на Коцето. Болната му тематика е презастрояването на квартал „ Кръстова вада “, само че освен. В юбилейното зрелище апелът е: „ Гръмни тези тъпаци в общината, избави въздуха на София! “
„ През годините апелите са се променяли. Сега, когато ни унищожават квартала, няма по какъв начин да останем безучастни “, изяснява той.
За 25 години Ивайло, Дони и д–р Георгиев, или Коцето, съумяха да пропътуват доста километри.
„ Това е нещо в действителност изумително. Пропътувахме Съединени американски щати, Канада, цяла Европа, Северния остров в Нова Зеландия. Предстоят ни нови пътища в Азия, в Близкия Изток в този момент към този момент. И да забележим натам, само че сме се запътили самоуверено към 30-ата година “, споделя Дони.
Според режисьора „ Секс, опиати и рокендрол “ може би „ попълня някаква нужда непрестанно, даже за малко сякаш, да забравиш търчането по улицата, в службата, напрежението от живота и в действителност да се срещнеш с едни провокации, които в последна сметка те забавляват “.
За феновете на любопитните обстоятелства – най-големите бокс офис първенци на Уест Енд в Лондон – мюзикълите „ Цар Лъв “ и „ Мамма Миа “, имат надалеч „ по-скромен “ театрален живот от „ Секса “ – 19 години.
Според Коцето театърът би трябвало да насочи предложение спектакълът да бъде вписан в „ Световните върхове на Гинес “ като най-дълго играно зрелище с еднакъв състав.
А в случай че годишнината е празник за някого, с изключение на за самите артисти, то е празник „ на всички тези, които са го гледали, а те са доста... повече от един път “, споделя Дони.
„ Бихме се радвали всички, които са гледали спектакъла, да ни изпратят фотоси, мнения със случки “, споделя Коцето.
Някои от тези истории ще намерят място в книга, която Ивайло, Дони и Коцето ще издадат през есента. А до тогава мислете за „ Секс, опиати и рокендрол “ като за наложителното боядисване един път месеца и наложителната бира с другари.
Вижте целия филм: -->
За тези 25 години от живота ни изчезнаха: касетка и надлежно – касетофонът, телефонът с шайба, черно-белите тв приемници, използването на платнени носни кърпи, партенките в казармата и самата казарма, мавзолеят, радиоточката, чантите за извършване на покупки, цигарите „ Слънце “, „ Арда “, „ Стюардеса “, изгря, живя и съвсем залезе компактдискът, Чехословакия престана да съществува, Югославия престана да съществува, множеството европейски валути престанаха да съществуват. А „ Секс, опиати и рокендрол “ продължава да се играе.
„ Думата е „ феномен “ – споделя Ивайло Христов. – Може би има, само че не се сещам, зрелище, което да се е играло 25 години в един и същи състав – толкоз дълго време и по този начин да продължава да се радва на обичта на публиката “.
Според Дони най-голямото достижение на „ Секс, опиати и рокендрол “ не са 25-те години или идните, а че трима разнообразни души „ оцеляваха, създаваха, твориха и не престават да го вършат дружно, в случай, че най-лесното нещо, освен у нас, само че и по света е тези хора да не могат толкоз време да орат с един плуг “.
„ Надявам се да стигнем до 30-годишнина – пък споделя Коцето – Калки. – В един миг осъзнахме, че не е належащо да се скапва нещо, което върви напред. И аз по този начин си мисля – че ние просто би трябвало да следваме спектакъла – докъдето ни докара “.
Премиерата на спектакъла е през 90-те години – най-трудното време за театъра.
„ Ние особено оцеляхме поради това, че желанието ни за работа беше по-силно, в сравнение с желанието ни за храна – споделя Дони. – Когато стана огромната инфлация през 1996 година, нямаше по какъв начин да платят никакъв хонорар на никакъв – нито музикант, нито артист, който реши да гастролира отвън София. А си припомням, че ние не престанахме да работим, единствено поради концепцията, че желаеме това зрелище да продължава да съществува, т.е. където ни канеха, ние ходехме. Или безусловно без пари, или за толкоз пари, колкото ни дадат “.
„ Никога не е имало празен стол на зрелище “, прибавя той.
Фактът, че най-дълго играното зрелище в България не е на български драматург, а е писано от американец Коцето изяснява по този начин: „ Това е екзистенциален театър... Хората търсеха отговор на някакъв въпрос какво се случва с мен, с живота ми и какво да върша. Също по този начин търсеха и някакъв нов тип протест “.
И като приказваме за протест, публиката познава обществените апели на Коцето. Болната му тематика е презастрояването на квартал „ Кръстова вада “, само че освен. В юбилейното зрелище апелът е: „ Гръмни тези тъпаци в общината, избави въздуха на София! “
„ През годините апелите са се променяли. Сега, когато ни унищожават квартала, няма по какъв начин да останем безучастни “, изяснява той.
За 25 години Ивайло, Дони и д–р Георгиев, или Коцето, съумяха да пропътуват доста километри.
„ Това е нещо в действителност изумително. Пропътувахме Съединени американски щати, Канада, цяла Европа, Северния остров в Нова Зеландия. Предстоят ни нови пътища в Азия, в Близкия Изток в този момент към този момент. И да забележим натам, само че сме се запътили самоуверено към 30-ата година “, споделя Дони.
Според режисьора „ Секс, опиати и рокендрол “ може би „ попълня някаква нужда непрестанно, даже за малко сякаш, да забравиш търчането по улицата, в службата, напрежението от живота и в действителност да се срещнеш с едни провокации, които в последна сметка те забавляват “.
За феновете на любопитните обстоятелства – най-големите бокс офис първенци на Уест Енд в Лондон – мюзикълите „ Цар Лъв “ и „ Мамма Миа “, имат надалеч „ по-скромен “ театрален живот от „ Секса “ – 19 години.
Според Коцето театърът би трябвало да насочи предложение спектакълът да бъде вписан в „ Световните върхове на Гинес “ като най-дълго играно зрелище с еднакъв състав.
А в случай че годишнината е празник за някого, с изключение на за самите артисти, то е празник „ на всички тези, които са го гледали, а те са доста... повече от един път “, споделя Дони.
„ Бихме се радвали всички, които са гледали спектакъла, да ни изпратят фотоси, мнения със случки “, споделя Коцето.
Някои от тези истории ще намерят място в книга, която Ивайло, Дони и Коцето ще издадат през есента. А до тогава мислете за „ Секс, опиати и рокендрол “ като за наложителното боядисване един път месеца и наложителната бира с другари.
Вижте целия филм: -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ