Ако не спиш с тях, ще ме убият
Секс, обич и невярност. Те са създавали и унищожавали цели империи, в това число престъпната. Почти двайсет години след публикуването на „ Гомор “ – книга, която прекатурна всички правила, Савиано се завръща все по този начин трогателен и фрапантен читателите.
Какво значи сексът за мафиотските организации? Власт, стигма или горделивост, мотив за прослава или позор? Роберто Савиано ни сервира вълнуващи и неразкривани до момента истории, като разкрива значима, само че надълбоко скрита част от структурата на проведената престъпност, която постоянно е от първостепенно значение.
С неподражаемия си жанр, Савиано ни повлича в описа си през цялото време: В една елементарна вечер един мъж на масата за покер, изгубил всичките си пари, прави фрапантен залог. Всяка глава е епична и трагична; разкрива персонални мигове, които постоянно са отвън полезрението, само че са постоянно решаващи, тъй като построяват или унищожават съюзи, утвърждават линиите на властта и репутацията на боса или осъждат целия му жанр.
Осъден на гибел от Камората, Роберто Савиано от години води непримирима борба за истината и справедливостта.
Представяме ви фрагмент от " Ние си принадлежим ", Роберто Савиано, издателство " Ера ":
Мъжът се споделя Лу, работи в счетоводна адвокатска фирма, а това навежда на размисъл, тъй като не наподобява доста добър в това да брои пари. Поне не и личните си. Останали са му 100 $, които сигурно не са малко, само че в действителност са, в случай че се имат поради залозите от вечерта. На масата се хвърчи нависоко. Това е седмичната игра на покер, която Лу си разрешава с другари и която следва партиите през почивните дни в залите на Атлантик Сити, където хазартните игри са законни.
Всички са разбрали, че Лу е болен. Сега са напът да схванат и доколко.
Вечерта е почнала добре, шансът е вървял в вярната посока, тази на Лу. След това нещата са се влошили. Изгубил е, а след това още веднъж и още веднъж.
От време на време зъбите му се удрят едни в други, като изтракват изсъхнало, а нокътят на показалеца му става малко по-къс. След малко ще стигне до месото на възглавничката. За него би било добре да смени пръста, само че нокътят на палеца е приключил по време на предходните ръце, дружно с парите му. Разбира се, би могъл да загризе междинния, само че не желае останалите да го гледат, до момента в който пъха дългия си пръст в устата. Тъй като с другата ръка държи картите, не му остава друго, с изключение на да прескочи до безименния. Така и прави. Но въпреки всичко наподобява неуместно. Изглежда, като че ли имитира жеста със слушалката. Ясно е, че е изчерпал опциите си. Само от съчувствие един от присъстващите се изправя и споделя:
– Последна ръка, ясно?
Другите кимват. Неохотно кимва и Лу:
– Последна ръка.
Типът против него раздава картите, Лу ги поглежда спестовно, по този начин му харесва. Опитен състезател е, по тази причина съумява да сдържи усмивката си, а също и ентусиазма си, до момента в който споделя:
– Серви1.
Държи три дами и две валета. Чудесен фул хаус. Това е божественото божество. Може би ще успее да се прибере със същите пари, с които е седнал на масата. Или може би, в случай че някой от присъстващите е задоволително малоумен да вдигне, би могъл даже да си прибере една добра сума. Лу хвърля на масата последните си 100 $.
Ето че от сцената слиза първият, който пасува. Другите двама явно са задоволително глупави. Единият споделя:
– Плащам.
Той е продавач на коли втора употреба от Белвил, Ню Джърси. Не е богат, само че не му липсва нищо. Другият пък евентуално е цялостен глупак, тъй като подвига с петстотин $. Той е едно от момчетата на семейството ДеКавалканте, принадлежността му към мафията би трябвало да му е замаяла главата, несъмнено желае да се перчи. Негов проблем. Проблемът на Лу, въпреки това, е, че тези петстотин той ги няма.
С ДеКавалканте смешка не трябва. Лу го знае, понякога прави по някоя дребна работа за тях, занимава се със сметки, дава потребни финансови препоръки, изпира някоя и друга пара. Но в никакъв случай нищо повече от това, тъй като знаят с кого е сходен. Човек, който има неговите родственици, в никакъв случай не би могъл да стане мъж на честта2. Какво да се прави.
Другите го гледат и чакат да го видят опустошен. Продавачът на коли също е поставил своите петстотин. Ами в този момент? Бъди добър, Лу, мислят си, прибери се у дома, на следващия ден е нов ден, може би ще имаш повече шанс. Но той няма никакво желание да загуби по този начин, с този фул хаус, който държи, единствено тъй като му е свършило горивото.
Продължава да гризе безименния си пръст. Не го желае, знае, че това е симптом на уязвимост, само че не може да се въздържи. Трябва да се концентрира върху нещо друго от лицата на тези двама мошеници.
– Хайде, Лу. Нямаме цяла нощ. Имаш ли, или нямаш? Ако нямаш – споглеждат се, – ние ще се оправим без теб.
– Имам.
– И къде са, по дяволите?
– Почакай.
– Повече нищо няма да очаквам, мамка му – обажда се видът на ДеКавалканте. – Две минути и прибирам пота.
– Спокойно – намесва с оня с колите, – най-вече да го разиграем аз и ти. – Другият свива плещи.
Две минути, с цел да реши опциите си и да реши дали ще може да се избави. Лу маха пръста от устата си и бърка в джоба на панталоните, с цел да извади портфейла си.
– Какво се надяваш да намериш там? Да завършваме, хайде.
– Гледай си работата!
Лу отваря кожения портфейл, който към този момент е тъничък и закривен като нокътя на огромния пръст на крайници, и търси нещо вътре. Онзи от ДеКавалканте удря с ръка по масата, която подскача. След това изпуфтява и поклаща глава.
– Какво искаш да заложиш, картата от „ Уайн енд Спиритс “?
Лу не дава отговор, разтваря необятно портфейла, с пръсти рови сред гънките. Нещо в изражението му се е трансформирало. Дошла му е концепция. Може би не всичко е изгубено. Може би има още един коз, един чип, който да хвърли на масата. А може би, както споделя оня вид, това е единствено карта за точки от магазин за алкохол.
Момчетата се споглеждат. Може пък да е намерил някоя едра банкнота и те да са се объркали. Стига бе, не е допустимо, мислят си. Вече щеше от дълго време да я е извадил. Лу е съобразителен, влага пристрастеност, когато го грози опустошение. Повече пари няма. Ако е имал хиляда благоприятни условия, към този момент е употребявал деветстотин деветдесет и девет от тях. Тази, която му е останала обаче, я желаят всички момчета, седнали към масата. Той го знае. Това е неговото малко богатство. Неговият финален чип е фотографията на брачната половинка му. Изважда я от портфейла и я хвърля върху масата, като че ли е стотачка, нито повече, нито по-малко. Ще заложа нея. Да видя в този момент дали още ви е смешно.
Момчетата онемяват. Хвърлят си неуверени погледи. Искат да са сигурни, че са разбрали вярно.
Много добре са разбрали. Отново насочват погледи към картите в ръцете си. За да заложи жена си, този злощастник би трябвало да има каре, може би даже флъш или стрейт флъш. Но не, не е допустимо. Щеше да бъде доста по-уверен със фотографията. Нямаше да се колебае толкоз дълго и нямаше да си изгризе ноктите до кръв. Изгуби време да пресмята, а който има потребност да пресмята, сигурно не е в най-хубавата позиция. Значи... или е занаятчия на блъфа, или... ами просто е изцяло прецакан.
– Е? – Сега е ред на Лу да ги подканва. Сега той държи и хляба, и ножа. – Какво ще вършиме?
Мълчание.
– Приемате ли, или не?
Онези се споглеждат още един път, подават си фотографията, огромните им мръсни пръсти оставят отпечатъци върху лицето на младата жена. Оглеждат я деликатно, преценят цената ѝ в количество полово задоволство. Продавачът на коли въздъхва и кимва в символ на единодушие. Мъжът от ДеКавалканте дава знак да смъкват картите. Но по-късно, единствено момент по-късно, подвига ръка.
– И двамата – сочи себе си и оня с колите.
– Какво? – Лу се прави, че не е схванал. Усеща леко разтрисане, като че ли са си разменили удар с коляно под масата.
– И двамата – повтаря оня.
Иска да го унижи. Известно е по какъв начин прекарват времето си момчетата на ДеКавалканте. Сърбежите, които имат, и дребните занимания, които преследват в частните зали на заведенията си. Унижението е част от играта, без значение дали става дума за мъже, дами, или който и да било. Това е част от половото им наслаждение.
Ако мислеше трезво, Лу щеше да откаже. Но в случай че мислеше трезво, към този момент от дълго време щеше да се е прибрал. Той обаче е тук и разиграва достолепието на брачната половинка си, зависим на една тресчица, която не може да угаси. Те блъфират. Това е единствено метод да му завлечен пота. Разбрали са, че са прецакани и желаят да го принудят да се откаже. Друг път.
Лу смъква трите си дами. След това, след още момент напрежение, прибавя и двете валета. Типът от Белвил въздъхва още веднъж, този път по-силно. Изглежда, е в усложнение.
– Съжалявам. – Показва своя стрейт флъш. Сърцето на Лу се пръсва в гърдите му.
– Аз също, man. – Човекът на ДеКавалканте разкрива картите си: има фул хаус с попове, неговата ръка също е печеливша спрямо тази на Лу.
Който в този момент има голям проблем. Съпругата му има два.
Тя към този момент от дълго време си е легнала, когато чува ключа да се превърта в ключалката. На мига заспива още веднъж. Когато Лу влиза в стаята, я чува да хърка.
– Ей... – допира я по рамото. Тя промърморва. – Ей... – пробва още веднъж. Тя измърморва по-силно и се обръща към брачна половинка си.
– Какво става... – измрънква. – Какво... – След това през притворените си клепачи вижда две сенки зад него и схваща, че не е самичък. Разтърква очи, сяда в леглото, уплашена.
– Любов моя... – стартира мъжът ѝ. – Тези двамата... – Сега, когато очите ѝ са необятно отворени, тя преглежда по-добре единия от двамата мъже в спалнята си. Забелязва револвера, който се подава от колана му.
– Какво става, Лу?
– Аз... – запъва се мъжът ѝ. – Аз... изгубих един залог...
Тя не споделя нищо. Вече е схванала какво има поради, когато споделя „ залог “: евентуално още веднъж е изгубил на масата за покер. Бяха се разбрали, че ще играе единствено през уикендите в Атлантик Сити, единствено там и толкоз, без повече партии с „ другари “. Очевидно не е спазил ангажимента.
– Какво желаят, Лу?
–...Теб.
– Какво?
– Ако не спиш с тях, ще ме убият.
Тя гледа двамата мъже, взира се право в очите им. Продавачът на коли се колебае, гледа в земята, по-късно подвига взор, решен да го задържи. Другият, оня от ДеКавалканте, не издава даже леко разстройване. Дошъл е тук, с цел да си прибере облагата, а всички знаят по какъв начин се случват нещата с хазартните задължения. Без доста приказки.
В спалнята се спуска тишина. Вече никой не приказва. Никой не обелва и дума. Безкрайно постепенно – механично, изкуствено постепенно – брачната половинка на Лу отмества завивката.
Двамата си прибират облагата. Чак до сутринта, когато Лу пада скован и разрушен на леглото и заспива. Не и брачната половинка му. Тя не съумява и още доста дълго време няма да може. Докато Лу спи, тя излиза от къщи, влиза в едно заведение за хранене и моли да употребява телефона.
Сал Романо и Пино Д’Акуана се движат дружно, откогато са били момчета и са обикаляли из улиците на Катания с топка в ръка. Семействата им се познават от половин век. И двамата са сицилианци, и двамата емигранти. Пристигнали са дружно в Съединените щати. Било е през 60-те години. След това са се изгубили от взор и всеки е построил личен живот. Или по-точно всеки е поел по своя път и по тази причина са се изгубили от взор. Пино е едра риба в италианско-американската мафия, живее в Ню Йорк; Сал е ченге, работи в Нюарк, Ню Джърси. През последните двайсет години са имали опция да се свържат един с различен: италианската общественост си е там, не е нужно доста, с цел да намериш този или оня. Но в никакъв случай не са го създали, а повода е разбираема. Различия в мненията. Ако някой ден Сал отиде при Пино, сигурно няма да е, с цел да го почерпи с кафе. И противоположното, в случай че в миналото Пино влезе в офиса на Сал, доста е евентуално да има белезници на китките.
Сал е дошъл в Съединените щати със сестра си, също положително момиче. Омъжила се е за един вид на име Лу, който работи в счетоводна адвокатска фирма и покерът му е недостатък. Ранна заран е, когато телефонът в дома на Сал стартира да звъни. Той подвига, чува сестра си да плаче, да вика, моли я да се успокои и да му изясни какво се е случило, тя го прави. Сал слуша и се озъбва. Няколко минути по-късно прави опит да се свърже с Пино Д’Акуана. Вярно, не е, с цел да му предложи кафе, а пет хиляди $.
Сал идва в ресторанта на Пино късно сутринта. Слънцето е високо в небето, Пино – нарушавайки защитните ограничения, които постоянно взема, – е седнал на открито, на външните маси, държи лицето си нагоре, огряно от слънцето, в блажено изражение. Когато вижда Сал да идва, става, с цел да го прегърне. Притискат се мощно, целуват се два пъти, потупват се по рамото. Пино отмества един стол и го кани да седне, по-късно споделя на един от сервитьорите си да донесе бутилка вино и две чаши. Няма проблем, в случай че ги видят дружно, това е Сал. Даже би трябвало да ги видят. Пино Д’Акуана не е човек, който се скатава с ченгета. Сал Романо е човек на място, негов остарял другар, нищо повече. Сигурно е пристигнал, с цел да му желае пари назаем. Честните ченгета печелят жълти стотинки и постоянно са на алено, нищо ново под слънцето.
– Нали помниш сестра ми? – пита го Сал. Изражението на Пино се трансформира. Разбира, че приятелят му от едно време не се интересува от пари, само че към момента не схваща каква е повода за визитата му.
– Разбира се, че си я припомням! Как е ’a picciridda3, да я поздравиш от мен, нали?
– Е, да, ще я поздравя. Но не е доста добре.
– Тоест? Знаеш, че фамилията ти ми е на сърце. Бих направил всичко, нали го знаеш?
– Знам и ти благодаря. Точно за това желаех да приказвам с теб. Значи, сестра ми е омъжена за един вид, цялостен простак, счетоводител. Случило се е... – и му споделя всичко, по този начин както тя го е разказала на него. Разказва му всяка детайлност, даже за ангажимента сред сестра му и оня малоумник брачна половинка ѝ, съгласно която той би трябвало да играе на покер единствено през уикендите в Атлантик Сити. Разказва му за всички неприятности, в които се е забъркал, за всички пари, които е пропилял на игралната маса. И му споделя за предходната вечер. За двамата, които са я изнасилили в дома ѝ, цяла нощ, по искане на Лу. Докато приказва, Сал би трябвало да пие няколко пъти, тъй като ръцете му треперят, тормози се, челюстите му са стиснати,
Пино го изслушва до дъно, по-късно се изплюва на земята с пренебрежение.
– Такива мъже би трябвало да са подземен – споделя.
Корица: Издателство " Ера "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Какво значи сексът за мафиотските организации? Власт, стигма или горделивост, мотив за прослава или позор? Роберто Савиано ни сервира вълнуващи и неразкривани до момента истории, като разкрива значима, само че надълбоко скрита част от структурата на проведената престъпност, която постоянно е от първостепенно значение.
С неподражаемия си жанр, Савиано ни повлича в описа си през цялото време: В една елементарна вечер един мъж на масата за покер, изгубил всичките си пари, прави фрапантен залог. Всяка глава е епична и трагична; разкрива персонални мигове, които постоянно са отвън полезрението, само че са постоянно решаващи, тъй като построяват или унищожават съюзи, утвърждават линиите на властта и репутацията на боса или осъждат целия му жанр.
Осъден на гибел от Камората, Роберто Савиано от години води непримирима борба за истината и справедливостта.
Представяме ви фрагмент от " Ние си принадлежим ", Роберто Савиано, издателство " Ера ":
Мъжът се споделя Лу, работи в счетоводна адвокатска фирма, а това навежда на размисъл, тъй като не наподобява доста добър в това да брои пари. Поне не и личните си. Останали са му 100 $, които сигурно не са малко, само че в действителност са, в случай че се имат поради залозите от вечерта. На масата се хвърчи нависоко. Това е седмичната игра на покер, която Лу си разрешава с другари и която следва партиите през почивните дни в залите на Атлантик Сити, където хазартните игри са законни.
Всички са разбрали, че Лу е болен. Сега са напът да схванат и доколко.
Вечерта е почнала добре, шансът е вървял в вярната посока, тази на Лу. След това нещата са се влошили. Изгубил е, а след това още веднъж и още веднъж.
От време на време зъбите му се удрят едни в други, като изтракват изсъхнало, а нокътят на показалеца му става малко по-къс. След малко ще стигне до месото на възглавничката. За него би било добре да смени пръста, само че нокътят на палеца е приключил по време на предходните ръце, дружно с парите му. Разбира се, би могъл да загризе междинния, само че не желае останалите да го гледат, до момента в който пъха дългия си пръст в устата. Тъй като с другата ръка държи картите, не му остава друго, с изключение на да прескочи до безименния. Така и прави. Но въпреки всичко наподобява неуместно. Изглежда, като че ли имитира жеста със слушалката. Ясно е, че е изчерпал опциите си. Само от съчувствие един от присъстващите се изправя и споделя:
– Последна ръка, ясно?
Другите кимват. Неохотно кимва и Лу:
– Последна ръка.
Типът против него раздава картите, Лу ги поглежда спестовно, по този начин му харесва. Опитен състезател е, по тази причина съумява да сдържи усмивката си, а също и ентусиазма си, до момента в който споделя:
– Серви1.
Държи три дами и две валета. Чудесен фул хаус. Това е божественото божество. Може би ще успее да се прибере със същите пари, с които е седнал на масата. Или може би, в случай че някой от присъстващите е задоволително малоумен да вдигне, би могъл даже да си прибере една добра сума. Лу хвърля на масата последните си 100 $.
Ето че от сцената слиза първият, който пасува. Другите двама явно са задоволително глупави. Единият споделя:
– Плащам.
Той е продавач на коли втора употреба от Белвил, Ню Джърси. Не е богат, само че не му липсва нищо. Другият пък евентуално е цялостен глупак, тъй като подвига с петстотин $. Той е едно от момчетата на семейството ДеКавалканте, принадлежността му към мафията би трябвало да му е замаяла главата, несъмнено желае да се перчи. Негов проблем. Проблемът на Лу, въпреки това, е, че тези петстотин той ги няма.
С ДеКавалканте смешка не трябва. Лу го знае, понякога прави по някоя дребна работа за тях, занимава се със сметки, дава потребни финансови препоръки, изпира някоя и друга пара. Но в никакъв случай нищо повече от това, тъй като знаят с кого е сходен. Човек, който има неговите родственици, в никакъв случай не би могъл да стане мъж на честта2. Какво да се прави.
Другите го гледат и чакат да го видят опустошен. Продавачът на коли също е поставил своите петстотин. Ами в този момент? Бъди добър, Лу, мислят си, прибери се у дома, на следващия ден е нов ден, може би ще имаш повече шанс. Но той няма никакво желание да загуби по този начин, с този фул хаус, който държи, единствено тъй като му е свършило горивото.
Продължава да гризе безименния си пръст. Не го желае, знае, че това е симптом на уязвимост, само че не може да се въздържи. Трябва да се концентрира върху нещо друго от лицата на тези двама мошеници.
– Хайде, Лу. Нямаме цяла нощ. Имаш ли, или нямаш? Ако нямаш – споглеждат се, – ние ще се оправим без теб.
– Имам.
– И къде са, по дяволите?
– Почакай.
– Повече нищо няма да очаквам, мамка му – обажда се видът на ДеКавалканте. – Две минути и прибирам пота.
– Спокойно – намесва с оня с колите, – най-вече да го разиграем аз и ти. – Другият свива плещи.
Две минути, с цел да реши опциите си и да реши дали ще може да се избави. Лу маха пръста от устата си и бърка в джоба на панталоните, с цел да извади портфейла си.
– Какво се надяваш да намериш там? Да завършваме, хайде.
– Гледай си работата!
Лу отваря кожения портфейл, който към този момент е тъничък и закривен като нокътя на огромния пръст на крайници, и търси нещо вътре. Онзи от ДеКавалканте удря с ръка по масата, която подскача. След това изпуфтява и поклаща глава.
– Какво искаш да заложиш, картата от „ Уайн енд Спиритс “?
Лу не дава отговор, разтваря необятно портфейла, с пръсти рови сред гънките. Нещо в изражението му се е трансформирало. Дошла му е концепция. Може би не всичко е изгубено. Може би има още един коз, един чип, който да хвърли на масата. А може би, както споделя оня вид, това е единствено карта за точки от магазин за алкохол.
Момчетата се споглеждат. Може пък да е намерил някоя едра банкнота и те да са се объркали. Стига бе, не е допустимо, мислят си. Вече щеше от дълго време да я е извадил. Лу е съобразителен, влага пристрастеност, когато го грози опустошение. Повече пари няма. Ако е имал хиляда благоприятни условия, към този момент е употребявал деветстотин деветдесет и девет от тях. Тази, която му е останала обаче, я желаят всички момчета, седнали към масата. Той го знае. Това е неговото малко богатство. Неговият финален чип е фотографията на брачната половинка му. Изважда я от портфейла и я хвърля върху масата, като че ли е стотачка, нито повече, нито по-малко. Ще заложа нея. Да видя в този момент дали още ви е смешно.
Момчетата онемяват. Хвърлят си неуверени погледи. Искат да са сигурни, че са разбрали вярно.
Много добре са разбрали. Отново насочват погледи към картите в ръцете си. За да заложи жена си, този злощастник би трябвало да има каре, може би даже флъш или стрейт флъш. Но не, не е допустимо. Щеше да бъде доста по-уверен със фотографията. Нямаше да се колебае толкоз дълго и нямаше да си изгризе ноктите до кръв. Изгуби време да пресмята, а който има потребност да пресмята, сигурно не е в най-хубавата позиция. Значи... или е занаятчия на блъфа, или... ами просто е изцяло прецакан.
– Е? – Сега е ред на Лу да ги подканва. Сега той държи и хляба, и ножа. – Какво ще вършиме?
Мълчание.
– Приемате ли, или не?
Онези се споглеждат още един път, подават си фотографията, огромните им мръсни пръсти оставят отпечатъци върху лицето на младата жена. Оглеждат я деликатно, преценят цената ѝ в количество полово задоволство. Продавачът на коли въздъхва и кимва в символ на единодушие. Мъжът от ДеКавалканте дава знак да смъкват картите. Но по-късно, единствено момент по-късно, подвига ръка.
– И двамата – сочи себе си и оня с колите.
– Какво? – Лу се прави, че не е схванал. Усеща леко разтрисане, като че ли са си разменили удар с коляно под масата.
– И двамата – повтаря оня.
Иска да го унижи. Известно е по какъв начин прекарват времето си момчетата на ДеКавалканте. Сърбежите, които имат, и дребните занимания, които преследват в частните зали на заведенията си. Унижението е част от играта, без значение дали става дума за мъже, дами, или който и да било. Това е част от половото им наслаждение.
Ако мислеше трезво, Лу щеше да откаже. Но в случай че мислеше трезво, към този момент от дълго време щеше да се е прибрал. Той обаче е тук и разиграва достолепието на брачната половинка си, зависим на една тресчица, която не може да угаси. Те блъфират. Това е единствено метод да му завлечен пота. Разбрали са, че са прецакани и желаят да го принудят да се откаже. Друг път.
Лу смъква трите си дами. След това, след още момент напрежение, прибавя и двете валета. Типът от Белвил въздъхва още веднъж, този път по-силно. Изглежда, е в усложнение.
– Съжалявам. – Показва своя стрейт флъш. Сърцето на Лу се пръсва в гърдите му.
– Аз също, man. – Човекът на ДеКавалканте разкрива картите си: има фул хаус с попове, неговата ръка също е печеливша спрямо тази на Лу.
Който в този момент има голям проблем. Съпругата му има два.
Тя към този момент от дълго време си е легнала, когато чува ключа да се превърта в ключалката. На мига заспива още веднъж. Когато Лу влиза в стаята, я чува да хърка.
– Ей... – допира я по рамото. Тя промърморва. – Ей... – пробва още веднъж. Тя измърморва по-силно и се обръща към брачна половинка си.
– Какво става... – измрънква. – Какво... – След това през притворените си клепачи вижда две сенки зад него и схваща, че не е самичък. Разтърква очи, сяда в леглото, уплашена.
– Любов моя... – стартира мъжът ѝ. – Тези двамата... – Сега, когато очите ѝ са необятно отворени, тя преглежда по-добре единия от двамата мъже в спалнята си. Забелязва револвера, който се подава от колана му.
– Какво става, Лу?
– Аз... – запъва се мъжът ѝ. – Аз... изгубих един залог...
Тя не споделя нищо. Вече е схванала какво има поради, когато споделя „ залог “: евентуално още веднъж е изгубил на масата за покер. Бяха се разбрали, че ще играе единствено през уикендите в Атлантик Сити, единствено там и толкоз, без повече партии с „ другари “. Очевидно не е спазил ангажимента.
– Какво желаят, Лу?
–...Теб.
– Какво?
– Ако не спиш с тях, ще ме убият.
Тя гледа двамата мъже, взира се право в очите им. Продавачът на коли се колебае, гледа в земята, по-късно подвига взор, решен да го задържи. Другият, оня от ДеКавалканте, не издава даже леко разстройване. Дошъл е тук, с цел да си прибере облагата, а всички знаят по какъв начин се случват нещата с хазартните задължения. Без доста приказки.
В спалнята се спуска тишина. Вече никой не приказва. Никой не обелва и дума. Безкрайно постепенно – механично, изкуствено постепенно – брачната половинка на Лу отмества завивката.
Двамата си прибират облагата. Чак до сутринта, когато Лу пада скован и разрушен на леглото и заспива. Не и брачната половинка му. Тя не съумява и още доста дълго време няма да може. Докато Лу спи, тя излиза от къщи, влиза в едно заведение за хранене и моли да употребява телефона.
Сал Романо и Пино Д’Акуана се движат дружно, откогато са били момчета и са обикаляли из улиците на Катания с топка в ръка. Семействата им се познават от половин век. И двамата са сицилианци, и двамата емигранти. Пристигнали са дружно в Съединените щати. Било е през 60-те години. След това са се изгубили от взор и всеки е построил личен живот. Или по-точно всеки е поел по своя път и по тази причина са се изгубили от взор. Пино е едра риба в италианско-американската мафия, живее в Ню Йорк; Сал е ченге, работи в Нюарк, Ню Джърси. През последните двайсет години са имали опция да се свържат един с различен: италианската общественост си е там, не е нужно доста, с цел да намериш този или оня. Но в никакъв случай не са го създали, а повода е разбираема. Различия в мненията. Ако някой ден Сал отиде при Пино, сигурно няма да е, с цел да го почерпи с кафе. И противоположното, в случай че в миналото Пино влезе в офиса на Сал, доста е евентуално да има белезници на китките.
Сал е дошъл в Съединените щати със сестра си, също положително момиче. Омъжила се е за един вид на име Лу, който работи в счетоводна адвокатска фирма и покерът му е недостатък. Ранна заран е, когато телефонът в дома на Сал стартира да звъни. Той подвига, чува сестра си да плаче, да вика, моли я да се успокои и да му изясни какво се е случило, тя го прави. Сал слуша и се озъбва. Няколко минути по-късно прави опит да се свърже с Пино Д’Акуана. Вярно, не е, с цел да му предложи кафе, а пет хиляди $.
Сал идва в ресторанта на Пино късно сутринта. Слънцето е високо в небето, Пино – нарушавайки защитните ограничения, които постоянно взема, – е седнал на открито, на външните маси, държи лицето си нагоре, огряно от слънцето, в блажено изражение. Когато вижда Сал да идва, става, с цел да го прегърне. Притискат се мощно, целуват се два пъти, потупват се по рамото. Пино отмества един стол и го кани да седне, по-късно споделя на един от сервитьорите си да донесе бутилка вино и две чаши. Няма проблем, в случай че ги видят дружно, това е Сал. Даже би трябвало да ги видят. Пино Д’Акуана не е човек, който се скатава с ченгета. Сал Романо е човек на място, негов остарял другар, нищо повече. Сигурно е пристигнал, с цел да му желае пари назаем. Честните ченгета печелят жълти стотинки и постоянно са на алено, нищо ново под слънцето.
– Нали помниш сестра ми? – пита го Сал. Изражението на Пино се трансформира. Разбира, че приятелят му от едно време не се интересува от пари, само че към момента не схваща каква е повода за визитата му.
– Разбира се, че си я припомням! Как е ’a picciridda3, да я поздравиш от мен, нали?
– Е, да, ще я поздравя. Но не е доста добре.
– Тоест? Знаеш, че фамилията ти ми е на сърце. Бих направил всичко, нали го знаеш?
– Знам и ти благодаря. Точно за това желаех да приказвам с теб. Значи, сестра ми е омъжена за един вид, цялостен простак, счетоводител. Случило се е... – и му споделя всичко, по този начин както тя го е разказала на него. Разказва му всяка детайлност, даже за ангажимента сред сестра му и оня малоумник брачна половинка ѝ, съгласно която той би трябвало да играе на покер единствено през уикендите в Атлантик Сити. Разказва му за всички неприятности, в които се е забъркал, за всички пари, които е пропилял на игралната маса. И му споделя за предходната вечер. За двамата, които са я изнасилили в дома ѝ, цяла нощ, по искане на Лу. Докато приказва, Сал би трябвало да пие няколко пъти, тъй като ръцете му треперят, тормози се, челюстите му са стиснати,
Пино го изслушва до дъно, по-късно се изплюва на земята с пренебрежение.
– Такива мъже би трябвало да са подземен – споделя.
Корица: Издателство " Ера " Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ