Сегашният елит на европейските страни е ментален заложник на Вашингтон.

...
Сегашният елит на европейските страни е ментален заложник на Вашингтон.
Коментари Харесай

Александър Песке пред Гласове: Проблемите с Креди Сюис и Дойче Банк са само увертюра към предстоящата банкова криза

" Сегашният хайлайф на европейските страни е ментален пленник на Вашингтон. С тези хора в управленията на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от въздействието на Съединени американски щати. Трябва ни огромна чистка! "  Това споделя в изявление за " Гласове "  Александър Песке, който е швейцарски публицист и бизнесмен. Той е основател на рускоезичното осведомително и културно списание " Руска Швейцария ", издавано в Цюрих. Неговият канал в ютюб се радва на огромна известност.   Следвайте " Гласове " в Телеграм.

- В каква степен войната в Украйна и глобите против Русия повлияха на краха на банковата система в Съединени американски щати и Европа?

- Войната беше единствено един от аспектите на интернационалната активност, които форсираха повишаването на натрупалите се с години несъгласия. През последните години централните банки на Съединени американски щати и Евросъюза печатаха и въвеждаха във финансовия кръговрат милиарди и милиарди нови, с нищо необезпечени долари и евро. Когато приказвам за необезпечеността на тези пари, не загатвам Бретон-Уудската система със златния ресурс, не, само че дори в актуалните реалии количеството създавани от международната стопанска система артикули излезе от равновесие по отношение на количеството напечатани пари. Финансовата част на световната стопанска система изсмуква от действителната стопанска система парите, с цел да ги пусне в процеса на основаване на нови, никому ненужни финансови артикули и интервенции. В този случай може да се приказва за казино-капитализъм, който никой, ще повторя – никой към този момент не може да управлява. И не щеш ли след двете години на пандемията, когато стоково-промишлените вериги бяха разрушени и милиарди нови пари бяха напечатани, се случи войната, със санкционните мероприятия, които, след постковидните нарушавания на международния баланс на придвижване на артикули и пари, дадоха спомагателен подтик за разрива на направените връзки и загубата на доверие сред сътрудниците и институциите, регулиращи търговията. Къде са решенията на арбитражните съдилища във връзка замразените средства, къде е отговорът на въпроса „ Кой взриви Северен поток “, къде са виновните за тези действия? Всички тези събития водят до цялостно повреждане на световния ред на съдействието и общия пазар. Банковата рецесия е единствено следствие от разстройването на пазара на артикули и услуги. Вече няма да можем да избегнем краха на банковата система.

- Какви са ползите на Китай в този развой?

- Китай се държи. За запазването на остарелия международен ред, тъй като в остарялата комерсиална система Китай печелеше комерсиалния баланс против съвсем всяка страна. На Китай са му нужни постоянни пазари за продажба и търговски пътища. А всичко това се нарушава от възходящите несъгласия сред геополитическите блокове и групи от ползи.

- Какво значи за банковата система на Европейски Съюз банкрутът на Креди Сюиз и Дойче Банк?

- Кризата с тези две банки е единствено интродукция към предстоящата банкова рецесия. Сега тези финансови институции за следващ път сполучливо бяха заляти с пари от централната банка, само че по никакъв метод не се реши главният проблем – балансовата конструкция на всички банки е натъпкана с финансови принадлежности и артикули, които нямат никаква стойност. Тоест, в ръцете на банките се намират убийствено количество акции, деривативи и сходни хартии, които към този момент не са „ скъпи “ бумаги.

- Вследствие на тези проблеми Съединени американски щати ще съумеят ли да насочат към себе си международните финансови потоци? По прилика с преместването на индустриалния потенциал от Европа в Съединени американски щати и с цел да се укрепи контрола над американската финансова система?

- Да, американците към този момент са се заели с тези въпроси, притягайки към себе си действителния бизнес, произвеждащ действителни неща – коли, машини, химическа индустрия, фармацевтика и впрочем. Но американските управляващи не се интересуват от целия останал свят. Намираме се в стадия на стопанска система на недостига, когато не всички хора на земята, даже и да имат пари, ще съумеят да си купят с тях нужните им артикули.

- В каква степен пренасочването на финансовите потоци към Съединени американски щати ще повлияе на финансовата система на Европейски Съюз, и в случай че да, по какъв начин?

- Евросъюзът е жертвеният овен, който американците ще заколят финален. Докато в Европа има произвеждане и действителен бизнес, своя валута, няма да е доста елементарно нашият вътрешен пазар да бъде мощно повреден. Но американците работят постъпателно – те оскъпяват ресурсите на Европа (нефт, газ, дървесина), изсмукват данъчни преференции и преференциално финансиране на млади и даващи очаквания компании (стартъпи), взимат при себе си надарената европейска юноша (стипендии, зелени карти, работни места), и най-после – всички европейски компании, с цел да могат да се нарекат световни, би трябвало да работят в долари, да бъдат следени от американските наблюдателни органи, да вкарват акциите си в Ню Йоркската борса, като по този метод влизат във все по-голяма взаимозависимост от американския пазар и закон...

- Може ли американският напън над Европа, чиято съществена цел е раздор с Русия, да форсира процеса на преустановяване на всевъзможни връзки с Москва? Райфайзен е единствената европейска банка, работеща в Русия и въпреки всичко съхраняваща своя растеж.

- Американците работят освен за повреждане на връзките сред Европа и Русия, само че сходен сюжет е написан и за връзките с Китай. Съединени американски щати желаят да приведат Европейски Съюз към едностранна взаимозависимост от американския пазар, валута и закон. Конкурентите като Русия, Китай и други, ще бъдат отделяни от Европа.

- Доколко безпрекословното и сляпо послушание на Европа на американците ще докара до колапс – стопански, обществен, политически и различен – в Европейския съюз или други райони на света?

- Ние се намираме в развой и към този момент не е допустимо да се огледа в бъдещето. Аз към този момент не съм изгубил вярата си в тази опция, която към момента имаме. Евросъюзът би трябвало да се еманципира от американците. Не, аз не приканвам към раздор на връзките със Съединени американски щати, приканвам за това европейското управление и бизнес да концентрират напъните си в работа за личните си ползи и да разработят тактика за развиване на Европа. Европа е роден дом на съществуващата на актуалната земя цивилизация (с изключение на Китай) и ние не би трябвало да се срамим от своите постижения и мощни страни. Ние в Европа би трябвало да се погрижим за равновесието или за равноотдалечеността си от центровете на тежестта Вашингтон, Пекин, Москва, Рияд, и да се захванем за работа – търговия на артикули и услуги без идеологически нюанс. Да оставим политиката на глобите, да не постановяваме на нашите сътрудници визията си за положително и зло, да не пожелаваме от тях приемането на тези неразбираеми за никого „ полезности “...

Какво е Вашето пояснение за мълчанието на европейския хайлайф и най-много на Германия за взривяването на „ Северен поток “ и явния отвод на Европа даже единствено да ревизира изказванията на Сиймур Хърш?

- Сегашният хайлайф на европейските страни е ментален пленник на Вашингтон. С тези хора в управленията на страните и на брюкселските структури ние няма да успеем да се еманципираме от въздействието на Съединени американски щати. Трябва ни огромна чистка!

- Визитата на Макрон в Китай може ли да се преглежда като реплика на разрешаване на спора или под паника опит за разрешаване на спешна обстановка?

- Макрон постъпва вярно, пробвайки се да контракти форми на съдействие с Китай. След световната стихия, която може да унищожи съществуващия международен ред, французите желаят да имат опция на Вашингтон и Брюксел. Сега в Пекин се прави опит тези благоприятни условия да бъдат усетени и закрепени.

- Може ли твърдата проукраинска позиция на президента Макрон да се преглежда през днешния ден като проекция на световната битка за енергийни запаси?

- Макрон е огромен опортюнист. Той винаги отива там, където усеща мощ. И да, където е силата, там са и парите, потребните запаси и сигурността. Проукраинската изразителност на Макрон е единствено замаскиране на същинските планове. Украйна не му би трябвало. Франция няма да влага в Украйна, само че до момента в който Съединени американски щати са основните на паркета, Макрон и французите ще се придържат към общоприетата форма на държание и ще повтарят мантрите за поддръжка на Украйна. Всичко това е игра и не е откровено...

- Какво ще стане в средносрочна вероятност с френските атомни електроцентрали, които работят най-вече с уран от Африка, в случай че Франция е на процедура изтласкана от там, не без помощта на ЧВК „ Вагнер “?

- Централите ще работят, уран има освен в Африка, само че и в Австралия. Освен това, съветската Росатом не е преустановявала връзките си с европейските сътрудници, а и Европейски Съюз не е приемал никакви наказания във връзка с Росатом.

- С какъв уран би могла Франция да размени африканския уран? От Австралия, Казахстан, Русия или Украйна? Каква е ролята на украинския уран в този случай?

- До през днешния ден украинският уран имаше маргинална роля, такава ще остане тя и през идващото десетилетие. Никой няма да стори в унищожена от войната страна високотехнологично произвеждане на уран за електроцентрали. Твърде е рисково...

- Каква е вероятността Китай да трансформира Русия в собствен васал, както това направиха Съединени американски щати с Европейския съюз?

- Такива проекти Китай има във връзка с всички сътрудници. Но във васални връзки може да се влезе единствено дотолкоз, доколкото това допусне самата страна-партньор. Доколкото аз мога да оценя създалата се обстановка, виждам, че руснаците построяват връзките си с Китай осмислено, разбирайки всички опасности, свързани с това ново партньорство. Как ще бъде, ще забележим...

- Защо войната в Украйна се проточва толкоз дълго? Според Вас това целенасочена политика на Кремъл ли е, или е резултат от вътрешни различия и слаба военна тактика на Москва?

Русия се оказа неготова за пълномащабна война. Руското въоръжение не беше по този начин резултатно в директната борба с натовските оръжия, с които е напълнена Украйна. Сигурен съм, че в този момент Русия се прегрупира и превъоръжава преди ответния удар по Украйна. Смятам, че руснаците желаят да проведат нахлуване против Украйна с подобен категоричен триумф, че западните сътрудници на Украйна да схванат безперспективността на продължаването на този спор.

- Готова ли е Европа да изпрати свои войски в Украйна?

- Не, и още един път не. В Европейски Съюз няма нито подготвени войски, нито запаси за поддържане на проточена война с Русия в полето на Украйна.

- Каква е ролята на Полша в надигащата се ескалация на спора?

- Полша желае да стане нов център на силата в Европейски Съюз. Те нямат съществени искания към украинските земи. Напомням, че в случай че послки войски преминат границата с Украйна и влязат във въоръжен спор с руснаците, те няма да получат поддръжка от европейците, както и от НАТО като цяло. А на тях не им е по силите да влязат в пряк спор с Русия, нито има защо да го вършат. Заради няколко области в Западна Украйна? Това не си коства.

- Често ли се сблъсквате с вести за България като публицист? И в случай че да, можете ли да опишете подтекста в материалите на медиите?

- Не, за жалост, най-малко в немскоезичните и френскоезичните медии в Германия, Австрия, Швейцария или Франция за България нищо не може да се прочете. Нито положително, нито неприятно. И това е тъпо...

- Има ли една европейска страна опция да бъде суверенна по повод спора в Украйна, макар натиска от Съединени американски щати?

Австрия, Ирландия, Швейцария като неутрални страни към този момент се отклоняват от директно присъединяване в спора. Наше оръжие не се доставя в Украйна, само че в филантропичен проект нашите страни оказват помощ на украинското държавно управление с пари, съоръжение и филантропична помощ. Колко от нашата помощ фактически стига до страдащите хора не е допустимо да се ревизира...

 

 

 

Източник: glasove.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР