Сегашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с

Сегашният 44-и състав на българския парламент завършва работата си с утвърждение от 18 на 100 и отрицание от 70 %, разясняват от " Екзакта рисърч груп " въз основата на данни от национално проучване, извършено в интервала сред 15 и 22 февруари измежду 1005 пълнолетни българи по метода " лице в лице ". Изследването е обезпечено със лични средства в границите на изследователската стратегия на Екзакта, а за задачите на този коментар са употребени и данни от архива на " Екзакта Рисърч Груп ".

Особено изразително е неодобрението към институцията измежду столичани , измежду младите българи на възраст под 30 години, както и измежду най-възрастните - над 60 години.

Добри оценки за работата на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат дават 52 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ, 38 % от последователите на Вътрешна македонска революционна организация, 17 на 100 от гласоподавателите на Движение за права и свободи, 14 % от симпатизантите на Патриотична коалиция " Воля - НФСБ ", 7 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, 5 % от тези на " ИТН " и 3 на 100 от симпатизантите на Демократична България.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева завършва мандата си с 25 на 100 утвърждение , дял, надхвърлящ утвърждението към ръководената от нея институция. Неодобрението към работата й възлиза на 58 на 100. Председателят на Народното събрание има поддръжката на 78 % от гласоподавателите на ГЕРБ.

Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от гласоподавателите на обединението " Воля-НФСБ ", както и една трета от гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация. Сред симпатизантите на Има Такъв Народ утвърждението към Цвета Караянчева е 8 на 100, колкото е и измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Най-ниско е утвърждението към Председателя на Народното събрание измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия -4 %, и на ДБ-3 на 100.

България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да обезпечават политическо посланичество по волята на гласоподавателите, разясняват социолозите. В общественото пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки идващ състав на Народното събрание е по-неодобряван и по-слаб от предходните , което оставя в хората чувството за едно безпределно дъно на недоверието към институцията и за замяна на техния избор, считат от " Екзакта ".

Ако се съпостави настоящето утвърждение на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат, с утвърждението на 43-то Народно заседание също в края на неговия мандат, по данни на " Екзакта " отсъства каквато и да е значима отлика в оценките. И тогава, и в този момент, утвърждението към Народното събрание е на стойност сред 17 и 18 на 100, а неодобрението и към двата състава на Народното събрание се приближава до 70 на 100.

Социолозите напомнят и публичните оценки за работата на Народното събрание в края на ръководството на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията доближава рекордните 83 %, а утвърждението се свива до 8.5 на 100.

Няма подозрение, че репутацията на Народното събрание е функционалност на компетентността на законодателите, които обаче би трябвало да бъдат отдадени на задачата за възвръщане на респекта към държавността у нас, тъй като демокрацията е на първо място правила и процедури, които имат за цел да подсигуряват действието на институциите, заключават социолозите.