Веганската мода, новата утопия на обърканата градска младеж
"Сегашната веганска мода не е нито демонстрация на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”. Това разяснява Франсис Волф за в. „ Фигаро “. Трябва да я приемем такава, каквато е: нова химера. Това е точно ключът към нейния триумф измежду част от обърканата от политиката градска юноша. Ако притегля толкоз благородни сърца, въодушевени от алтруистичен блян и неограничен егалитаризъм, то е точно тъй като тя афишира не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от употребата на животните), а свят без грабителство и страдалчество, в резюме без Зло ". Френският мъдрец Франсис Волф проучва аргументите за триумфа на животозащитната идея. Срещу тази последна идеология той предлага да предефинираме отговорностите си към животните. Професор по философия в “Екол нормал сюпериор” в Париж, последната книга на Франсис Волф е “Три модерни утопии” (Trois utopies contemporaines, 1917 г.).
Облекчаване на страданията на хората или на животните, кой би могъл да е срещу този доблестен блян? Въпреки това, веганската мода не е неочакван изблик на алтруистична тресчица. Благотворителните асоциации го откриват ежедневно, без значение дали се занимават с бедственото състояние на бездомните или с приемането на бежанци:
като че ли животозащитната фикс идея засенчи най-елементарната филантропична паника.
Борбата против повишението на продуктивността на индустриалното отглеждане на животни, което постоянно свежда животните до обекти, не е ли добродетелна цел? Въпреки това, аболиционисткото придвижване, показано да вземем за пример от асоциацията L214, не пази подобряването на изискванията на отглеждане на животни, а неговото унищожаване: няма положително отглеждане на животни, то безусловно е употреба на най-слабите.
Не би трябвало ли да защитим домашните любимци, като знаем какво разтуха носят на самотните хора? Въпреки това, придвижванията за “животинско освобождение” се опират на идеология, която, тъкмо противоположното, се бори за унищожаване на домашните любимци: просто култове в работа на нашия егоизъм, които би трябвало да живеят свободни! За да се предотврати разпространяването на тези рабски раси, те би трябвало да се кастрират, както предлагат животозащитните партии.
Във време на екологични бедствия, породени от свирепата употреба на природата, не е ли време да се върнем към зачитането на всички форми на живот? Въпреки това
днешната животозащитна идеология няма нищо общо с екологията.
Първата се интересува единствено от индивидите, способни да страдат, втората се тревожи за цялостното равновесие сред типовете и не прави разлика сред сензитивните и нечувствителните живи същества. Различни в своите правила, те имат и противоположни последствия: с цел да се запази равновесието сред екосистемите, от време на време би трябвало да се борим против нездравословните типове, само че, от позиция на бранителите на животните, нито един тип не е нездравословен. Така спортният лов се осъжда от животозащитниците, до момента в който постоянно се признава за удобен за околната среда.
Сегашната веганска мода не е нито демонстрация на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”.
Трябва да я приемем такава, каквато е: нова химера. Това е точно ключът към нейния триумф измежду част от обърканата от политиката градска юноша. Ако притегля толкоз благородни сърца, въодушевени от алтруистичен блян и неограничен егалитаризъм, то е точно тъй като тя афишира не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от употребата на животните), а свят без грабителство и страдалчество, в резюме без Зло.
Въпреки че животозащитническата химера и веганската идеология през днешния ден са склонни да объркват всичко, не трябва да заключаваме, че нямаме отговорности към животните. Те се подчиняват на четири елементарни правила, с които би трябвало да се съгласят рационалните мозъци.
Първо, човешките същества са хора.
Каквото и да е положителното отношение, което изискуем на животните, те не са хора. Хората образуват морална общественост на равни, обвързани от взаимни и безспорни права и отговорности.
Втори принцип: домашните любимци ни подаряват със сърдечното си присъствие; в подмяна на това, ние им изискуем отбрана и любов.
Трети принцип: селскостопанските животни ни дават от неолита своето мляко, кожа, яйца, плът или вълна;
в подмяна на това им изискуем заслон, отбрана против хищници и условия за живот, съобразени с биологичните условия на техния тип. Накрая, по отношение на всички диви типове, с които не ни свързва никаква самостоятелна връзка, имаме общи отговорности: да пазиме биоразнообразието, да подсигуряваме запазване на биотичната общественост и да осигурим резистентност на човешкия живот.
Общество, в което тези четири рационални правилото се съблюдават, е по-добро. Със сигурност по-добро, от това, което ни дават обещание бранителите на веганския живот. Защото, както всички утопии, то се ражда в приятните сънища за утрешния ден, а при пробуждането се оказва единствено призрачен сън.
Последиците от тази химера се лимитират към този момент до акции против месния бранш, напън над животновъдите, новите парии в едно общество, което постоянно ги пролетаризира, и до няколко забрани или закани: против еврейските и мюсюлмански ритуални кланета на животни, делфинариумите, зоопарковете, цирковете с животни, развлекателния лов и лов на риба, багра с бикове, дресирането и надпреварите с коне, фармацевтичните тествания, кулинарните специалитети, кожите и така нататък
Но желаеме ли да използван на следващия ден веганската стратегия?
Искаме ли свят, в който цивилен събрания не разрешават потреблението на месо, риба или ракообразни? В който пазители на морала ще бдят над спазването на възбраната да се употребяват кожи, вълна или коприна? В който инспектори на Министерството за ситуацията на животните ще ревизира по къщите дали всички “селскостопански” животни или домашни любимци са били кастрирани? В който ще би трябвало да върнем на дивите животни всички земи, които сме им откраднали от палеолита? Може би това би бил “възможно най-хубавият свят”. Но не е несъмнено, че е светът, в който желаеме да живеем.
Превод от френски: Галя Дачкова
Облекчаване на страданията на хората или на животните, кой би могъл да е срещу този доблестен блян? Въпреки това, веганската мода не е неочакван изблик на алтруистична тресчица. Благотворителните асоциации го откриват ежедневно, без значение дали се занимават с бедственото състояние на бездомните или с приемането на бежанци:
като че ли животозащитната фикс идея засенчи най-елементарната филантропична паника.
Борбата против повишението на продуктивността на индустриалното отглеждане на животни, което постоянно свежда животните до обекти, не е ли добродетелна цел? Въпреки това, аболиционисткото придвижване, показано да вземем за пример от асоциацията L214, не пази подобряването на изискванията на отглеждане на животни, а неговото унищожаване: няма положително отглеждане на животни, то безусловно е употреба на най-слабите.
Не би трябвало ли да защитим домашните любимци, като знаем какво разтуха носят на самотните хора? Въпреки това, придвижванията за “животинско освобождение” се опират на идеология, която, тъкмо противоположното, се бори за унищожаване на домашните любимци: просто култове в работа на нашия егоизъм, които би трябвало да живеят свободни! За да се предотврати разпространяването на тези рабски раси, те би трябвало да се кастрират, както предлагат животозащитните партии.
Във време на екологични бедствия, породени от свирепата употреба на природата, не е ли време да се върнем към зачитането на всички форми на живот? Въпреки това
днешната животозащитна идеология няма нищо общо с екологията.
Първата се интересува единствено от индивидите, способни да страдат, втората се тревожи за цялостното равновесие сред типовете и не прави разлика сред сензитивните и нечувствителните живи същества. Различни в своите правила, те имат и противоположни последствия: с цел да се запази равновесието сред екосистемите, от време на време би трябвало да се борим против нездравословните типове, само че, от позиция на бранителите на животните, нито един тип не е нездравословен. Така спортният лов се осъжда от животозащитниците, до момента в който постоянно се признава за удобен за околната среда.
Сегашната веганска мода не е нито демонстрация на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”.
Трябва да я приемем такава, каквато е: нова химера. Това е точно ключът към нейния триумф измежду част от обърканата от политиката градска юноша. Ако притегля толкоз благородни сърца, въодушевени от алтруистичен блян и неограничен егалитаризъм, то е точно тъй като тя афишира не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от употребата на животните), а свят без грабителство и страдалчество, в резюме без Зло.
Въпреки че животозащитническата химера и веганската идеология през днешния ден са склонни да объркват всичко, не трябва да заключаваме, че нямаме отговорности към животните. Те се подчиняват на четири елементарни правила, с които би трябвало да се съгласят рационалните мозъци.
Първо, човешките същества са хора.
Каквото и да е положителното отношение, което изискуем на животните, те не са хора. Хората образуват морална общественост на равни, обвързани от взаимни и безспорни права и отговорности.
Втори принцип: домашните любимци ни подаряват със сърдечното си присъствие; в подмяна на това, ние им изискуем отбрана и любов.
Трети принцип: селскостопанските животни ни дават от неолита своето мляко, кожа, яйца, плът или вълна;
в подмяна на това им изискуем заслон, отбрана против хищници и условия за живот, съобразени с биологичните условия на техния тип. Накрая, по отношение на всички диви типове, с които не ни свързва никаква самостоятелна връзка, имаме общи отговорности: да пазиме биоразнообразието, да подсигуряваме запазване на биотичната общественост и да осигурим резистентност на човешкия живот.
Общество, в което тези четири рационални правилото се съблюдават, е по-добро. Със сигурност по-добро, от това, което ни дават обещание бранителите на веганския живот. Защото, както всички утопии, то се ражда в приятните сънища за утрешния ден, а при пробуждането се оказва единствено призрачен сън.
Последиците от тази химера се лимитират към този момент до акции против месния бранш, напън над животновъдите, новите парии в едно общество, което постоянно ги пролетаризира, и до няколко забрани или закани: против еврейските и мюсюлмански ритуални кланета на животни, делфинариумите, зоопарковете, цирковете с животни, развлекателния лов и лов на риба, багра с бикове, дресирането и надпреварите с коне, фармацевтичните тествания, кулинарните специалитети, кожите и така нататък
Но желаеме ли да използван на следващия ден веганската стратегия?
Искаме ли свят, в който цивилен събрания не разрешават потреблението на месо, риба или ракообразни? В който пазители на морала ще бдят над спазването на възбраната да се употребяват кожи, вълна или коприна? В който инспектори на Министерството за ситуацията на животните ще ревизира по къщите дали всички “селскостопански” животни или домашни любимци са били кастрирани? В който ще би трябвало да върнем на дивите животни всички земи, които сме им откраднали от палеолита? Може би това би бил “възможно най-хубавият свят”. Но не е несъмнено, че е светът, в който желаеме да живеем.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ