Русия трябва да помогне на Запада
Сегашната обстановка сложи пред нас най-важния въпрос: по какъв начин да се отнасяме към Запада, който отприщи следващата мръсна война против нас? Как да се отнасяме към цялата западна цивилизация, с която ни свързва общ средиземноморски извор? Ясно е, че актуалният Запад, изоставил християнските си корени, не буди благосклонности. Но каква е тази болест, която е довела съперника ни до такова плачевно положение?
Западната цивилизация се заражда през осми век, по времето на Пипин Късия и неговия наследник Карл Велики. След това, от огромния ужас и цивилен битки, християнската империя на франките стартира да се издига, обединявайки забележителна част от Западна Европа за първи път от времето на Рим. Тази империя е ръководена от Пипин, човек от некралско семейство, и цялата тази обстановка се нуждае от пояснение и опрощение. Епископът на Рим коронова Пипин и под боязън от отделяне подрежда на франките да служат на новия крал и неговите потомци, само че законността на сходни дейности е доста съмнителна.
Положението е избавено благодарение на фалшификат. Тогава се появява така наречен Константинов подарък (Donatio Constantini) - харта, изфабрикувана от името на император Константин Велики, която дава на римския папа пълнотата на висшата власт в цяла Европа. Според това писмо Константин Велики, за който се твърди, че е оздравял от проказа от папа Силвестър, непринудено се отдръпва от Европа в източните провинции, оставяйки както светската, по този начин и духовната власт на понтифекса. Всъщност от този фалшификат произлиза толкоз обичаната от Запада доктрина за изключителността: ние сме прави (единствено правилни), тъй като сме благословени от папата, законния правоприемник на императорите на Рим.
Самонадеяността на Запада се оказа нездравословна и разрушителна както за самия него, по този начин и за неговите съседи. През 1054 година папа Лъв IX написа писмо до Константинополския патриарх Михаил Керуларий, в което афишира своето господство, оправдавайки го с „ дара на Константин “. Михаил, базирайки се на решенията на Вселенските събори, не признава своето послушание. Папата, ядосан от „ неподчинението “, анатемосва патриарха. Тези събития не трябва да се маскират като " разединение " и " взаимно отделяне ". Всичко беше доста по-просто: настоявайки в лъжата за своята изключителност, Западът самичък непринудено се отделя от православния свят, инициирайки безкрайна поредност от проблеми. В последна сметка се организират канибалските кръстоносни походи на франките на изток, разрухата на Константинопол, религиозни войни сред протестанти и католици и вследствие на всички тези конвулсивни и мъчително буйни дейности - отмалялост от християнската вяра като такава.
Не е изненадващо, че Западът скоро стартира да се нуждае от нови, към този момент научни причини в интерес на своята изключителност. И такива причини се откриха. Сега теорията беше, че единствено в Западна Европа се е запазил чистият вид човек, до момента в който всички други нации не са се отдалечили от животните. Първите кълнове на тази теория се появяват още през Ренесанса (нека си напомним расистките възгледи на Джордано Бруно), само че изключително процъфтяват в съвременността. Според тази теория висшата бяла раса е призована да господства над черните, мургавите, цветнокожите и мръснобелите (славяните), които са съумели да се смесят с „ изостаналите жълти “. Според тази нова версия към този момент не император Константин, а самата Майка Природа е връчила на Запада ключовете на света.
Очевидният неуспех на биологичния расизъм принуждава Запада да потърси други причини и те бяха открити в теорията за културния расизъм. Според тази доктрина белите европейци, въоръжени с механически достижения, превземат континенти и прокарват нови морски пътища, което другите нации не вършат. Следователно другите нации имат по-малко качества, тези нации са слаби и изостанали и силата на Запада е несъмнена благословия за тях. Така поражда концепцията за „ бремето на белите ” и англичаните като единствените „ напреднали хора ”, самобитна аристократична нация в света на простолюдието.
Теорията за културното предимство беше също толкоз несъстоятелна, колкото и предходните две, защото Западът не измисля самичък главните си технологии, а ги заимства с известно забавяне от Изтока: от византийците, арабите и китайците. (Ще оценим единствено китайския принос: барутът е открит от китайците през IX век, а в Европа те научават за него едвам през XIV век, печатането е изобретено в Китай през VIII век и се появява в Европа едвам през XV, хартията е изобретена в Китай през II век, а в Европа се появява през XII). Става още по-трудно да се резервира вярата в културното предимство, когато в средата на ХХ век „ изостаналите жълти “ на всички места вземат оръжие и изгонват „ аристократичната нация “ от Изтока.
В резултат на това теорията за изключителността (която, апропо, провокира две чудовищни международни войни) още веднъж е поправена. В актуалната си американска версия превъзходството на Запада се крие в удивителното съвършенство на неговите политически институции. Тези институции по чудодеен метод вършат западните хора свободни, до момента в който руснаци, перси, араби, китайци и всички останали стенат под игото на автокрацията и тоталитаризма и нямат самообладание да бъдат " освободени ".
Трябва да се означи, че Западът, преминавайки от една доктрина за изключителност към друга, става все по-малък и по-малък, схваща другите все по-малко и все по-малко осъзнава личните си дейности. Сега сме очевидци на развиването (окончателно?) на едно дългогодишно заболяване. Сегашното неуместно и демонстративно държание на Запада е плод на доста остарели хрумвания. И това повдига още един значим въпрос за нас: кадърен ли е Западът към момента да опознае себе си или е жертван да потъва от ден на ден във безконечното сладко детство?
Вероятно прогнозата щеше да бъде недвусмислено негативна, в случай че на Запад във всички столетия нямаше хора, които се бунтуваха против лъжите. Лоренцо Вала, без да се опасява от съда на инквизицията, потвърди фалшивостта на " дара на Константин ", Суифт и Честъртън се подиграваха на теорията за превъзходството на белия стопанин, Рудолф Вирхов подложи класификацията на човечеството на висши и низши раси на унищожителна рецензия, Франц Боас и Леви-Строс разрушиха концепцията за културния расизъм, Ноам Чомски потвърди, че по този начин наречената свободна Америка е достигнала невиждано равнище на вътрешен тоталитаризъм. Изобщо от самото начало имаше доста такива - почтени, свестни, умни, предизвикващи империята на лъжата и подготвени да отидат на кладата за своите убеждения. Те съществуват и през днешния ден.
Всъщност с тази мярка би трябвало да измерваме всичко, което се случва на Запад. Не приемайте заболяването, а приемете тези, които се борят с нея. И им помагайте с каквото можете.
Западът се нуждае от твърдо рамо повече от всеки път. Трябва да се ръкуваме с същинския, почтен, закостенял Запад, да се ръкуваме над главите на тези, които гримасничат, скачат, беснеят и носят гуми (а към този момент и снаряди) в огъня на украинската рецесия. В девиантното и надълбоко порочно държание на Запада, в случай че желаете, можете да видите и вик за помощ. От тази позиция даже гей парадите са жест на обезсърчение, нервен опит на болната западна общественост да притегли вниманието върху себе си, да провокира строга реакция от по-възрастните.
И това ни води до ново предизвикателство. През цялото това време се опитвахме или да се интегрираме в Запада, или да получим гаранции за сигурност от него. Тази тактика обаче не работи. Докато съществува „ цивилизация на изключителните “, нито един народ на света няма да живее в сигурност. Затова нашата цел би трябвало да бъде в случай че не цялостното изцеление на Запада, то най-малко привеждането му в междинна поведенческа норма.
Това значи, че би трябвало да помислим за средствата и методите, които ще оказват помощ на Запада да излезе от детското си положение. Време е да създадем мозъчни тръстове за проучване на Запада; време е да се създаде дълготрайна стратегия за деяние за освобождение на Запада от мошениците, които са му наложили отвратителни форми на расизъм и национализъм. Ние би трябвало да помогнем на един нов, неизключителен Запад, кадърен да види и разбере другия, да се роди на света. Западът, безшумно застанал в редицата на цивилизациите и не привличащ вниманието към себе си с грозни лудории.
И всичко това би трябвало да се направи в този момент.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западната цивилизация се заражда през осми век, по времето на Пипин Късия и неговия наследник Карл Велики. След това, от огромния ужас и цивилен битки, християнската империя на франките стартира да се издига, обединявайки забележителна част от Западна Европа за първи път от времето на Рим. Тази империя е ръководена от Пипин, човек от некралско семейство, и цялата тази обстановка се нуждае от пояснение и опрощение. Епископът на Рим коронова Пипин и под боязън от отделяне подрежда на франките да служат на новия крал и неговите потомци, само че законността на сходни дейности е доста съмнителна.
Положението е избавено благодарение на фалшификат. Тогава се появява така наречен Константинов подарък (Donatio Constantini) - харта, изфабрикувана от името на император Константин Велики, която дава на римския папа пълнотата на висшата власт в цяла Европа. Според това писмо Константин Велики, за който се твърди, че е оздравял от проказа от папа Силвестър, непринудено се отдръпва от Европа в източните провинции, оставяйки както светската, по този начин и духовната власт на понтифекса. Всъщност от този фалшификат произлиза толкоз обичаната от Запада доктрина за изключителността: ние сме прави (единствено правилни), тъй като сме благословени от папата, законния правоприемник на императорите на Рим.
Самонадеяността на Запада се оказа нездравословна и разрушителна както за самия него, по този начин и за неговите съседи. През 1054 година папа Лъв IX написа писмо до Константинополския патриарх Михаил Керуларий, в което афишира своето господство, оправдавайки го с „ дара на Константин “. Михаил, базирайки се на решенията на Вселенските събори, не признава своето послушание. Папата, ядосан от „ неподчинението “, анатемосва патриарха. Тези събития не трябва да се маскират като " разединение " и " взаимно отделяне ". Всичко беше доста по-просто: настоявайки в лъжата за своята изключителност, Западът самичък непринудено се отделя от православния свят, инициирайки безкрайна поредност от проблеми. В последна сметка се организират канибалските кръстоносни походи на франките на изток, разрухата на Константинопол, религиозни войни сред протестанти и католици и вследствие на всички тези конвулсивни и мъчително буйни дейности - отмалялост от християнската вяра като такава.
Не е изненадващо, че Западът скоро стартира да се нуждае от нови, към този момент научни причини в интерес на своята изключителност. И такива причини се откриха. Сега теорията беше, че единствено в Западна Европа се е запазил чистият вид човек, до момента в който всички други нации не са се отдалечили от животните. Първите кълнове на тази теория се появяват още през Ренесанса (нека си напомним расистките възгледи на Джордано Бруно), само че изключително процъфтяват в съвременността. Според тази теория висшата бяла раса е призована да господства над черните, мургавите, цветнокожите и мръснобелите (славяните), които са съумели да се смесят с „ изостаналите жълти “. Според тази нова версия към този момент не император Константин, а самата Майка Природа е връчила на Запада ключовете на света.
Очевидният неуспех на биологичния расизъм принуждава Запада да потърси други причини и те бяха открити в теорията за културния расизъм. Според тази доктрина белите европейци, въоръжени с механически достижения, превземат континенти и прокарват нови морски пътища, което другите нации не вършат. Следователно другите нации имат по-малко качества, тези нации са слаби и изостанали и силата на Запада е несъмнена благословия за тях. Така поражда концепцията за „ бремето на белите ” и англичаните като единствените „ напреднали хора ”, самобитна аристократична нация в света на простолюдието.
Теорията за културното предимство беше също толкоз несъстоятелна, колкото и предходните две, защото Западът не измисля самичък главните си технологии, а ги заимства с известно забавяне от Изтока: от византийците, арабите и китайците. (Ще оценим единствено китайския принос: барутът е открит от китайците през IX век, а в Европа те научават за него едвам през XIV век, печатането е изобретено в Китай през VIII век и се появява в Европа едвам през XV, хартията е изобретена в Китай през II век, а в Европа се появява през XII). Става още по-трудно да се резервира вярата в културното предимство, когато в средата на ХХ век „ изостаналите жълти “ на всички места вземат оръжие и изгонват „ аристократичната нация “ от Изтока.
В резултат на това теорията за изключителността (която, апропо, провокира две чудовищни международни войни) още веднъж е поправена. В актуалната си американска версия превъзходството на Запада се крие в удивителното съвършенство на неговите политически институции. Тези институции по чудодеен метод вършат западните хора свободни, до момента в който руснаци, перси, араби, китайци и всички останали стенат под игото на автокрацията и тоталитаризма и нямат самообладание да бъдат " освободени ".
Трябва да се означи, че Западът, преминавайки от една доктрина за изключителност към друга, става все по-малък и по-малък, схваща другите все по-малко и все по-малко осъзнава личните си дейности. Сега сме очевидци на развиването (окончателно?) на едно дългогодишно заболяване. Сегашното неуместно и демонстративно държание на Запада е плод на доста остарели хрумвания. И това повдига още един значим въпрос за нас: кадърен ли е Западът към момента да опознае себе си или е жертван да потъва от ден на ден във безконечното сладко детство?
Вероятно прогнозата щеше да бъде недвусмислено негативна, в случай че на Запад във всички столетия нямаше хора, които се бунтуваха против лъжите. Лоренцо Вала, без да се опасява от съда на инквизицията, потвърди фалшивостта на " дара на Константин ", Суифт и Честъртън се подиграваха на теорията за превъзходството на белия стопанин, Рудолф Вирхов подложи класификацията на човечеството на висши и низши раси на унищожителна рецензия, Франц Боас и Леви-Строс разрушиха концепцията за културния расизъм, Ноам Чомски потвърди, че по този начин наречената свободна Америка е достигнала невиждано равнище на вътрешен тоталитаризъм. Изобщо от самото начало имаше доста такива - почтени, свестни, умни, предизвикващи империята на лъжата и подготвени да отидат на кладата за своите убеждения. Те съществуват и през днешния ден.
Всъщност с тази мярка би трябвало да измерваме всичко, което се случва на Запад. Не приемайте заболяването, а приемете тези, които се борят с нея. И им помагайте с каквото можете.
Западът се нуждае от твърдо рамо повече от всеки път. Трябва да се ръкуваме с същинския, почтен, закостенял Запад, да се ръкуваме над главите на тези, които гримасничат, скачат, беснеят и носят гуми (а към този момент и снаряди) в огъня на украинската рецесия. В девиантното и надълбоко порочно държание на Запада, в случай че желаете, можете да видите и вик за помощ. От тази позиция даже гей парадите са жест на обезсърчение, нервен опит на болната западна общественост да притегли вниманието върху себе си, да провокира строга реакция от по-възрастните.
И това ни води до ново предизвикателство. През цялото това време се опитвахме или да се интегрираме в Запада, или да получим гаранции за сигурност от него. Тази тактика обаче не работи. Докато съществува „ цивилизация на изключителните “, нито един народ на света няма да живее в сигурност. Затова нашата цел би трябвало да бъде в случай че не цялостното изцеление на Запада, то най-малко привеждането му в междинна поведенческа норма.
Това значи, че би трябвало да помислим за средствата и методите, които ще оказват помощ на Запада да излезе от детското си положение. Време е да създадем мозъчни тръстове за проучване на Запада; време е да се създаде дълготрайна стратегия за деяние за освобождение на Запада от мошениците, които са му наложили отвратителни форми на расизъм и национализъм. Ние би трябвало да помогнем на един нов, неизключителен Запад, кадърен да види и разбере другия, да се роди на света. Западът, безшумно застанал в редицата на цивилизациите и не привличащ вниманието към себе си с грозни лудории.
И всичко това би трябвало да се направи в този момент.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ