Сега, за да получи охрана, той или тя ще трябва

Сега, с цел да получи защита, той или тя ще би трябвало още веднъж да се подложи на гласоподаване, до момента в който реформаторите към този момент са си свършили „ работата “.

 

Реформа, която се прави под напън на няколко души, е козметика. Тя е алегоричен жест в предизборна акция, индикативен за „ активност “, само че не за смяна на системата. Особено показателно е, че водач на парламентарна група може обществено да съобщи, че ще „ свика “ шефовете на ДАНС, НСО и Министерство на вътрешните работи, с цел да реши дали някой има потребност от защита. В правова страна службите правят оценка риска, не политиците ги привикват като консултанти по персонална сигурност.

Сценарият „ на следващия ден “

Ако на следващия ден в действителност се появи опасност за някой народен представител, настоящият законодателен метод няма подготвен механизъм за бърза реакция. За да получи защита, ще се наложи ново гласоподаване – време, което може да е сериозно. Така промяната „ за всички “ може да се окаже спънка за действителна сигурност.

 

Колко депутати са имали защита?

През последните 10 години приблизително сред 10 и 15 депутати на мандат са получавали защита от НСО. Статистиката демонстрира, че това не са инцидентни имена – постоянно става дума за политици с забележим публичен профил или за такива, свързани с избрани стопански или политически ползи.

 

* 2015–2017: приблизително 12 депутати/година
* 2018–2020: приблизително 14 депутати/година
* 2021–2023: приблизително 11 депутати/година

Тези цифри демонстрират, че защитата в никакъв случай не е била „ всеобща “, само че е оставала едва обвързана с ясни критерии.

Реални закани

 

Известни са най-малко 3 случая през последните 10 години, когато депутати са получавали защита поради действителни закани:

 

* 2013 година – народен представител, застрашен от вътрешен спор в парламентарната група.
* 2018 година – трима политици, застрашени от непознати служби; защитата е била краткотрайна, по-късно остава „ по лист “.
* 2023 година – петима депутати получават защита поради риск от непознати служби; двама я резервират без обществено пояснение.

Тези образци ясно демонстрират, че рискът съществува и не може да се пренебрегва, даже когато промените се вършат „ по лист “.

Сценарият „ на следващия ден “ при сегашната промяна

Ако на следващия ден в действителност се появи действителна опасност за някой народен представител, законодателният механизъм изисква ново гласоподаване, което може да отнеме дни. Междувременно депутатът остава без отбрана.

 

Депутат от парламентарната група X е застрашен от външна разследваща работа.

По новия закон отстраняваме защитата за всички депутати.

За да получи отбрана, би трябвало да се свика комисия, да се прегласува и едвам по-късно НСО да реагира.

Времето за реакция може да е сериозно.

Международни съпоставения

* Германия: защитата се дава въз основата на самостоятелна оценка на риска от вътрешната сигурност; има ясно избрани критерии и периоди.

* Швеция: работа за отбрана на висши лица употребява транспарантни критерии за застрашеност, самостоятелен контрол и регулярни доклади към Народното събрание.

* Съединени американски щати: Secret Service дефинира отбрана на президента, вицепрезидента и стеснен брой висши представители; всяко ново уголемение изисква сериозна оценка на риска.

Сравнението демонстрира, че българската процедура „ по лист “ е неповторимо уязвима към политическа символика и предизборни игри.

 

Истинската промяна не е в това кой ще загуби защитата си през днешния ден. Тя е в това дали на следващия ден някой ще може да я получи въз основата на явен, проверим и стеснен във времето претекст. Докато „ класифицираното “ служи като универсално опрощение, а промените се вършат на парче и под напън, системата остава под лупа – и с право.