Изборите в миналото: Как са гласували българите преди 144 години?
Сега ще ви върнем 144г. обратно, с цел да надникнем в секциите на първите избори у нас. Когато гласоподавателите сами изписват за кого да гласоподават, а заплатата на депутатите е била едвам 20 лв. дневно. За пазаруването и продаването на гласове в предишното, както и кой става народен представител в нарушаване на закона – следва репортаж на Йоана Георгиева и оператора Георги Илиев.
Ако годината беше 1879г. най-вероятно нямаше да гласуваме нито с машина, нито с бюлетина. А с фасул и царевица. Именно по този начин народът избира част от народните представители в Учредителното заседание. С бурни разисквания и препирни то приема първата българска конституция - Търновската. Тогава изблик на наслада екзарх Антим Виденски се обърнал към депутатите с думите:
„ Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме извикани. Нашето заседание беше като транспортен съд, изложен на стихии: популярност Богу, този транспортен съд доближи пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа. “
Последено е решен изборният закон. В него е записано, че гласоподавателят самичък създава своята бюлетина, на която собственоръчно изписва името на кандидат-депутата.
И в случай, че 97% от популацията е необразовано, това значи, че голяма част от гласоподавателите няма по какъв начин да напишат името на индивидът, за който да гласоподават и по тази причина би трябвало да намерят човек, който да е литературен и да напише името на претендента, пък те няма по какъв начин да бъдат сигурни какво име е написано върху тези бюлетини.
Христин Лалев, старши специалист от дирекция „ Централен държавен списък ”
В неделния 30 септември 1879г. започват първите избори за парламент. По конституция право на глас има всеки български жител, навършил 21 години. А кандидат-депутатите би трябвало да бъдат грамотни, на възраст над 30 години.
Не е било наложително формалното кандидатиране. Един човек, един политик, стига да участва в бюлетината на гласоподавателя, той записва един глас. Без да се записва в районна комисия или областен съд.
Светослав Живков, историк
Традицията да се гласоподава в локалните учебни заведения тогава към момента не е въведена и изборите се случват в околийските центрове, а хората от селата би трябвало да извървят десетки километри, с цел да стигнат до урните.
„ Първите 20 години едно село потегля да гласоподава, те потеглят всичките - цялото село. На измежду пътя се сблъскват със прилежащо село за ниви и ето ви багра или пък в града внезапно в един град от 5000 души се изсипват едни 10 хиляди души, които са от селата “, споделя още Живков.
Сбиването обаче отсрочва вота за идната неделя, случвало се е изборите да продължат и повече от месец. Кое е стимулирало обаче хората да гласоподават и купували ли са се гласове?
„ Обещания за назначения в бъдеще, на някаква административна позиция, а когато става дума за най-базовото ниво към този момент в началото са подкупвани с почерпки, с една обувка пък след това втората, към началото на 20 век към този момент и непосредствено с пари, да вземем за пример по 5 -10 лв. “, разяснява историкът.
Дали с една обувка или с две народът въпреки всичко избира първите депутати. Така на 21 октомври 1879г. Петко Каравелов има достойнството да удари звънецът на първото нормално национално заседание. Животът, на което продължава единствено месец, без да одобри нито един закон.
„ То затъва в процедурни хватки в крамоли, половината съвещание се изгубва в това да се създаде устав, по какъв начин да се проведат избори, разногласията дали са законно или нелегално определени избрани депутати “, споделя Христин Лалев.
Органът, който може да легитимира изборните резултати е самото национално заседание. В някои случаи българи стават депутати в нарушаване на закона. Ще се изненадате кои са.
„ Стефан Стамболов да вземем за пример и Константин Стоилов. При избирането си за депутати в първото нормално национално заседание, те явно и писмено потвърдено са под 30 годишна възраст “, показва Лалев.
Петко Р. Славейков споделя: ние би трябвало да се доверим на българските гласоподаватели, които гласувайки за избран човек, който е представител на тези 10 Хил. души, че тези хора са почтени и имат навършени 30 години.
Законно определени или не депутатите са разпуснати от княза. Следващото национално заседание отново се избира по същите правила, няколко избора по-късно към този момент има избирателен закон. Според него гласоподавателите гласоподават със специфична карта.
„ Това е безусловно едно листче, с което отиват да гласоподават като тези изборни карти би трябвало да презентират повторното гласоподаване, нещо, което се е случвало доста постоянно в предните 20 години “, споделя Живков.
През 1909г. към този момент се гласоподава в тъмна стаичка, а бюлетините се слагат в мрачен плик. Две години по-късно се появяват и цветните бюлетини. Всяка партия отпечатва бюлетини с друг цвят, които раздава преди изборите, с цел да бъдат разпознавани по-лесно от гласоподавателите. А секции има във всяка община.
„ Което приближава вота до хората и автоматически се отразява на изборната интензивност, която скача до към 50%, след първата международна тя отива на 80%, тъй като се вкарва и наложително гласоподаване. То се санкционира и със наказания санкции сред 50 и 200 лв. “, показва Живков.
58 години след първите избори у нас право на глас получават и дамите, само че единствено омъжените. За съпоставяне във Франция дамите получават изборно право през 1944г. А чак след идването на Отечествения фронт у нас нежният пол става част от законодателната власт.
Първият парламент, в който имаме дами депутатки е 26-то национално заседание от 1945г., който е и първият без съпротива. Тогава в Народното събрание влизат и най-разнородни специалности.
„ Попадат хора, които са земеделци, попадат и хора, които са тъкачи “, споделя Лалев.
А след 1989г. Модата с цветните бюлетини още веднъж се завръща (кадри бюлетини с цветни ивици), партиите обаче са толкоз доста, че цветовете вместо да улесняват, объркват гласоподавателите и през 2005г. бюлетината още веднъж става бяла, както в самата зора на нашите избори. С разликата, че не се изгарят, както е заложено в закона тогава.
Вижте целия репортаж във видеото.
Ако годината беше 1879г. най-вероятно нямаше да гласуваме нито с машина, нито с бюлетина. А с фасул и царевица. Именно по този начин народът избира част от народните представители в Учредителното заседание. С бурни разисквания и препирни то приема първата българска конституция - Търновската. Тогава изблик на наслада екзарх Антим Виденски се обърнал към депутатите с думите:
„ Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме извикани. Нашето заседание беше като транспортен съд, изложен на стихии: популярност Богу, този транспортен съд доближи пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа. “
Последено е решен изборният закон. В него е записано, че гласоподавателят самичък създава своята бюлетина, на която собственоръчно изписва името на кандидат-депутата.
И в случай, че 97% от популацията е необразовано, това значи, че голяма част от гласоподавателите няма по какъв начин да напишат името на индивидът, за който да гласоподават и по тази причина би трябвало да намерят човек, който да е литературен и да напише името на претендента, пък те няма по какъв начин да бъдат сигурни какво име е написано върху тези бюлетини.
Христин Лалев, старши специалист от дирекция „ Централен държавен списък ”
В неделния 30 септември 1879г. започват първите избори за парламент. По конституция право на глас има всеки български жител, навършил 21 години. А кандидат-депутатите би трябвало да бъдат грамотни, на възраст над 30 години.
Не е било наложително формалното кандидатиране. Един човек, един политик, стига да участва в бюлетината на гласоподавателя, той записва един глас. Без да се записва в районна комисия или областен съд.
Светослав Живков, историк
Традицията да се гласоподава в локалните учебни заведения тогава към момента не е въведена и изборите се случват в околийските центрове, а хората от селата би трябвало да извървят десетки километри, с цел да стигнат до урните.
„ Първите 20 години едно село потегля да гласоподава, те потеглят всичките - цялото село. На измежду пътя се сблъскват със прилежащо село за ниви и ето ви багра или пък в града внезапно в един град от 5000 души се изсипват едни 10 хиляди души, които са от селата “, споделя още Живков.
Сбиването обаче отсрочва вота за идната неделя, случвало се е изборите да продължат и повече от месец. Кое е стимулирало обаче хората да гласоподават и купували ли са се гласове?
„ Обещания за назначения в бъдеще, на някаква административна позиция, а когато става дума за най-базовото ниво към този момент в началото са подкупвани с почерпки, с една обувка пък след това втората, към началото на 20 век към този момент и непосредствено с пари, да вземем за пример по 5 -10 лв. “, разяснява историкът.
Дали с една обувка или с две народът въпреки всичко избира първите депутати. Така на 21 октомври 1879г. Петко Каравелов има достойнството да удари звънецът на първото нормално национално заседание. Животът, на което продължава единствено месец, без да одобри нито един закон.
„ То затъва в процедурни хватки в крамоли, половината съвещание се изгубва в това да се създаде устав, по какъв начин да се проведат избори, разногласията дали са законно или нелегално определени избрани депутати “, споделя Христин Лалев.
Органът, който може да легитимира изборните резултати е самото национално заседание. В някои случаи българи стават депутати в нарушаване на закона. Ще се изненадате кои са.
„ Стефан Стамболов да вземем за пример и Константин Стоилов. При избирането си за депутати в първото нормално национално заседание, те явно и писмено потвърдено са под 30 годишна възраст “, показва Лалев.
Петко Р. Славейков споделя: ние би трябвало да се доверим на българските гласоподаватели, които гласувайки за избран човек, който е представител на тези 10 Хил. души, че тези хора са почтени и имат навършени 30 години.
Законно определени или не депутатите са разпуснати от княза. Следващото национално заседание отново се избира по същите правила, няколко избора по-късно към този момент има избирателен закон. Според него гласоподавателите гласоподават със специфична карта.
„ Това е безусловно едно листче, с което отиват да гласоподават като тези изборни карти би трябвало да презентират повторното гласоподаване, нещо, което се е случвало доста постоянно в предните 20 години “, споделя Живков.
През 1909г. към този момент се гласоподава в тъмна стаичка, а бюлетините се слагат в мрачен плик. Две години по-късно се появяват и цветните бюлетини. Всяка партия отпечатва бюлетини с друг цвят, които раздава преди изборите, с цел да бъдат разпознавани по-лесно от гласоподавателите. А секции има във всяка община.
„ Което приближава вота до хората и автоматически се отразява на изборната интензивност, която скача до към 50%, след първата международна тя отива на 80%, тъй като се вкарва и наложително гласоподаване. То се санкционира и със наказания санкции сред 50 и 200 лв. “, показва Живков.
58 години след първите избори у нас право на глас получават и дамите, само че единствено омъжените. За съпоставяне във Франция дамите получават изборно право през 1944г. А чак след идването на Отечествения фронт у нас нежният пол става част от законодателната власт.
Първият парламент, в който имаме дами депутатки е 26-то национално заседание от 1945г., който е и първият без съпротива. Тогава в Народното събрание влизат и най-разнородни специалности.
„ Попадат хора, които са земеделци, попадат и хора, които са тъкачи “, споделя Лалев.
А след 1989г. Модата с цветните бюлетини още веднъж се завръща (кадри бюлетини с цветни ивици), партиите обаче са толкоз доста, че цветовете вместо да улесняват, объркват гласоподавателите и през 2005г. бюлетината още веднъж става бяла, както в самата зора на нашите избори. С разликата, че не се изгарят, както е заложено в закона тогава.
Вижте целия репортаж във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ