Изоставеният Здравко, който помага на деца
Сега ще ви разкажем за едно момче, чието детство минава в дом за деца, а през днешния ден самият той оказва помощ на деца. Това е история за вярата - в Бог, в положителното и най-много в себе си.
Животът на Здравко стартира в институция. Оставили го, тъй като бил последното дете в многодетно семейство и нямало по какъв начин да се грижат за него. По думите му този живот не е толкоз зле, институцията „ изгражда”.
Първите 18 години, неговият дом е дом и на десетки други изоставени деца. Възпитателите си не назовава семейство, а другари. А майка си и татко си намира незабавно, откакто оставя институцията зад тила си.
„ Казах, че тези хора ще ги намеря. Пък каквото ще да става. Но се опасявах, а и обезверен си бях ненапълно – по какъв начин ще ме одобряват. Дали ще ме отхвърлят. Аз се върших на здрав, излъчвах някаква компликация, а то в действителност не е тъкмо по този начин. В обществената институция ненапълно хубаво е, че урока, който дават е, че се научаваш да прощаваш. Изработваш някакъв модел да се учиш за живота”, споделя Здравко.
Да бъде признат и да приключи университет за Здравко е знамение.
Образованието си продължих макар моите компликации, с цел да оказвам помощ на другите и на себе си. Защото няма нищо по-хубаво от това да окажеш помощ на себе си и на различен, споделя той.
Завършил е обществена педагогика и има специализация по детско-юношеска и учебна логика на психиката. Сега учи магистратура - приложна логика на психиката в Пловдив.
По мотив компликациите по време на следването си Здравко споделя, че негов професор му е споделил постоянно да бъде три крачки пред другите и да не се доверява на никой.
„ Имало е обиди, имало е дискриминация, само че аз това го оставям. Аз знам, че като съм почтен жител, колкото се старая да бъда, почти младежите и приятелския ми кръг. Странното е, че множеството са от български произход”, разяснява той.
„ Понякога аз се срамя от моя генезис. Хайде, аз през днешния ден не съм откраднал нищо, само че другият, който краде не мога да му трансформирам настройката. Ние се стараем дружно с моята колежка, която е също ромски посредник – аз извършвам ролята на ромски посредник, да променим настройките. Но това е доста сложен развой. Ние сме сред чука и наковалнята”, безапелационен е той.
От няколко години Здравко работи в Международен юношески център в Стара Загора.
Помага на младежи от ромски генезис да се приспособяват в група и да работят с тях. „ Другото, с което се занимавам – повеждам клуб, който е много забавен. Клуб на известната логика на психиката. И първоначално беше доста забавно, тъй като имахме доста огромна група. Явно младежите се нуждаят от помощ, а и някой да ги изслуша. Това върша аз”, уточни той.
„ Щастлив не, само че пък удовлетворен. Щастлив е мощно казано. Но съм удовлетворен от това, което имам и каквото давам. Защото пък би трябвало да правя оценка каквото имам, тъй като пък като го изгубя е най-тежко”, разяснява Здравко.
Животът на Здравко стартира в институция. Оставили го, тъй като бил последното дете в многодетно семейство и нямало по какъв начин да се грижат за него. По думите му този живот не е толкоз зле, институцията „ изгражда”.
Първите 18 години, неговият дом е дом и на десетки други изоставени деца. Възпитателите си не назовава семейство, а другари. А майка си и татко си намира незабавно, откакто оставя институцията зад тила си.
„ Казах, че тези хора ще ги намеря. Пък каквото ще да става. Но се опасявах, а и обезверен си бях ненапълно – по какъв начин ще ме одобряват. Дали ще ме отхвърлят. Аз се върших на здрав, излъчвах някаква компликация, а то в действителност не е тъкмо по този начин. В обществената институция ненапълно хубаво е, че урока, който дават е, че се научаваш да прощаваш. Изработваш някакъв модел да се учиш за живота”, споделя Здравко.
Да бъде признат и да приключи университет за Здравко е знамение.
Образованието си продължих макар моите компликации, с цел да оказвам помощ на другите и на себе си. Защото няма нищо по-хубаво от това да окажеш помощ на себе си и на различен, споделя той.
Завършил е обществена педагогика и има специализация по детско-юношеска и учебна логика на психиката. Сега учи магистратура - приложна логика на психиката в Пловдив.
По мотив компликациите по време на следването си Здравко споделя, че негов професор му е споделил постоянно да бъде три крачки пред другите и да не се доверява на никой.
„ Имало е обиди, имало е дискриминация, само че аз това го оставям. Аз знам, че като съм почтен жител, колкото се старая да бъда, почти младежите и приятелския ми кръг. Странното е, че множеството са от български произход”, разяснява той.
„ Понякога аз се срамя от моя генезис. Хайде, аз през днешния ден не съм откраднал нищо, само че другият, който краде не мога да му трансформирам настройката. Ние се стараем дружно с моята колежка, която е също ромски посредник – аз извършвам ролята на ромски посредник, да променим настройките. Но това е доста сложен развой. Ние сме сред чука и наковалнята”, безапелационен е той.
От няколко години Здравко работи в Международен юношески център в Стара Загора.
Помага на младежи от ромски генезис да се приспособяват в група и да работят с тях. „ Другото, с което се занимавам – повеждам клуб, който е много забавен. Клуб на известната логика на психиката. И първоначално беше доста забавно, тъй като имахме доста огромна група. Явно младежите се нуждаят от помощ, а и някой да ги изслуша. Това върша аз”, уточни той.
„ Щастлив не, само че пък удовлетворен. Щастлив е мощно казано. Но съм удовлетворен от това, което имам и каквото давам. Защото пък би трябвало да правя оценка каквото имам, тъй като пък като го изгубя е най-тежко”, разяснява Здравко.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ