Сега САЩ трябва да направят избор, който беше избегнат при

Сега Съединени американски щати би трябвало да създадат избор, който беше избегнат при разпадането на Съветския съюз. Ерата на лесното световно водачество завърши.

Докато американците, към този момент изнервени от видимо неразрешимата война в Европа, следиха експлоадирането на война в Близкия изток, президентът Джо Байдън изложи безапелационни причини в интерес на отделянето на национални запаси, внимание и ангажираност за отбрана на Украйна и Израел.

В обръщението си към нацията от Овалния кабинет на 19 октомври президентът безапелационно аргументира нуждата от продължение - или възобновяване - на американското водачество и ангажираност. Това, което той не направи, за жалост, беше да оспори лесните догатки и подправените причини, които американските политици употребяват от 30 години.

Откакто Студената война видимо завърши при започване на 90-те години на ХХ в., Америка и нейните другари и съдружници бяха завладени от концепцията, че сложните провокации и световните разделения, които характеризираха света преди 1991 година, са завършили. Около 30 и повече години след края на руския комунизъм и обединяването на Европа Америка се изправя пред някои доста съществени провокации, за които се предполагаше, че са изчезнали.

Историците ще спорят и би трябвало да спорят по основни въпроси, като да вземем за пример дали Съединени американски щати можеха да бъдат по-малко сговорчиви към властническите трендове на Борис Елцин и Владимир Путин по-рано. Но това не са въпроси за през днешния ден.

Това, пред което Америка е изправена в този момент, е нуждата да признае света подобен, какъвто е. В това отношение двойните провокации на Украйна и Израел, които президентът Байдън прегледа в обръщението си, се открояват като провокациите на нашето време.

Няма да е пресилено да се каже, че загубата на Украйна в интерес на Русия, икономическият и общественият срив или загубата на Израел в интерес на тероризма, насилието и интернационалната изолираност заплашват най-важните национални ползи на Америка.

Отстъпете за миг обратно и разгледайте главните документи и правила, на които се основава актуалната интернационална система. От Устава на Организация на обединените нации до Заключителния акт от Хелзинки, от Парижката харта до Учредителния акт на НАТО и Русия - цяла глава от международната история е отдадена на напъните за приобщаване на Русия към интернационалната система и за намиране на позитивен път напред за Русия, НАТО и Европейски Съюз, които не просто да съществуват, а да работят дружно по взаимноизгоден метод.

Прескочете до 2023 година Цялата тази глава от историята на дипломацията е на животоподдържаща система, в случай че не е към този момент мъртва.

Това ли е многополюсен миг? Все още не.

Съединените щати към момента са преобладаващата мощ в света и въпреки че въздействието на Америка и нейният модел не са такива, каквито бяха, към момента няма същинско предизвикателство за ролята на Вашингтон като лепило, което държи света дружно и го води към по-добро бъдеще.

Китай, несъмнено, се издига, и то бързо, само че наподобява явно, че китайците не се стремят да заместят ролята на Америка, а по-скоро да си обезпечат владичество в съседство и да реализират стопански напредък, с цел да се оправят със сериозната безработица (неуспехите на комунистическото управление при образуването на политиката в това време утежняват забележителните стопански проблеми на страната).

Русия към момента може да разполага с най-големия нуклеарен боеприпас в света и с огромна част от международните естествени запаси, само че тя е свиваща се страна, която не се стреми - и не може да се стреми - към световно владичество по метода, по който го правеше Съюз на съветските социалистически републики. А Европейският съюз (ЕС) остава по-скоро комерсиална организация, в сравнение с международна мощ и световен състезател.

Така че за какво това е същинският завършек на Студената война?

Защото траялите три десетилетия старания на Америка да изплува от брега и да заобикаля сложните решения, а също и да заобикаля да харчи повече пари за световната си роля, изправиха страната през 2023 година пред редица действителности, които най-сетне би трябвало да бъдат прегледани.

Необходимостта да се поддържа Украйна е ясна и незабавна, само че дали американците са се примирили с вероятността битката на Украйна да бъде дълготрайна, скъпа и кървава? Необходимостта да се поддържа Израел (като в същото време се лимитират неговите ответни импулси) също е явна, само че подготвена ли е Америка да се потопи още веднъж и да играе ролята, която е играла през по-голямата част от 50-те години от 40-те до 90-те години на ХХ век?

Някой от последните президенти водил ли е този диалог с американския народ? Трябва да се изтъкне, че на фона на ясната социална опозиция и отвращение да се върне ролята на международен водач и да се заплати за това. Това е годно и за Европа, и за Япония, и за други съюзнически страни по света.

Съединените щати не могат повече да се движат по течението или да заобикалят сериозното мислене и сложните решения. Управлението на поддръжката за два спора - в Украйна и Израел-Газа - ще бъде задоволително мъчно. Ориентирането в световната политика ще изисква мъдрост, стратегическо мислене и ефикасна връзка. Рискът от експлоадиране на различен спор, до момента в който Америка към момента се занимава с Украйна и Израел-Газа, е действителен.

Епохата на Pax Americana съвсем несъмнено е завършила, както и способността на Америка да реализира своето през множеството време без съществени старания.

Съединените щати би трябвало да одобряват този миг съществено и да се включат в нужната национална полемика, даже и в изискванията на сегашната нефункционираща политика на страната. Залогът е освен националната сигурност и разцвет на Америка, само че и на целия свят. /БГНЕС

-----

Посланик Ерик Рубин - самостоятелен старши теоретичен помощник в Програмата за демократична резистентност към Центъра за разбор на европейската политика (CEPA). Избран е за президент на Американската асоциация на дипломатическите служби (AFSA) след неотдавнашното му предопределение като дипломат на Съединени американски щати в България (2016-2019 г.). Присъединявайки се към дипломатическата работа през 1985 година, откакто приключва Йейл, той е служил на голям брой постове по целия свят, в това число в Русия и Украйна.