Сега съм пенсионерка, на 60 съм. Със сина ми не

Сега съм пенсионерка, на 60 съм. Със сина ми не поддържаме никакви контакти. И не го считам за покруса. Всеки би трябвало да носи отговорност за дейностите си, нали? Особено възрастните. Така че не съдете строго, а по-добре ме чуйте какви неща се случват в в живота. Може би някой ден ще ви бъде от изгода.

Когато единственият ми наследник се ожени, аз продължих да работя в производството. Нашият град е дребен, тук има малко вероятности, тъй че младото семейство реши да се реалокира в столицата. Там има повече благоприятни условия и младите го харесват. Има къде да се развиват и отглеждат деца. Е, благослових ги и ги изпратих с леко сърце.

Минаха 2 години. Синът съумя да се закрепи на нелоша работа. Но булката си остана у дома. Дълго време не можела да откри себе си, тъй че решила да стане стопанка. Веднъж бях в жилището им чартърен. Всичко беше чисто и подредено. Вечерята беше вкусна. Нямаше проблем да живее непретенциозно поради опциите на фамилията им.

Ани, това е името на снахата, имаше доста зрели възгледи за създалата се обстановка. Самите й родители са от село. Имат доста деца. Така че тя знае добре каква е да си в потребност. Тя не се заяжда със сина ми, а това, знаете, е доста честа причина за бракоразвод. Както и да е, снаха ми постоянно ми се стори доста прелестен човек.

Ситуацията излиза отвън надзор

Но лека-полека обстановката стартира да излиза отвън надзор. Отрязаха заплатата на сина ми. И притежателите на жилището им подвигнаха наема. Как да се развиват и да имат деца? Или да живеят в беднотия?

Мислих доста по този въпрос и взех решение да отида при братовчедка ми в Канада. Тя ме канеше отдавна, само че в никакъв случай не съм имала съществени мисли да се преместя.

Пенсионирах се, събрах храброст и отидох да работя в непозната страна за 4 години. Ясно е, че тези пари не стигаха за апартамент, само че трябваше да стигнат за първия депозит. Може би щях да извадя шанс и да ми остане нещо.

Всеки месец изпращах на сина си огромна част от заплатата, като записвах всички разноски в тетрадка. Оказа се, че са ми лишили три години и половина от живота ми, с цел да събера нужната сума. Но задачата беше реализирана.

Посрещнаха ме празнично. Синът ми беше узрял, очите му бяха станали тъжни. Снахата към момента беше толкоз гостоприемна, колкото я помнех. Разходихме се из столицата, разгледахме забележителностите. След това отидоха в дома си да починат. Сложиха добра софра. Всичко беше доста добре. Докато не започнах да приказвам за региона, в който са избрали апартамент.

Исках да ги съветвам да не търсят в центъра, тъй като там всичко е скъпо. А да погледнат по-отдалечени квартали. Те ще се развиват, което значи, че там ще се построи съвременна инфраструктура. И цената ще се увеличи с времето. Този съвет ми беше даден от сестра ми, по тази причина желаех децата да се възползват от него.

Трябва ли да се вслушвате в съвета на майка си?

Но синът ми единствено нервно се почеса по лакътя и сподели, че родителите на Ани в този момент имат проблеми и той решил да им заеме пари, до момента в който обстановката се усъвършенства. Междувременно ще живеят чартърен. Снахата мълчеше и гледаше някъде настрана. Тогава разбрах, че макар че не си е намерила работа, тя е доста по-умна от сина ми.

Тогава започнах да запитвам при какви условия са дали заем, какви гаранции имат, че парите ще бъдат върнати. Ани стартира да дава отговор, че родителите й са почтени хора и скоро ще върнат парите и даже ще дадат от горната страна. Тогава ми прилоша и желаех да изляза на открито. Синът ми отиде с мен и направихме няколко кръга към блока.

Казах му какъв брой съм разочарована от него. Че завоювах тези пари за тях с остатъците от здравето си и в този момент всичко просто ще си остане на мястото. Ясно беше, че думите ми го нараниха, само че той нямаше какво да отговори. Не се върнах в жилището им. Качих се на рейса и потеглих.

Даване на пари на близки родственици

Минаха няколко месеца. Парите, които бях заделила за себе си, към момента не свършваха. Обади ми се сестра ми, попита ме по какъв начин съм със здравето й и по какъв начин се оправям. Тъй като не приказвах със сина си и снаха си, беше прелестно да приказвам с различен човек. Сестра ми ми сподели, че постоянно ме чакат и им липсвам.

И тогава нещо, сходно на волност, ме удари в главата. Защо пък не в действителност. Какво изгубвам? Не ми е мъчно да спечелвам пари за храна и квартира там. Сестра ми ме поддържа. Най-накрая ще науча езика както би трябвало. И като цяло ми харесва там. У дома е някак депресиращо. Реших се и купих билети. И отлетях при сестра си.

А в този момент ме критикувате. Преди да отпътува дадох жилището си чартърен. Евтино, да. Но го дадох. Едно семейство се реалокира и доста ми благодари за ниския наем. Но един ден синът ми ми се обади. Той сподели, че тъстът му не съумял да върне парите и цените в столицата се вдигнали. Помоли ме да се реалокира в моя апартамент, до момента в който съм в чужбина.

А аз му отхвърлих. Не разреших. Не им разреших да се нанесат. Знаете ли за какво? Вече имам хора, които живеят там и то не гратис. И аз им дадох обещание, само че държа на думата си. Аз съм два пъти по-възрастна от сина си. И съумях да намеря откри храброст да отиде на работа. А в тяхното семейство брачната половинка не може да върви на работа с години. Дори без деца.

Те са млади и цялостни с сила. Ще се оправят, в случай че в действителност желаят. Но търпението ми се изчерпа незабавно щом разбрах, че родителите на жена ми за сина ми са доста по-важни от мен. Оставям го да се оправя в този момент. А аз ще пребивавам както намеря за добре.