Сега Русия може да използва друг голям проект – Турски

Сега Русия може да употребява различен огромен план – „ Турски поток “ – с цел да задълбочи въздействието си в задния двор на Европа. Тръбопроводът, който минава през Черно море сред Русия и Турция, бе открит предходната година, а първите доставки на газ се чакат към края на тази година.

„ Турски поток “ е търговски и геополитически триумф за руснаците. На комерсиалния фронт тръбопроводът спомага за затвърждаването на позицията на „ Газпром “ в Турция, втория по величина клиент след Германия. От геополитическа позиция тръбопроводът заобикаля Украйна и задълбочава стратегическото партньорство на Русия с Турция в миг, когато връзките на Анкара с дългогодишните съдружници от двете страни на Атлантическия океан се изчерпват.

„ Турски поток “ може да ускори позициите на съветския президент Владимир Путин и на Балканите. Във втората си фаза, в случай че Путин си проправи път, тръбопроводът ще транспортира 15.75 милиарда куб. м. газ през България и по-късно в Сърбия, Унгария и Австрия.

Не е загадка, че Кремъл упражнява напън в задния двор на Европейски Съюз. Но постоянно обсъжданите способи – агитация, дезинформация и разследващи интервенции – бледнеят спрямо неговите действия в енергийния бранш. Кремъл се е провалял необикновено в напъните си да попречи на присъединението на страни като Черна гора и неотдавна преименуваната Северна Македония към НАТО. Способността му да кооптира политиците и предприемачите, като вади доходоносни инфраструктурни контракти и облаги от въглеводороди пред тях, е несравнима.

Европа дава отговор твърдо. Тъй като „ Турски поток “ ще минава през територията на страни-членки на Европейски Съюз, „ Газпром “ би трябвало да го приведе в сходство с европейските антимонополни правила. Тези правила, значително направени откакто Русия беше спряла доставките на газ за Украйна през 2009 година, са ориентирани към диверсификация на енергийните доставки, с цел да се избегне зависимостта от Русия. Едно такова предписание, че енергийните компании не могат по едно и също време да имат директна инфраструктура и да продават газ през нея, съставлява изключително предизвикателство за Москва.

Ето за какво Путин ухажва сътрудници за „ Газпром “ на Балканите. По време на визитата си в Сърбия през януари Путин подписа контракта за взаимно дружество сред “Газпром ” и “Сърбиягаз ”, сръбската държавна газова компания, с цел да построи 400 км. тръба. А през март съветският министър председател Дмитрий Медведев се насочи към България, с цел да контракти още 480 км. Там държавната компания “Булгартрансгаз ” ще придвижва построяването и употребата на „ Турски поток “. Но “Булгартрансгаз ” ще би трябвало да събере към 1,6 милиарда $, с цел да направи това. Русия няма да даде парите (твърди, че България ще получи задоволително облага от директните такси и продажбите на газ от „ Газпром “, с цел да направи плана изгоден). Българското държавно управление съобщи, че може да вземе част от парите от Брюксел, само че това надали ще се случи.

Европейски Съюз може да е подготвен да разреши на Берлин да наруши антимонополните правила за “Северен поток-2 ” – Русия ще има тези тръбопроводи и газа в тях, само че Берлин твърди, че планът ще бъде частен, само че в това време наподобява е подготвен да бъде по-строг в използването на своя закон на Балканите. Например, Брюксел може да сложи на Сърбия изискване за подписване на договорка, при която “Газпром ” ще управлява 51% от “Турски поток “. Въпреки че Сърбия към момента не е член на Европейски Съюз, тя договаря за присъединението си. Енергийната общественост, основан във Виена надзорен орган, която има за задача да приведе законодателството на страните кандидатки в сходство с европейските правила, към този момент предизвести, че проектите за „ Турски поток “ нарушават разпоредбите на Европейски Съюз. Т.е. Сърбия може да рискува да забави договарянията си за участие.

За да смекчи нещата с Европа, българският министър председател Бойко Борисов съобщи, че „ Турски поток “ ще бъде единствено един водопровод, който ще влиза в нов Балкански газов хъб, който също ще се зарежда от доставки от Азербайджан и офшорни полета в Черно море. По този метод, твърди той, Балканският газов хъб в действителност ще спомогне за нашарване на енергийните доставки. За негово страдание, Медведев и изпълнителният шеф на „ Газпром ” Алексей Милер подцениха неговата концепция. Те не желаят България да може да смесва и препродава газ посредством подкрепена от Европейски Съюз комерсиална платформа. В резултат на това на Борисов ще бъде мъчно да чака изключение от регламента или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи българският поданик ще бъде този, който ще дава отговор за рисковете.

София има един коз в договарянията си с Русия. Съгласно сегашния контракт на „ Газпром “ с България, той е задължен да заплаща на България директни такси за превозване на газ през страната до 2030 година При сключването на тази договорка множеството газ идва от така наречен Трансбалкански водопровод, който е обвързван с Украйна. „ Турски поток “ прави този маршрут, който работи от 80-те години на предишния век, непотребен. Българското държавно управление може да съди „ Газпром “ за обезщетение за изгубени доходи от директни такси. За да избегне заплащането на стотици милиони, Путин ще би трябвало да предложи някои отстъпки на Борисов, в това число и гаранция, че Русия ще направи перспективно икономическото удължение на „ Турски поток “ в Европа.

Сърбия и Унгария би трябвало да могат да се причислят към България, с цел да окажат напън върху Русия. Това, несъмнено, е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Борисов, угрижен от склонността на Кремъл да провокира неприятности във вътрешната политика, не желае да поема опасности в връзките с Москва. Сърбия има свои специфични връзки с Путин, интернационален съдружник от огромно значение по най-важните въпроси като Косово. По същия метод Виктор Орбан желае да подхрани личните си политически и стопански връзки с Русия. Накратко, Путин има доста благоприятни условия да разделя и владее.

Дали България, Сърбия и други ще се включат ще бъде лакмусов тест за естеството и дълбочината на връзките им с Русия. Засега те имат вяра, че могат да намерят метод да работят с Русия, без да влизат в спор с Европейската комисия и закона на Европейски Съюз. Кой може да ги упреква? Те видяха, че огромните страни от Европейски Съюз, като Германия, също играят тази игра. Но за разлика от Германия, те нямат пълномощието да трансформират разпоредбите или да вършат политически взаимни отстъпки в Брюксел. Освен това Русия не е в въодушевление да предлага на източноевропейските страни, на които гледа като на подчинени, облаги. Финансовият и политическият риск по този метод ще се приземят непосредствено върху страни като България и Унгария. И в случай че не играят добре картите си, те ще изразходват оскъдните запаси за великански инициативи със съмнителна рентабилност за всички, като се изключи Русия.