Благодарна съм на съпруга ми, че ми изневери: Ако не се беше случило това, никога нямаше да открия истинската любов
Сега, припомняйки си предишното, ми се коства, че е било призрачен сън, от който още не знам по какъв начин съм оцеляла… Всичко си ми беше наред: спокоен фамилен живот, естествена работа, домашни отговорности, грижа за детето и брачна половинка ми. Казано в резюме: нищо не предвещаваше неприятностите, които нахлуха с гръм и тропот. Но един ден, прибирайки по-рано от работа, със личните си очи видях мъжа си с друга жена вкъщи.
В оня миг си помислих, че животът ми е приключил, само че поради дребния си наследник събрах сили и продължих напред. В края на краищата детето нямаше виновност, че татко му постъпи толкоз подло с нас. Мнозина простят изневярата и не престават да живеят дружно в името на детето, само че аз не съумях. Това изменничество изцяло промени отношението ми към брачна половинка ми.
Винаги съм го подкрепяла, помагах му във всичко и не чаках да ми забие нож в гърба. Намразих го. За благополучие апартаментът беше завещание от починалата ми баба и след случилото се, изритах неверника на улицата.
Година по-късно рискувах и отворих лично кафене. Страхувах се, че мога да се проваля, само че положителният шанс закриляше начинанието ми. Първоначално нямах огромни приходи, но с времето кафенето ми се затвърди като „ уютно и на ниска цена “, и посещаемостта се усили. Днес бизнесът ми се разрасна дотолкоз, че ме наемат за сватби и кръщенета. И в случай че преди се обличах простичко, в никакъв случай не носех поли и рокли (съпругът ми беше против), след развода обнових дрешника си. Спокойно обличах красиви рокли и от възхитените погледи на мъжете, се усещах същински красива жена.
Един ден инцидентно забелязах позната физиономия да пие кафе в дъното на заведението. Загледах се и за голяма изненада разпознах Евгени – моята младежка обич. Приближих се към него и го поздравих. Заговорихме се и от дума на дума той ми описа, че е напуснал града, когато е схванал, че ще се бракосъчетавам за различен. Признанието му същински ме шокира. На идващия ден още веднъж се видяхме, само че този път го срещнах със сина си. Двамата бързо откриха общ език и скоро се сприятелиха. За мен беше същинско наслаждение да ги следя по какъв начин се забавляват. Изминаха три години, откогато с Евгени се оженихме. Съпругът ми ми оказва помощ в бизнеса и дружно отворихме още едно заведение. Синът ми го назовава „ баща “, и го обича повече от родния си татко. Щастлива съм! Благодаря на Бог, че ми изпрати това ужасно тестване. Ако не беше изневярата на някогашния ми брачен партньор, в никакъв случай нямаше да открия същинската обич. Вярвах, че след измяната животът ми е приключил, а се оказа, че краят е едвам началото.
Инфо: Лична драма
