Любо Ганев на 55: Всичко, с което се захвана, го правя с удоволствие
Сега не е комфортен миг за празнуване, само че следващата година ще се реванширам
Една от най-емблематичните фигури на българския и международния волейбол – Любо Ганев, чества през днешния ден своя 55-и рожден ден. „ Тема Спорт” потърси легендата, сегашен ръководител на БФ Волейбол, с цел да показа своето чувство точно на персоналния му празник.
Г-н Ганев, по какъв начин сте в навечерието на вашия 55-и рожден ден? Отговаря ли той на възрастта, на която се чувствате?
- Мога да кажа, че се усещам прелестно. Знаете, че постоянно съм бил огромен оптимист, с възприятие за комизъм, човек, който гледа положително. Надявам се, че по-добрата третина от живота ми занапред следва. Движа се с гордо вдигната глава и необятна усмивка. Пожелавам си да съм жив и здрав, тъй като знам, че всичко останало мога да го реализира. Имам желанието и опциите. Мога да кажа, че не се усещам на 55. Душата ми още е като на младеж. Може ли да се каже, че в случай че човек самичък чертае проекта и пътя, сте го изпълнили напълно дотук?
- Хубавото при мен, а може би и неприятното е, че когато извърша задачата, незабавно я загърбвам и стартирам да мисля за идната. Моментното задоволство не ме успокоява и не лежа на остарели лаври. Винаги си слагам последваща, по-голяма цел. Мога самоуверено да кажа, че в живота съм късметлия и съвсем всички цели, които съм си сложил, съм ги извършил. И освен това. Всичко, което върша, го върша на драго сърце. Аз съм подобен човек, че в случай че нещо не ми харесва, убий ме, само че не мога да го направя. Малко като дамите съм в това отношение. Всичко, с което се занимавам – до последния ден играех волейбол на драго сърце и съм се забавлявал. Да, аз бях експерт, получавах пари, с цел да играя, освен това доста, само че в никакъв случай не съм чувствал волейбола като специалност, а постоянно като развлечение. Бизнесът, с който се захванах по-късно, с метана и други неща
като малко бебенце
съм го отглеждал и ме е изпълвало с готовност да го правя. И естествено, в този момент като ръководител на Управителния съвет на федерацията, знам, че този спорт ме е построил като персона и всички триумфи, които съм постигнал, ги дължа главно на него, тъй че се усещам задължен да оказа помощ с каквото мога. Винаги ще бъда дебитор на волейбола. Това, което върша в този момент, го върша от сърце.
Винаги оптимист, гледате положително, само че има ли нещо, което бихте трансформирали, в случай че можехте да се върнете обратно във времето?
- Не виждам обратно. Много неща са несъмнено, само че даже да е имало нещо неприятно, което да се е случило, аз съм подобен човек, че виждам като оптимист. Казвам си – „ показа си, в случай че се бе случило и по-късно беше станало нещо още по-лошо?” Така като си кажа, даже ми олеква. Ако има нещо, за което вероятно скърбя, е, че през 1990-та година ме желаеха от тима на Берлускони – Милано, направиха доста мощен тим. Сигурно по-различно щеше да ми се развие кариерата. Знаеш, че дълги години играх в Италия, само че няма защо толкоз да скърбя. Всяко едно решение, което съм взел, съм го направил, тъй като по този начин съм мислил и никой не ме е принуждавал.
Определят Любо Ганев като душа на компанията. Променили ли сте се с нещо?
- Винаги съм казвал, че когато един човек реализира по-различен обществен статус или е по-независим финансово и вследствие на това си промени характера, то това значи, че е подправен – или преди този момент, или по-късно. Аз няма по какъв начин да се трансформира, запазил съм се като преди 30 години. Готов съм за нови подвизи, да скоча с главата напред в дълбокото, да поема нови провокации. Не съм се трансформирал, единствената дребна разлика идва от това, че съставлявам институция и
би трябвало да внимавам какво приказвам
с цел да не го изтълкува някой неправилно. Това, което съм натрупал преди, като Любо Ганев волейболиста, няма кой да ми го вземе, само че в този момент, представлявайки институцията БФВ, съм малко по-умерен. Това е дребната разлика – не мога да върша всички тези дивотии, които правех като индивида Любо Ганев, само че считам, че това е обикновено, тъй като нося и морална отговорност, както и материална, за дейностите си.
Замисляли ли сте се, в случай че не беше волейболът, какъв щеше да е Любо Ганев в този момент?
- Много пъти. Аз бях в спортно учебно заведение, с паралелка волейбол, само че до края на 10-и клас бях доста слаб физически. Започнах да върша сметки и да се чудя какви далавери да върша. Израснал съм в интервала на комунизма и постоянно си споделях, че като свърша учебно заведение, ще стартира да върша някакви неща. Не се колебая, че щях да съумея с каквото и да се захвана, само че спортът дава едно самочувствие и убеденост, научава те на това, че си удряш главата в стената, само че ставаш и продължаваш, без да заобикаляш. Благодарение на волейболът съм това, което съм – и като човек, и като предприемач, тъй като към този момент имам 6 златни медала от Пловдивския панаир, имам сполучлив бизнес. Винаги си поисквам някой ден да приказват за бизнеса на Любо Ганев, а не на волейболиста Любо Ганев, само че това няма по какъв начин да стане, съзнавам го. Аз съм човек, който гледа напред и се надявам, че занапред следва по-добрата част от живота ми.
Какво си пожелавате? - Здраве, на мен на фамилията ми, на околните ми. Сигурен съм, че с това, с което съм се захванал, ще го доведа до сполучлив край. Пожелавам си и като началник във волейбола, да направя по този начин, че хората да запомнят това, което съм направил.
Пожелавам ви го и аз, както и прелестно посрещане на празника.
- Благодаря ти, знаеш че ще имаме и Управителен съвет, тъй че няма да чествам. Аз обичам да поканвам доста хора, най-малко към 200 индивида, само че поради на ковид в този момент не е комфортен миг, тъй като ще навредя на волейбола. Просто ще почерпя сътрудниците от УС, а към този момент празнуването ще е следващата година, когато всичко отмине, тогава ще се реванширам.
ТОВА Е ТОЙ
Име: Любомир Ганев
Роден на: 06.10.1965 г в Русе
Ръст: 210 см
Пост като състезател: диагонал
Кариера
1980-1984: Дунав
1984-1990: ЦСКА
1990-1991: Агридженто (Ит)
1991-1992: Маркони (Ит)
1992-1995: Кунео (Ит)
1995-1996: Скио (Ит)
1996-1997: Арис (Гър)
1997-1998: Фано (Ит)
1998-1999: Наполи (Ит)
1985-1998: БЪЛГАРИЯ
Успехи
Носител на бронзов орден от Световното състезание във Франция 1986 Шампион на България: 5 пъти
Носител на Купата на България: 4 пъти
Шампион на Гърция: 1 път
От март 2020 Председател на УС на БФ Волейбол Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
Една от най-емблематичните фигури на българския и международния волейбол – Любо Ганев, чества през днешния ден своя 55-и рожден ден. „ Тема Спорт” потърси легендата, сегашен ръководител на БФ Волейбол, с цел да показа своето чувство точно на персоналния му празник.
Г-н Ганев, по какъв начин сте в навечерието на вашия 55-и рожден ден? Отговаря ли той на възрастта, на която се чувствате?
- Мога да кажа, че се усещам прелестно. Знаете, че постоянно съм бил огромен оптимист, с възприятие за комизъм, човек, който гледа положително. Надявам се, че по-добрата третина от живота ми занапред следва. Движа се с гордо вдигната глава и необятна усмивка. Пожелавам си да съм жив и здрав, тъй като знам, че всичко останало мога да го реализира. Имам желанието и опциите. Мога да кажа, че не се усещам на 55. Душата ми още е като на младеж. Може ли да се каже, че в случай че човек самичък чертае проекта и пътя, сте го изпълнили напълно дотук?
- Хубавото при мен, а може би и неприятното е, че когато извърша задачата, незабавно я загърбвам и стартирам да мисля за идната. Моментното задоволство не ме успокоява и не лежа на остарели лаври. Винаги си слагам последваща, по-голяма цел. Мога самоуверено да кажа, че в живота съм късметлия и съвсем всички цели, които съм си сложил, съм ги извършил. И освен това. Всичко, което върша, го върша на драго сърце. Аз съм подобен човек, че в случай че нещо не ми харесва, убий ме, само че не мога да го направя. Малко като дамите съм в това отношение. Всичко, с което се занимавам – до последния ден играех волейбол на драго сърце и съм се забавлявал. Да, аз бях експерт, получавах пари, с цел да играя, освен това доста, само че в никакъв случай не съм чувствал волейбола като специалност, а постоянно като развлечение. Бизнесът, с който се захванах по-късно, с метана и други неща
като малко бебенце
съм го отглеждал и ме е изпълвало с готовност да го правя. И естествено, в този момент като ръководител на Управителния съвет на федерацията, знам, че този спорт ме е построил като персона и всички триумфи, които съм постигнал, ги дължа главно на него, тъй че се усещам задължен да оказа помощ с каквото мога. Винаги ще бъда дебитор на волейбола. Това, което върша в този момент, го върша от сърце.
Винаги оптимист, гледате положително, само че има ли нещо, което бихте трансформирали, в случай че можехте да се върнете обратно във времето?
- Не виждам обратно. Много неща са несъмнено, само че даже да е имало нещо неприятно, което да се е случило, аз съм подобен човек, че виждам като оптимист. Казвам си – „ показа си, в случай че се бе случило и по-късно беше станало нещо още по-лошо?” Така като си кажа, даже ми олеква. Ако има нещо, за което вероятно скърбя, е, че през 1990-та година ме желаеха от тима на Берлускони – Милано, направиха доста мощен тим. Сигурно по-различно щеше да ми се развие кариерата. Знаеш, че дълги години играх в Италия, само че няма защо толкоз да скърбя. Всяко едно решение, което съм взел, съм го направил, тъй като по този начин съм мислил и никой не ме е принуждавал.
Определят Любо Ганев като душа на компанията. Променили ли сте се с нещо?
- Винаги съм казвал, че когато един човек реализира по-различен обществен статус или е по-независим финансово и вследствие на това си промени характера, то това значи, че е подправен – или преди този момент, или по-късно. Аз няма по какъв начин да се трансформира, запазил съм се като преди 30 години. Готов съм за нови подвизи, да скоча с главата напред в дълбокото, да поема нови провокации. Не съм се трансформирал, единствената дребна разлика идва от това, че съставлявам институция и
би трябвало да внимавам какво приказвам
с цел да не го изтълкува някой неправилно. Това, което съм натрупал преди, като Любо Ганев волейболиста, няма кой да ми го вземе, само че в този момент, представлявайки институцията БФВ, съм малко по-умерен. Това е дребната разлика – не мога да върша всички тези дивотии, които правех като индивида Любо Ганев, само че считам, че това е обикновено, тъй като нося и морална отговорност, както и материална, за дейностите си.
Замисляли ли сте се, в случай че не беше волейболът, какъв щеше да е Любо Ганев в този момент?
- Много пъти. Аз бях в спортно учебно заведение, с паралелка волейбол, само че до края на 10-и клас бях доста слаб физически. Започнах да върша сметки и да се чудя какви далавери да върша. Израснал съм в интервала на комунизма и постоянно си споделях, че като свърша учебно заведение, ще стартира да върша някакви неща. Не се колебая, че щях да съумея с каквото и да се захвана, само че спортът дава едно самочувствие и убеденост, научава те на това, че си удряш главата в стената, само че ставаш и продължаваш, без да заобикаляш. Благодарение на волейболът съм това, което съм – и като човек, и като предприемач, тъй като към този момент имам 6 златни медала от Пловдивския панаир, имам сполучлив бизнес. Винаги си поисквам някой ден да приказват за бизнеса на Любо Ганев, а не на волейболиста Любо Ганев, само че това няма по какъв начин да стане, съзнавам го. Аз съм човек, който гледа напред и се надявам, че занапред следва по-добрата част от живота ми.
Какво си пожелавате? - Здраве, на мен на фамилията ми, на околните ми. Сигурен съм, че с това, с което съм се захванал, ще го доведа до сполучлив край. Пожелавам си и като началник във волейбола, да направя по този начин, че хората да запомнят това, което съм направил.
Пожелавам ви го и аз, както и прелестно посрещане на празника.
- Благодаря ти, знаеш че ще имаме и Управителен съвет, тъй че няма да чествам. Аз обичам да поканвам доста хора, най-малко към 200 индивида, само че поради на ковид в този момент не е комфортен миг, тъй като ще навредя на волейбола. Просто ще почерпя сътрудниците от УС, а към този момент празнуването ще е следващата година, когато всичко отмине, тогава ще се реванширам.
ТОВА Е ТОЙ
Име: Любомир Ганев
Роден на: 06.10.1965 г в Русе
Ръст: 210 см
Пост като състезател: диагонал
Кариера
1980-1984: Дунав
1984-1990: ЦСКА
1990-1991: Агридженто (Ит)
1991-1992: Маркони (Ит)
1992-1995: Кунео (Ит)
1995-1996: Скио (Ит)
1996-1997: Арис (Гър)
1997-1998: Фано (Ит)
1998-1999: Наполи (Ит)
1985-1998: БЪЛГАРИЯ
Успехи
Носител на бронзов орден от Световното състезание във Франция 1986 Шампион на България: 5 пъти
Носител на Купата на България: 4 пъти
Шампион на Гърция: 1 път
От март 2020 Председател на УС на БФ Волейбол Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ