Русия не трябва да вярва на Полша за подялба на Украйна
Сега, когато Полша и Румъния организират рискови „ учения “ покрай украинските граници, по-скоро като съвсем намерено предвоенно разполагане, измежду съветската експертна общественост незабавно има мнение, необятно подхванато и тиражирано от „ известните “ блогъри, което се състои във обстоятелството, че полската експанзия не би трябвало да ни безпокои. Тя би трябвало да бъде добре пристигнала.
Обосновките са както следва:
Първо, вярващите в свещения ТЯО настояват, че даже би било потребно да се нанесе дребен нуклеарен удар по Варшава. НАТО и Съединените щати, споделят те, няма да стартират нуклеарна война поради това, само че Русия ще може да показва на всички сериозността на своите планове на практика без риск.
Няма да подлагам на критика в детайли тази позиция, публикацията не е за това. Само да припомня, че Хитлер вярваше, че Англия и Франция няма да му разгласят война поради нападението против Полша. Защото е нелогично.
Той пробиваше кулоар на Изток за офанзива против Съюз на съветските социалистически републики, поляците пък не не са другари и не са родственици на Запада, а през задачите 30-те, те са съдружници на Райха, в това число при разделянето на Чехословакия.
Спорът сред Берлин и Варшава по никакъв метод не визира британско-френските ползи и фюрерът е подготвен да извърши главната си цел – да нападна Съюз на съветските социалистически републики след полската акция.
Но войната е оповестена. Това е по този начин наречената „ странна война “ и съдружниците на процедура дават Полша да бъде раздрана. Те обаче се озовават в положение на война с Германия, която Хитлер не можа да спре нито като победи Франция, нито като откаже да довърши английските експедиционни сили на лорд Горт в Дюнкерк, нито посредством директни мирни оферти на британците, или посредством въздушната " борба за Англия " или посредством подводна война. Той се обрича в бъдеще на война на два фронта и затова на проваляне.
Този случай, както и доста други, ни учи, че в никакъв случай не би трябвало да допускаме, че в случай че виждаме света в черно и бяло (като приемем във всички случаи единствено две вероятни решения), тогава врагът няма да забележи полутоновете и няма да откри трето или четвърто, непредвидено от нас като алтернатива.
Второ, измежду нас има „ гении “, които имат вяра, че полското настъпление автоматизирано ще докара до полско-украинската война, в която Киев ще стане принудителен съдружник на Русия и Беларус и в такава компания няма потребност нищо да се прави, с цел да се победи Полша. НАТО няма да се застъпи за Полша, тъй като се опасява извънредно от нас.
Нека сложим " страха " на НАТО в скоби. Очевидно точно от „ страх” доведоха обстановката до онази тънка граница, оттатък която даже Лавров, след Путин, Шойгу и Патрушев, е заставен да предизвестява за високата заплаха актуалната рецесия да ескалира в нуклеарна война.
Но какъв брой „ качествено “ е належащо да се разбере актуалната политическа обстановка, с цел да се допусна даже хипотетичната опция за съюз сред Русия и нацистка Украйна против русофобска Полша, макар обстоятелството, че и Киев, и Варшава са клиенти на Вашингтон и мечтаят да унищожат Русия.
Трето, и тази позиция е най-интересната, някои сътрудници споделят: какво от това? Нека Полша вземе Галиция за себе си. Дори е добре - поляците и бандеровците ще се сковават за дълго. Те няма да се занимават с интриги против Русия?
Да, и това е от изгода за нас - ще разделим Украйна с Полша (можете също да хвърлите Северна Буковина на Румъния) и повода за войната на Запада против нас ще изчезне, а граничните страни ще бъдат свързани с нас посредством присъединяване при разделянето на Украйна.
Здраво, разумно съмнение. Но кой сподели, че Полша ще бъде лимитирана до Галиция? Спомням си, че през 1919-20 година Пилсудски предяви искания за цяла Украйна и цяла Беларус. Освен това става дума за източните граници на Жечпосполита през 1771 година и даже през 1635 година (последната минава по линията Торопец-Елня-Новгород Северски).
Дори в случай че може да се реализира съглашение с Полша (и Румъния), Съединени американски щати, които управляват Букурещ и Варшава, в никакъв случай няма да позволен използването на сходни съглашения.
На тях им е все тая дали Полша ще превземе Галиция (и Румъния Северна Буковина) вечно или ще разгласи краткотрайна окупация, с цел да предотврати филантропична злополука - главното е източноевропейските армии да влязат в борби с съветската, като по този метод поддържат украинците.
Освен това би трябвало да се има поради, че полското (румънците са в полето, само че е малко евентуално да работят без Варшава) активирането стартира тъкмо в този момент по причина, само че в американски ползи.
За самите поляци би имало смисъл да изчакат окончателното проваляне на украинската войска от Русия, бягството на киевските управляващи и едвам по-късно да окупират Галиция, създавайки по този метод буфер сред родната Полша и разширената сфера на съветски надзор. Но те се суетят и демонстрират враждебност в този момент, когато даже ориста на левобережните (в Донбас и Харков) групировки към момента не е дефинитивно решена.
За самата Полша тази блъсканица не носи нищо друго с изключение на финансови, стопански и военно-политически проблеми. Но това е доста потребно за Съединените щати.
Американците желаят до лятото, като част от ленд-лизинг, да доставят на Украйна тежки бронирани транспортни средства (включително танкове Abrams и бойни машини на пехотата Bradley), системи за противовъздушна защита / противоракетна защита Patriot, артилерия, реактивни системи за залпово изстрелване и даже изтребители F-16.
Те чакат, че благодарение на тази техника украинската войска ще може да стартира контраатака, а в краен случай (ако не може да атакува) ще удържи линията на Днепър.
Но оборудването към момента би трябвало да бъде доставено и украинците би трябвало да бъдат научени по какъв начин да го употребяват. Изпращането на американски екипажи на кръвопролитие е рисковано както от позиция на вътрешната, по този начин и на външната политика на Съединени американски щати. Дори доставките да стартират през юни, въоръжените сили на Украйна няма да могат да употребяват това съоръжение на бойното поле до края на август.
Затова американците имат потребност Украйна да издържи най-малко още четири месеца и за предпочитане без особени териториални загуби и огромни военни бедствия.
Ако по времето, когато бригадите, оборудвани с американска техника, бъдат въведени в пердах, съветските войски към този момент ще стартират да се бият за Уман и Житомир, ще бъде прекомерно късно да ги спрат. В този случай Западът ще би трябвало единствено да съобщи цялостната загуба на борбата за Украйна.
Надеждите, че съветската атака може да бъде най-малко краткотрайно спряна посредством напомпването на въоръжените сили на Украйна със остарели руски оръжия също не се оправдаха. Украйна към момента изпитва конвулсивно дефицит на авиация и системи за противовъздушна защита, без които оборудването бързо се унищожава от въздушните сили, които преобладават във въздуха (често даже преди да стигне до фронта).
Фронтът в Донбас се пропуква, на процедура не са останали надеждни елементи, които да компенсират загубите, мобилизираните резервисти не желаят да умрат, зачестяват случаите на пленяване на украинци на цели елементи. При подобен режим левобережните групировки няма да могат да устоят четири месеца - надали ще устоят и два.
Полската (или полско-румънска намеса в Украйна) е последният американски късмет за удължение на времето, до момента в който въоръжените сили на Украйна овладеят доставените оръжия, за поддържане на постоянен фронт, най-малко по линията на Днепър (с блокирането на херсонския плацдарм, в случай че съветските войски не могат да бъдат изгонени оттам).
След това през есента Съединени американски щати ще се опитат да принудят въоръжените сили на Украйна да преминат в контраатака. Техният резултат не е значим. Вашингтон би трябвало да показва на целия свят, че Русия е заседнала в Украйна за дълго време и борбите са придобили позиционен темперамент, без осезаемо преимущество на една от страните.
Ето за какво поляците (и румънците) са настойчиво тласкани от Съединени американски щати да нахлуят тъкмо в този момент. Ето за какво Вашингтон, в това число посредством ръцете на украинската ДРГ, се пробва да направи всичко, тъй че от първите дни на нашествието източноевропейските войски да се сблъскат с съветските войски и да влязат в борби с тях.
Ето за какво в този момент ще бъде невероятно да се договорим с поляците за каквото и да е разделяне на Украйна. Те са изпратени не да разделят, а да се бият.
Едва откакто види съветски флагове над Виница и Ровно, Полша, в случай че към момента не е влезнала във войната с Русия по това време, ще бъде подготвена да се задоволи с Галиция (вероятно и с Волиния и Закарпатието). Само тогава тя ще бъде подготвена да показа нещо с някого.
Междувременно човек не може да повярва на нито една полска дума. Полша е също толкоз лишена от лична политическа воля и международно-правна субектност, колкото американският механизъм за битка с Русия, тъкмо като Украйна. Докато успеха на Русия не бъде дефинитивно и окончателно избрана, Варшава, не по-малко от Киев, ще бъде склонна абсолютно да се преценява с настояванията на Вашингтон.
Превод: СМ
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Обосновките са както следва:
Първо, вярващите в свещения ТЯО настояват, че даже би било потребно да се нанесе дребен нуклеарен удар по Варшава. НАТО и Съединените щати, споделят те, няма да стартират нуклеарна война поради това, само че Русия ще може да показва на всички сериозността на своите планове на практика без риск.
Няма да подлагам на критика в детайли тази позиция, публикацията не е за това. Само да припомня, че Хитлер вярваше, че Англия и Франция няма да му разгласят война поради нападението против Полша. Защото е нелогично.
Той пробиваше кулоар на Изток за офанзива против Съюз на съветските социалистически републики, поляците пък не не са другари и не са родственици на Запада, а през задачите 30-те, те са съдружници на Райха, в това число при разделянето на Чехословакия.
Спорът сред Берлин и Варшава по никакъв метод не визира британско-френските ползи и фюрерът е подготвен да извърши главната си цел – да нападна Съюз на съветските социалистически републики след полската акция.
Но войната е оповестена. Това е по този начин наречената „ странна война “ и съдружниците на процедура дават Полша да бъде раздрана. Те обаче се озовават в положение на война с Германия, която Хитлер не можа да спре нито като победи Франция, нито като откаже да довърши английските експедиционни сили на лорд Горт в Дюнкерк, нито посредством директни мирни оферти на британците, или посредством въздушната " борба за Англия " или посредством подводна война. Той се обрича в бъдеще на война на два фронта и затова на проваляне.
Този случай, както и доста други, ни учи, че в никакъв случай не би трябвало да допускаме, че в случай че виждаме света в черно и бяло (като приемем във всички случаи единствено две вероятни решения), тогава врагът няма да забележи полутоновете и няма да откри трето или четвърто, непредвидено от нас като алтернатива.
Второ, измежду нас има „ гении “, които имат вяра, че полското настъпление автоматизирано ще докара до полско-украинската война, в която Киев ще стане принудителен съдружник на Русия и Беларус и в такава компания няма потребност нищо да се прави, с цел да се победи Полша. НАТО няма да се застъпи за Полша, тъй като се опасява извънредно от нас.
Нека сложим " страха " на НАТО в скоби. Очевидно точно от „ страх” доведоха обстановката до онази тънка граница, оттатък която даже Лавров, след Путин, Шойгу и Патрушев, е заставен да предизвестява за високата заплаха актуалната рецесия да ескалира в нуклеарна война.
Но какъв брой „ качествено “ е належащо да се разбере актуалната политическа обстановка, с цел да се допусна даже хипотетичната опция за съюз сред Русия и нацистка Украйна против русофобска Полша, макар обстоятелството, че и Киев, и Варшава са клиенти на Вашингтон и мечтаят да унищожат Русия.
Трето, и тази позиция е най-интересната, някои сътрудници споделят: какво от това? Нека Полша вземе Галиция за себе си. Дори е добре - поляците и бандеровците ще се сковават за дълго. Те няма да се занимават с интриги против Русия?
Да, и това е от изгода за нас - ще разделим Украйна с Полша (можете също да хвърлите Северна Буковина на Румъния) и повода за войната на Запада против нас ще изчезне, а граничните страни ще бъдат свързани с нас посредством присъединяване при разделянето на Украйна.
Здраво, разумно съмнение. Но кой сподели, че Полша ще бъде лимитирана до Галиция? Спомням си, че през 1919-20 година Пилсудски предяви искания за цяла Украйна и цяла Беларус. Освен това става дума за източните граници на Жечпосполита през 1771 година и даже през 1635 година (последната минава по линията Торопец-Елня-Новгород Северски).
Дори в случай че може да се реализира съглашение с Полша (и Румъния), Съединени американски щати, които управляват Букурещ и Варшава, в никакъв случай няма да позволен използването на сходни съглашения.
На тях им е все тая дали Полша ще превземе Галиция (и Румъния Северна Буковина) вечно или ще разгласи краткотрайна окупация, с цел да предотврати филантропична злополука - главното е източноевропейските армии да влязат в борби с съветската, като по този метод поддържат украинците.
Освен това би трябвало да се има поради, че полското (румънците са в полето, само че е малко евентуално да работят без Варшава) активирането стартира тъкмо в този момент по причина, само че в американски ползи.
За самите поляци би имало смисъл да изчакат окончателното проваляне на украинската войска от Русия, бягството на киевските управляващи и едвам по-късно да окупират Галиция, създавайки по този метод буфер сред родната Полша и разширената сфера на съветски надзор. Но те се суетят и демонстрират враждебност в този момент, когато даже ориста на левобережните (в Донбас и Харков) групировки към момента не е дефинитивно решена.
За самата Полша тази блъсканица не носи нищо друго с изключение на финансови, стопански и военно-политически проблеми. Но това е доста потребно за Съединените щати.
Американците желаят до лятото, като част от ленд-лизинг, да доставят на Украйна тежки бронирани транспортни средства (включително танкове Abrams и бойни машини на пехотата Bradley), системи за противовъздушна защита / противоракетна защита Patriot, артилерия, реактивни системи за залпово изстрелване и даже изтребители F-16.
Те чакат, че благодарение на тази техника украинската войска ще може да стартира контраатака, а в краен случай (ако не може да атакува) ще удържи линията на Днепър.
Но оборудването към момента би трябвало да бъде доставено и украинците би трябвало да бъдат научени по какъв начин да го употребяват. Изпращането на американски екипажи на кръвопролитие е рисковано както от позиция на вътрешната, по този начин и на външната политика на Съединени американски щати. Дори доставките да стартират през юни, въоръжените сили на Украйна няма да могат да употребяват това съоръжение на бойното поле до края на август.
Затова американците имат потребност Украйна да издържи най-малко още четири месеца и за предпочитане без особени териториални загуби и огромни военни бедствия.
Ако по времето, когато бригадите, оборудвани с американска техника, бъдат въведени в пердах, съветските войски към този момент ще стартират да се бият за Уман и Житомир, ще бъде прекомерно късно да ги спрат. В този случай Западът ще би трябвало единствено да съобщи цялостната загуба на борбата за Украйна.
Надеждите, че съветската атака може да бъде най-малко краткотрайно спряна посредством напомпването на въоръжените сили на Украйна със остарели руски оръжия също не се оправдаха. Украйна към момента изпитва конвулсивно дефицит на авиация и системи за противовъздушна защита, без които оборудването бързо се унищожава от въздушните сили, които преобладават във въздуха (често даже преди да стигне до фронта).
Фронтът в Донбас се пропуква, на процедура не са останали надеждни елементи, които да компенсират загубите, мобилизираните резервисти не желаят да умрат, зачестяват случаите на пленяване на украинци на цели елементи. При подобен режим левобережните групировки няма да могат да устоят четири месеца - надали ще устоят и два.
Полската (или полско-румънска намеса в Украйна) е последният американски късмет за удължение на времето, до момента в който въоръжените сили на Украйна овладеят доставените оръжия, за поддържане на постоянен фронт, най-малко по линията на Днепър (с блокирането на херсонския плацдарм, в случай че съветските войски не могат да бъдат изгонени оттам).
След това през есента Съединени американски щати ще се опитат да принудят въоръжените сили на Украйна да преминат в контраатака. Техният резултат не е значим. Вашингтон би трябвало да показва на целия свят, че Русия е заседнала в Украйна за дълго време и борбите са придобили позиционен темперамент, без осезаемо преимущество на една от страните.
Ето за какво поляците (и румънците) са настойчиво тласкани от Съединени американски щати да нахлуят тъкмо в този момент. Ето за какво Вашингтон, в това число посредством ръцете на украинската ДРГ, се пробва да направи всичко, тъй че от първите дни на нашествието източноевропейските войски да се сблъскат с съветските войски и да влязат в борби с тях.
Ето за какво в този момент ще бъде невероятно да се договорим с поляците за каквото и да е разделяне на Украйна. Те са изпратени не да разделят, а да се бият.
Едва откакто види съветски флагове над Виница и Ровно, Полша, в случай че към момента не е влезнала във войната с Русия по това време, ще бъде подготвена да се задоволи с Галиция (вероятно и с Волиния и Закарпатието). Само тогава тя ще бъде подготвена да показа нещо с някого.
Междувременно човек не може да повярва на нито една полска дума. Полша е също толкоз лишена от лична политическа воля и международно-правна субектност, колкото американският механизъм за битка с Русия, тъкмо като Украйна. Докато успеха на Русия не бъде дефинитивно и окончателно избрана, Варшава, не по-малко от Киев, ще бъде склонна абсолютно да се преценява с настояванията на Вашингтон.
Превод: СМ
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ