Сега, когато Европа отново е под карантина, изправена пред пристъпите

Сега, когато Европа още веднъж е под карантина, изправена пред пристъпите на пандемията, се усилват митингите на ресторантьорския бранш, докаран до ръба на банкрута след месеци на наложително затваряне и заради липса на вероятности.

Кристина, Лоран, Иржи и Мартин - от Женева до София.

Агенция Франс Прес се срещна с четирима представители на сектора, които описват за въздействието на здравната рецесия върху тяхната работа.

Никога не се отхвърляй

" Да си умреш от досада ": на входа на виенско кафене стои скелет, облечен в облекла на сервитьор, и държи табела, която отразява душевното положение на собственичката Кристина Хумел.

Тя е третото потомство от фамилията, ръководещо едноименното заведение. Наскоро е взела участие в алегорична акция, с цел да изрази недоволството си от третото затваряне в Австрия.

" Опитваме се да преминем през рецесията по креативен и положителен метод ", показа пред Агенция Франс Прес тази 44-годишна шефка, с руса коса, подстригана на линия, и с черна маска, пред салона на заведението с непоказен фон и меки пейки.

Тя обаче споделя, че е обезсърчена от непрекъснатите обрати на държавното управление. " Мнозина в бранша имат възприятието, че ги размотават седмица след седмица ", оплаква се Хумел.

От друга страна, пред нея не стои въпросът дали да наруши разпоредбите. " Не бих направила нищо, което да ми навлече усложнения или заплащане на санкция ", акцентира тя, припомняйки, че има шестгодишен наследник, който да устоя, и чиновници, на които да дава заплата.

И с цел да подчертае обстоятелството, че си дава сметка за сериозността на обстановката, Кристина Хумел споделя разпалено: " Не съм нито коронаскептик, нито почитател на тайни теории. " Тя твърди, че резервира вяра в дълготраен проект.

" Културата на виенските кафенета към този момент е минала през няколко рецесии и този метод на живот в никакъв случай няма да изчезне. Както се споделя, същинският виенчанин в никакъв случай не се отхвърля ", декларира Хумел..

Вече е прекомерно късно

В Женева Лоран Терленшан не е надъхан толкоз оптимистично.

Председател на сдружението на притежателите на кафенета, ресторантьорите и хотелиерите, той става беззащитен свидетел на поредност от банкрути.

Членовете на организацията са изпаднали в обезсърчение, обременени с отговорността за своите чиновници, на които не могат да заплащат, с обвинявания, които не могат да одобряват, с бъдеще, което към този момент не съществува.

" За 30 % от тях, което се равнява на 600 компании, към този момент е прекомерно късно ", недоволства той.

Лоран Терленшан се оплаква и от несигурността: " Това, което ме интересува, е да зная по кое време ще отворим още веднъж и по кое време ще можем да работим обикновено. А до тогава да разполагам с задоволителна помощ, с цел да не си споделям: Няма да изгубя бизнеса си, т.е. живота си. "

Противопоставяне

За да не се поддава на черни мисли, чехът Иржи Яначек е избрал да се разпалва.

От 9 декември той още веднъж посреща клиенти в своето ресторантче " Мали Янек ", на 40-ина километра южно от Прага, опълчвайки се намерено на рестриктивните мерки.

" Загубихме самообладание, когато държавното управление, в границите на една седмица, на три пъти промени разпоредбите ", изяснява този някогашен политик от десницата.

В една страна, която е преди всичко в света по консумация на бира, при започване на януари той провежда, дружно с други ресторантьори, подреждането на еднокилометрова редица от халби в центъра на Прага.

" Никога няма да се огъна, макар визитите на полицията или санкциите на здравните управляващи ", дава обещание той, отхвърляйки риска, че бирарията му може да стане огнище на болест.

Един ден, когато отворим още веднъж

На към хиляда километра оттова, в България, Мартин Михайлов също се активизира.

Този 41-годишен мъж, който държи три бара, които са горещи точки на нощния живот в София, беше възнамерявал да излезе на улицата, с цел да осъди " неналичието на държавна поддръжка " и да отбрани " свободата ".

" Властите по този начин и не съблюдаваха оповестения график. Не можем повече да одобряваме такова отношение! ", споделя разпалено той в едно от пустите си заведения, с нахлупена шапка с козирка.

" Няма да го създадем с леко сърце, само че в последна сметка може да се наложи да нарушим закона ", предизвестява Мартин, като в същото време благодари на кредиторите си за тяхната " помощ и приемливост ".

Той не си прави илюзии - изправен пред насъбрани задължения, възобновяване ще бъде доста постепенно.

" Когато " един ден " множеството клиенти се върнат, това ще бъде стресиращо ", показва си Мартин.

" Не мога да си помня по кое време за последно беше цялостно ", споделя той, акцентирайки тъжно дансинга, където няма танцуващи клиенти.