Древни египетски храмове подарък
" Сега или в никакъв случай ". Това е апелът за помощ, който ЮНЕСКО изпраща до интернационалната общественост при започване на 60-те години . По това време строителството на Асуанската язовирна стена заплашва да наводни храмовете в местността Абу Симбел , дело на великия Рамзес II, под водите на Нил.
Промяната на ориста им е борба против времето, знамение, което в последна сметка се случва.
Близо 1000 души вземат участие в подвига за спасяването на храмовете, което продължава над шест години.
Повечето от съкровищата на Нубия - към двадесет храма, са застрашени от водите на язовира, по тази причина се постанова да бъдат пренесени на безвредно място. Най-внушителните са великият храм, отдаден на господ Ра, с четирите седящи скулптури на Рамзес II, на всеки 18 метра, пронизващи фасадата, и близкият до него по-малък храм на брачната половинка му Нефертари, които са преместени по-нагоре от подножието на реката, с цел да не ги залее водата.
Най-интересното от цялата самодейност по преместването на храмовете е фактът, че четири от общо 22 храма се подаряват в символ на признателност на някои от страните, оказали икономическа помощ в интервенцията по спасяването на това международно културно завещание.
Четирите храма подарък са Дебод, който отпътува за Испания , Дендур отпътувал за Съединените щати , Елесия към Италия и Тафис за Холанди я.
Храмовете не престават се пазят, стопанисват се като музеи и могат да бъдат посетени свободно, в случай че имате път към някоя от изброените страни.
Храмът на Дебод (Debod) в Мадрид
Испания се отзовава неотложно на интернационалната покана на ЮНЕСКО. През 1960 година е основан испанският комитет за избавяне на археологическите съкровища на Нубия.
На 30 април 1968 година Египет подарява храма на Дебод на испанското държавно управление и народа под мотив напъните на Испания и съдействието за запазване на храмовете в Абу Симбел .
Две години по-късно 1356 блокове, които съставляват разглобения храм, отпътуват от остров Елефантина, където те са били непокътнати, към Валенсия. Деветдесет камиона придвижват храма оттова до ската Принсипе Пио в Мадрид, където Дебод се " сглобява " още веднъж. На новото място в испанската столица е открит за визити през 1972г.
През септември 2017 година, след повече от една година, в която е затворен за визити, заради неприятното действие на климатичните системи, храмът на Дебод отворя порти още веднъж с вход свободен за всички гости.
Храмът на Дебод е на 2200 години . Най-старата му част (сърцевината) евентуално е издигната под управлението на фараона Птолемей ІV Филопатор, а по-късно украсена от нубийския цар Адиклахамани към 200-180 година прочие Хр. и отдадена на Амон и Изида.
Мнозинството от откривателите счита, че в работата по украсата на Адиклахамани по-късно се намесва и Птоломео IV. Има значими допълнения в рисунките, за които се твърди, че са от Птолемеева и Римска ера (от І век пр.н.е. до 2 век от н.е.).
Храмът на Елесия (Ellesiya) в Торино
През 1965 година египетският музей в Торино се причислява към спасяването на храма Елесия , който трябваше да бъде затрупан от водите на езерото Насър, откакто Асуанската язовирна стена е приключена. През 1966г. паметникът на културата е дарен на Италия от египетското държавно управление .
В момента се намира в египетския музей в Торино, където има лична стая за визити. През 90-те години той е изцяло възобновен от египтолозите на музея под управлението на археолога Силвио Курто.
Елeсия (Ellesiya) е скален храм, поръчан от фараона Тутмос III през ХV век прочие Хр . Осветен е през 1454 година. Храмът е бил ситуиран в южния нубийски анклав, сред първият и вторият водопад на река Нил, на към 225 километра южно от Асуан.
Храмът на Тафис (Taffa) в Лайден
Произлиза от римската цитадела Тафис от I в. от н.е . През 1971 година е пренесен от Египет в гр. Лайден, Нидерландия и е открит в новопостроеното египетско крило на Държавния музей на древността.
Сградата се състои от 657 блока, тежащи почти 250 тона. След идването си през 1971 година, той е възобновен в ново крило на Националния исторически музей в Лайден.
Новата конструкция е проектирана по подобен метод, че от една страна холандският климат да не се отразява на камъка, само че от друга естествената светлина да осветява храма и посетителите да могат да го видят преди да би трябвало да платят входа за музея. Изразходвани са доста старания, с цел да се размени минималният брой развалени камъни.
Храмът на Тафис е дребен (6,5 метра на 8 метра) елинистичен храм от пясъчник (споена седиментна канара ). Двете колони пред храма са завършени от квадратни стълбове. Задната стена на вътрешността на храма съставлява ниша на скулптура. Интересното за храма е, че на една от стените му се вижда гръцки надпис и християнски кръст .
Храмът на Дендур (Dendur) в Ню Йорк
Храмът на Дендур е " раздрънкан " на части през 1963 година , с цел да бъде избавен от извисяващите се води на езерото Насър. Около 642 блокове на храма са непокътнати на остров Елефантина, след което са изпратени към Ню Йорк.
Храмът е дарен на Съединените щати от Арабска република Египет през 1965 г ., превозен с транспортен съд до Ню Йорк и предаден на Музея на изкуствата през 1967 година, при изискване, че се обезпечи съответна среда за него. Храмът е изложен в Музей на изкуството " Метрополитън " през 1978 година
Храмът на Дендур , издигнат в Дендур, Нубия, покрай Нил, е предоставен от император Август и се появява по времето на Gayo Petronio, префект на Египет, към 15-та година прочие Хр.
Храмът е отдаден на богинята Изида . През 577 година е видоизменен в коптска християнска черква, носейки с това логическите модификации на своя интериор, който тогава е замазан и пребоядисан. Допълнителните реконструкции на храма съвсем са се заличили с годините.
Промяната на ориста им е борба против времето, знамение, което в последна сметка се случва.
Близо 1000 души вземат участие в подвига за спасяването на храмовете, което продължава над шест години.
Повечето от съкровищата на Нубия - към двадесет храма, са застрашени от водите на язовира, по тази причина се постанова да бъдат пренесени на безвредно място. Най-внушителните са великият храм, отдаден на господ Ра, с четирите седящи скулптури на Рамзес II, на всеки 18 метра, пронизващи фасадата, и близкият до него по-малък храм на брачната половинка му Нефертари, които са преместени по-нагоре от подножието на реката, с цел да не ги залее водата.
Най-интересното от цялата самодейност по преместването на храмовете е фактът, че четири от общо 22 храма се подаряват в символ на признателност на някои от страните, оказали икономическа помощ в интервенцията по спасяването на това международно културно завещание.
Четирите храма подарък са Дебод, който отпътува за Испания , Дендур отпътувал за Съединените щати , Елесия към Италия и Тафис за Холанди я.
Храмовете не престават се пазят, стопанисват се като музеи и могат да бъдат посетени свободно, в случай че имате път към някоя от изброените страни.
Храмът на Дебод (Debod) в Мадрид
Испания се отзовава неотложно на интернационалната покана на ЮНЕСКО. През 1960 година е основан испанският комитет за избавяне на археологическите съкровища на Нубия.
На 30 април 1968 година Египет подарява храма на Дебод на испанското държавно управление и народа под мотив напъните на Испания и съдействието за запазване на храмовете в Абу Симбел .
Две години по-късно 1356 блокове, които съставляват разглобения храм, отпътуват от остров Елефантина, където те са били непокътнати, към Валенсия. Деветдесет камиона придвижват храма оттова до ската Принсипе Пио в Мадрид, където Дебод се " сглобява " още веднъж. На новото място в испанската столица е открит за визити през 1972г.
През септември 2017 година, след повече от една година, в която е затворен за визити, заради неприятното действие на климатичните системи, храмът на Дебод отворя порти още веднъж с вход свободен за всички гости.
Храмът на Дебод е на 2200 години . Най-старата му част (сърцевината) евентуално е издигната под управлението на фараона Птолемей ІV Филопатор, а по-късно украсена от нубийския цар Адиклахамани към 200-180 година прочие Хр. и отдадена на Амон и Изида.
Мнозинството от откривателите счита, че в работата по украсата на Адиклахамани по-късно се намесва и Птоломео IV. Има значими допълнения в рисунките, за които се твърди, че са от Птолемеева и Римска ера (от І век пр.н.е. до 2 век от н.е.).
Храмът на Елесия (Ellesiya) в Торино
През 1965 година египетският музей в Торино се причислява към спасяването на храма Елесия , който трябваше да бъде затрупан от водите на езерото Насър, откакто Асуанската язовирна стена е приключена. През 1966г. паметникът на културата е дарен на Италия от египетското държавно управление .
В момента се намира в египетския музей в Торино, където има лична стая за визити. През 90-те години той е изцяло възобновен от египтолозите на музея под управлението на археолога Силвио Курто.
Елeсия (Ellesiya) е скален храм, поръчан от фараона Тутмос III през ХV век прочие Хр . Осветен е през 1454 година. Храмът е бил ситуиран в южния нубийски анклав, сред първият и вторият водопад на река Нил, на към 225 километра южно от Асуан.
Храмът на Тафис (Taffa) в Лайден
Произлиза от римската цитадела Тафис от I в. от н.е . През 1971 година е пренесен от Египет в гр. Лайден, Нидерландия и е открит в новопостроеното египетско крило на Държавния музей на древността.
Сградата се състои от 657 блока, тежащи почти 250 тона. След идването си през 1971 година, той е възобновен в ново крило на Националния исторически музей в Лайден.
Новата конструкция е проектирана по подобен метод, че от една страна холандският климат да не се отразява на камъка, само че от друга естествената светлина да осветява храма и посетителите да могат да го видят преди да би трябвало да платят входа за музея. Изразходвани са доста старания, с цел да се размени минималният брой развалени камъни.
Храмът на Тафис е дребен (6,5 метра на 8 метра) елинистичен храм от пясъчник (споена седиментна канара ). Двете колони пред храма са завършени от квадратни стълбове. Задната стена на вътрешността на храма съставлява ниша на скулптура. Интересното за храма е, че на една от стените му се вижда гръцки надпис и християнски кръст .
Храмът на Дендур (Dendur) в Ню Йорк
Храмът на Дендур е " раздрънкан " на части през 1963 година , с цел да бъде избавен от извисяващите се води на езерото Насър. Около 642 блокове на храма са непокътнати на остров Елефантина, след което са изпратени към Ню Йорк.
Храмът е дарен на Съединените щати от Арабска република Египет през 1965 г ., превозен с транспортен съд до Ню Йорк и предаден на Музея на изкуствата през 1967 година, при изискване, че се обезпечи съответна среда за него. Храмът е изложен в Музей на изкуството " Метрополитън " през 1978 година
Храмът на Дендур , издигнат в Дендур, Нубия, покрай Нил, е предоставен от император Август и се появява по времето на Gayo Petronio, префект на Египет, към 15-та година прочие Хр.
Храмът е отдаден на богинята Изида . През 577 година е видоизменен в коптска християнска черква, носейки с това логическите модификации на своя интериор, който тогава е замазан и пребоядисан. Допълнителните реконструкции на храма съвсем са се заличили с годините.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ