“Наполеон” на глобализма
Сега глобалистите залагат на основаването на единна европейска страна и с това да осъществят остарялата си фантазия за „ Съединените щати на Европа “. В авангарда на това паневропейско придвижване е настоящия президент на Франция – Макрон, някогашен капиталов банкер на Ротшилд и непосредствен до идеолога на глобализма Жак Атали. Самият Макрон е уверен покровител на глобализацията. През 2015 година на Кръгла маса за поощряване на глобализацията, извършена под егидата на транснационалните корпорации, той прочете отчет с присъщото заглавие „ Глобализацията носи богатства и прогрес “.
Според Макрон, в основата на глобализацията би трябвало да стои една единствена европейска страна. Това сподели той, предходната година, в двучасовата си тирада в Сорбоната и съобщи, че остарялата Европа със своите народи, граници и избори е безнадеждно остаряла и би трябвало да бъде отстранена, с цел да се сътвори ново публично обучение. То ще разполага със лична войска, полиция, разузнаване, прокурори и т. н. Правителството на новата Европа ще се състои от французи и германци и в основата на това ще е заварката сред Франция и Германия.
Макрон освен приказва, само че и работи, като към този момент се приготвя за изборите за идващия Европарламент. За да получи надзор над структурите на Европейски Съюз, френският водач преди този момент се нуждае от надзор върху Европарламента. Което от своя страна ще му даде сериозен лост за въздействие върху Еврокомисията, структурата, която играе ролята на „ Евроуправление “. Макрон не може и не желае да напусне президентския си пост, а това значи, че той би трябвало да „ хакне “ политическата система на Европейски Съюз, която в началото е конструирана по този начин, че никой президент или министър председател на европейска страна да не може по едно и също време да управлява и европейските управляващи. Според изказванията на работната група, основана от амбициозния френския президент, би трябвало да се проникне в политическите системи на европейските страни. Така Макрон ще стане паневропейски политически кукловод. Емисари от неговата партия En Marche към този момент търсят във всички страни на Европейски Съюз претенденти, които да се явят на идващите евроизбори от името на придвижването на Макрон. Покрай това договарящите от En Marche се пробват да получат поддръжката на „ Алианса на либералите и демократите за Европа “, транснационалната коалиция, подкрепяща глобализацията и централизацията на Европейски Съюз, със своя група в Европарламента. Ако „ претендентите на Макрон “ всеобщо завоюват изборите в техните страни и към тях по-късно се причислят депутатите от „ Алианса на либералите и демократите за Европа “, то Макрон ще има персонална и много огромна секта в Европарламента. Ако тази секта успее да притегли „ дезертьори “ от други политически групи, тогава Европарламентът ще се трансформира в дисциплиниран принтер на френския президент, а това значи, че до радикалната промяна на Европейски Съюз, контролът върху бюджета на Европейски Съюз и външната политика ще има единствено една стъпка.
И в този момент в Европарламента има мощен сегмент, който може да поддържа Макрон. Това е по този начин нареченият „ Списък на Сорос “, станал прочут с помощта на унгарския водач Орбан. „ Говори се за това, че милиардерът и филантропът Джордж Сорос интензивно се меси в международната политика и се пробва да управлява цели страни, и това не е интрига. Сега имаме съответно доказателство, че финансистът в действителност въздейства върху вземането на решения в Европейски Съюз. Хакерите от DCLeaks разгласиха методологията на „ Отворено общество “, обичаното дете на Сорос. Това е документ, съдържащ информация за 226 членове на Европарламента, идеологическите съдружници на „ Отворено общество “. Те би трябвало да предизвикват обичаните хрумвания на Сорос – заселване на мигрантите в Европа, гарантиране на „ джендърното тъждество “, узаконяването на еднополовите бракове, доближаването на Украйна с Европейски Съюз и опълчването на Русия. В Европарламента има общо 751 депутати, а съдружниците на Сорос заемат повече от една трета от местата. „ Отворено общество “ разполага с досиета, както за незабележими парламентаристи, по този начин и за крупни фигури, като Мартин Шулц, до неотдавна ръководител на Европарламента, или някогашният белгийски министър председател Ги Верхофстад.
Процесът, както се споделя, е в ход и Макрон в този момент ще би трябвало да договаря с Меркел, която съставлява „ християните глобалисти “. Да не забравяме за немските упоритости, само че Меркел е в сложна обстановка. Създаде нова коалиция със СДПГ с цената на подчинение на доста основни постове, а това ще окаже въздействие върху нейните упоритости.
Проектът за „ Съединените щати на Европа “ е признат много драговолно от глобалистите. Доскоро те имаха още по-амбициозен план за основаване на „ Съединените щати на Европа и Америка “, само че осъществяването му бе осуетено от Доналд Тръмп, представляващ ползите на националния капитал на Съединени американски щати. Той не е против глобализацията, а единствено против елиминирането на страните и основаването на „ международно държавно управление “. Тогава Съединени американски щати стават непотребни и това е повода Тръмп да се откаже от плановете за трансатлантическо и транстихоокеанско партньорства, а наскоро стартира и своя „ кръстоносен поход “ за протекционизъм, като стартира огромна комерсиална война, без дипломация и подготовка. Под удара на новите мита попаднаха Европейски Съюз и Китай.
Неправилно е да се приравни глобализма с американизма. Тръмп е за умерената версия на глобализацията и опазване на националните страни, а „ транснационалът “ си мечтае да изтрие национално-държавните разлики в интерес на „ международното държавно управление “. Между тези две идеологии има яростна борба, даваща вяра на десните и левите съперници на глобализацията, само че съществува заплаха Съединени американски щати да „ потопи “ всичките си съперници в негова изгода.
(Превод Павел Павлов)
Според Макрон, в основата на глобализацията би трябвало да стои една единствена европейска страна. Това сподели той, предходната година, в двучасовата си тирада в Сорбоната и съобщи, че остарялата Европа със своите народи, граници и избори е безнадеждно остаряла и би трябвало да бъде отстранена, с цел да се сътвори ново публично обучение. То ще разполага със лична войска, полиция, разузнаване, прокурори и т. н. Правителството на новата Европа ще се състои от французи и германци и в основата на това ще е заварката сред Франция и Германия.
Макрон освен приказва, само че и работи, като към този момент се приготвя за изборите за идващия Европарламент. За да получи надзор над структурите на Европейски Съюз, френският водач преди този момент се нуждае от надзор върху Европарламента. Което от своя страна ще му даде сериозен лост за въздействие върху Еврокомисията, структурата, която играе ролята на „ Евроуправление “. Макрон не може и не желае да напусне президентския си пост, а това значи, че той би трябвало да „ хакне “ политическата система на Европейски Съюз, която в началото е конструирана по този начин, че никой президент или министър председател на европейска страна да не може по едно и също време да управлява и европейските управляващи. Според изказванията на работната група, основана от амбициозния френския президент, би трябвало да се проникне в политическите системи на европейските страни. Така Макрон ще стане паневропейски политически кукловод. Емисари от неговата партия En Marche към този момент търсят във всички страни на Европейски Съюз претенденти, които да се явят на идващите евроизбори от името на придвижването на Макрон. Покрай това договарящите от En Marche се пробват да получат поддръжката на „ Алианса на либералите и демократите за Европа “, транснационалната коалиция, подкрепяща глобализацията и централизацията на Европейски Съюз, със своя група в Европарламента. Ако „ претендентите на Макрон “ всеобщо завоюват изборите в техните страни и към тях по-късно се причислят депутатите от „ Алианса на либералите и демократите за Европа “, то Макрон ще има персонална и много огромна секта в Европарламента. Ако тази секта успее да притегли „ дезертьори “ от други политически групи, тогава Европарламентът ще се трансформира в дисциплиниран принтер на френския президент, а това значи, че до радикалната промяна на Европейски Съюз, контролът върху бюджета на Европейски Съюз и външната политика ще има единствено една стъпка.
И в този момент в Европарламента има мощен сегмент, който може да поддържа Макрон. Това е по този начин нареченият „ Списък на Сорос “, станал прочут с помощта на унгарския водач Орбан. „ Говори се за това, че милиардерът и филантропът Джордж Сорос интензивно се меси в международната политика и се пробва да управлява цели страни, и това не е интрига. Сега имаме съответно доказателство, че финансистът в действителност въздейства върху вземането на решения в Европейски Съюз. Хакерите от DCLeaks разгласиха методологията на „ Отворено общество “, обичаното дете на Сорос. Това е документ, съдържащ информация за 226 членове на Европарламента, идеологическите съдружници на „ Отворено общество “. Те би трябвало да предизвикват обичаните хрумвания на Сорос – заселване на мигрантите в Европа, гарантиране на „ джендърното тъждество “, узаконяването на еднополовите бракове, доближаването на Украйна с Европейски Съюз и опълчването на Русия. В Европарламента има общо 751 депутати, а съдружниците на Сорос заемат повече от една трета от местата. „ Отворено общество “ разполага с досиета, както за незабележими парламентаристи, по този начин и за крупни фигури, като Мартин Шулц, до неотдавна ръководител на Европарламента, или някогашният белгийски министър председател Ги Верхофстад.
Процесът, както се споделя, е в ход и Макрон в този момент ще би трябвало да договаря с Меркел, която съставлява „ християните глобалисти “. Да не забравяме за немските упоритости, само че Меркел е в сложна обстановка. Създаде нова коалиция със СДПГ с цената на подчинение на доста основни постове, а това ще окаже въздействие върху нейните упоритости.
Проектът за „ Съединените щати на Европа “ е признат много драговолно от глобалистите. Доскоро те имаха още по-амбициозен план за основаване на „ Съединените щати на Европа и Америка “, само че осъществяването му бе осуетено от Доналд Тръмп, представляващ ползите на националния капитал на Съединени американски щати. Той не е против глобализацията, а единствено против елиминирането на страните и основаването на „ международно държавно управление “. Тогава Съединени американски щати стават непотребни и това е повода Тръмп да се откаже от плановете за трансатлантическо и транстихоокеанско партньорства, а наскоро стартира и своя „ кръстоносен поход “ за протекционизъм, като стартира огромна комерсиална война, без дипломация и подготовка. Под удара на новите мита попаднаха Европейски Съюз и Китай.
Неправилно е да се приравни глобализма с американизма. Тръмп е за умерената версия на глобализацията и опазване на националните страни, а „ транснационалът “ си мечтае да изтрие национално-държавните разлики в интерес на „ международното държавно управление “. Между тези две идеологии има яростна борба, даваща вяра на десните и левите съперници на глобализацията, само че съществува заплаха Съединени американски щати да „ потопи “ всичките си съперници в негова изгода.
(Превод Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ