Пламен Димитров: С тези заплати никой няма да ни пусне нито в Шенген, нито в чакалнята на еврозоната
Сега е времето и в бюджетния, и в действителния бранш да се постави на масата настояването, че трябват повече пари за хората, с цел да имат повече аргументи да останат в България. Това съобщи в предаването „ Неделя 150 “ президентът на КНСБ Пламен Димитров .
Тенденцията за непрекъсната емиграция, освен това трайна, продължава. По 35 до 40 хиляди души всяка година напущат страната ни, тъй като главният проблем е, че не им стигат парите и не могат да живеят почтено, сподели Димитров и акцентира, че това би трябвало да е във фокуса на вниманието на ръководещите и работодателите. По думите му, точно поради това предложенията на синдиката са фокусирани върху приходите на хората.
Има запаси и е допустимо нарастване на приходите. Друг е въпросът дали и какъв брой администрацията, която събира парите, ще може в границите на идната година да събере и каква част от това, което се губи на сиво.
И бизнесът, и ние сме наясно, че в доста браншове има извънредно доста сива стопанска система, като да вземем за пример хранителната индустрия, при автомонтьорите, строителството, земеделието, туризма и така нататък, сподели Димитров и добави:
Има благоприятни условия действително да бъдат събрани доста милиони в допълнение с една по-ясна и прецизна битка със сивия бранш, за което ние сме подготвени да допринесем доколкото ни стигат силите. В тази връзка осигурителните вноски. Аз настоявам, че годишно осигурителната система в България губи сред 1 и 2 милиарда лева вноски, които не се заплащат, т.е. дължими са върху заплатите, които са платени, само че не се заплащат. Говоря за вноските в държавното публично обезпечаване, за пенсия, за майчинство, само че приказвам и за здравните вноски. Ако има воля, тези 800 млн., за които приказват какъв брой доста пари са, за необлагаем най-малко, могат да бъдат открити. По този метод ще дадем глътка въздух навръх тези към 600 хиляди работещи небогати в България. /…/ Нашите оферти са налице. Защо обаче част от бизнеса де факто бойкотира този дневен ред, който е дневният ред на хората, съгласно мен. Ние на масата на договарянията и на разговора някак си не можем да се срещнем към този момент втора година.
Водим диалог с действителния бизнес, който е в предприятията, сподели Пламен Димитров и добави: Икономическите предпоставки и действителности на растежа в доста браншове дава опция тези цифри да се случват, т.е. нарастването на приходите. Държавата е дебитор и ние желаеме от нея няколко неща. Първо – да следва пазара с приходите. Виждаме, че двуцифреното нарастване на заплатите в действителния бранш не се случва в бюджетния или се дава обещание и се случва единствено за някои елементи от бюджетните системи, като учителите да вземем за пример, което е похвално, само че не стига. Затова хората от останалите системи с съображение желаят сред 10 и 20% нарастване на техните приходи, сумарно това е малко под 1 милиарда лева – 920 млн. лева е нашата сметка, че желаят всички работещи в бюджетните системи, което е към 13% растеж на разноските за личния състав.
Реалните договаряния по приходите стават в границите на бюджета, когато се приказва за бюджетните системи, и в предприятията, когато става дума за действителния бизнес, акцентира президентът на КНСБ.
Ние сме почнали в доста от секторите в действителния бизнес да формулираме нашите претенции. Тази есен това ще бъде поставено на масата на всяко едно дружество, а малко по-късно през този месец ще формулираме и ще ги оповестим във всички сектори и браншове на действителната стопанска система. Където е мястото, ще водим договаряния - в НСТС с страната и работодателите за бюджетните системи и за данъчната политика, доколкото има чуваемост, и естествено с натиска, който хората желаят да упражнят и когато са подготвени да го създадат и до каква степен са подготвени, ще забележим по какъв начин ще се развие нашия спор в понеделник в стачните комитети. /.../ Тук никой не слага казусът за властта. Няма никакъв политически детайл, има връзка само и единствено с парите, които хората считат, че би трябвало да бъдат повече в джоба им.
С тези заплати никой няма да ни пусне нито в Шенген, нито в чакалнята на еврозоната, безапелационен е Пламен Димитров.
Тенденцията за непрекъсната емиграция, освен това трайна, продължава. По 35 до 40 хиляди души всяка година напущат страната ни, тъй като главният проблем е, че не им стигат парите и не могат да живеят почтено, сподели Димитров и акцентира, че това би трябвало да е във фокуса на вниманието на ръководещите и работодателите. По думите му, точно поради това предложенията на синдиката са фокусирани върху приходите на хората.
Има запаси и е допустимо нарастване на приходите. Друг е въпросът дали и какъв брой администрацията, която събира парите, ще може в границите на идната година да събере и каква част от това, което се губи на сиво.
И бизнесът, и ние сме наясно, че в доста браншове има извънредно доста сива стопанска система, като да вземем за пример хранителната индустрия, при автомонтьорите, строителството, земеделието, туризма и така нататък, сподели Димитров и добави:
Има благоприятни условия действително да бъдат събрани доста милиони в допълнение с една по-ясна и прецизна битка със сивия бранш, за което ние сме подготвени да допринесем доколкото ни стигат силите. В тази връзка осигурителните вноски. Аз настоявам, че годишно осигурителната система в България губи сред 1 и 2 милиарда лева вноски, които не се заплащат, т.е. дължими са върху заплатите, които са платени, само че не се заплащат. Говоря за вноските в държавното публично обезпечаване, за пенсия, за майчинство, само че приказвам и за здравните вноски. Ако има воля, тези 800 млн., за които приказват какъв брой доста пари са, за необлагаем най-малко, могат да бъдат открити. По този метод ще дадем глътка въздух навръх тези към 600 хиляди работещи небогати в България. /…/ Нашите оферти са налице. Защо обаче част от бизнеса де факто бойкотира този дневен ред, който е дневният ред на хората, съгласно мен. Ние на масата на договарянията и на разговора някак си не можем да се срещнем към този момент втора година.
Водим диалог с действителния бизнес, който е в предприятията, сподели Пламен Димитров и добави: Икономическите предпоставки и действителности на растежа в доста браншове дава опция тези цифри да се случват, т.е. нарастването на приходите. Държавата е дебитор и ние желаеме от нея няколко неща. Първо – да следва пазара с приходите. Виждаме, че двуцифреното нарастване на заплатите в действителния бранш не се случва в бюджетния или се дава обещание и се случва единствено за някои елементи от бюджетните системи, като учителите да вземем за пример, което е похвално, само че не стига. Затова хората от останалите системи с съображение желаят сред 10 и 20% нарастване на техните приходи, сумарно това е малко под 1 милиарда лева – 920 млн. лева е нашата сметка, че желаят всички работещи в бюджетните системи, което е към 13% растеж на разноските за личния състав.
Реалните договаряния по приходите стават в границите на бюджета, когато се приказва за бюджетните системи, и в предприятията, когато става дума за действителния бизнес, акцентира президентът на КНСБ.
Ние сме почнали в доста от секторите в действителния бизнес да формулираме нашите претенции. Тази есен това ще бъде поставено на масата на всяко едно дружество, а малко по-късно през този месец ще формулираме и ще ги оповестим във всички сектори и браншове на действителната стопанска система. Където е мястото, ще водим договаряния - в НСТС с страната и работодателите за бюджетните системи и за данъчната политика, доколкото има чуваемост, и естествено с натиска, който хората желаят да упражнят и когато са подготвени да го създадат и до каква степен са подготвени, ще забележим по какъв начин ще се развие нашия спор в понеделник в стачните комитети. /.../ Тук никой не слага казусът за властта. Няма никакъв политически детайл, има връзка само и единствено с парите, които хората считат, че би трябвало да бъдат повече в джоба им.
С тези заплати никой няма да ни пусне нито в Шенген, нито в чакалнята на еврозоната, безапелационен е Пламен Димитров.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ