Foreign Policy: Британски политолог моли прошка за измислената от него „доктрина Герасимов”
Сега постоянно приказват по отношение на опасността за Запада от по този начин наречената „ Доктрина Герасимов ”, наречена на името на съветския военачалник Валерий Герасимов, на който приписват нейното основаване. Тази теория обаче не съществува, написа във Foreign Policy (Външна политика) Марк Галеоти в обявата I’m Sorry for Creating the ‘Gerasimov Doctrine’.
Британският политолог Марк Галеоти, който е създател на обявата, признава, че терминът в действителност няма никакви действителни учредения. Той го е измислил откакто получил превода на публикацията на Герасимов, която изначало се появила в съветското издание „ Военно-промышленный курьер”.
В своята публикация военачалник Герасимов разсъждавал по какъв начин пропагандната и подривната активност могат да доведат до там, че „ изцяло благополучна страна за броени месеци и даже за дни може да се трансформира в сцена на яростна въоръжена битка, да стане жертва на задгранична намеса, да се потопи в паяжината на хаоса, на филантропичната злополука и гражданската война”.
Галеоти разгласил превода на публикацията в своя блог, снабдявайки го с мнения. Галеоти признава, че в устрема си да притегли читатели, му измислил привлекателното заглавие „ Доктрината Герасимов”, без да допуска, че хората могат да възприемат думите на Герасимов като действителен план за военни дейности срещу Запада.
Скоро след „ анексията” на Крим, военните дейности в Донбас и съветската агитация, публикацията на Герасимов, пренебрегната преди, към този момент е възприемана като „ най-новия план за способите за водене на война”.
Галеоти обаче не е склонен с такава дефиниция. Според него, Герасимов разсъждавал единствено за това по какъв начин Кремъл възприема събитията от „ арабската пролет” и „ цветните революции”, ориентирани срещу промосковските режими в прилежащите страни, както и за събитията в Украйна. Герасимов се опитал да създаде тактика за битка с сходни събития.
Политологът е уверен, че Русия няма единна теория по казуса: няма учредителен принцип или обединен орган, който да организира сходна интервенция.
За Русия не може да става и дума да води война с НАТО, която съставлява коалиция от богати страни, до момента в който стопанската система на Русия е сравнима с канадската, с незавършена и скъпо струваща рационализация на армията.
На такава страна, съгласно Галеоти, не й остава нищо друго с изключение на да прибегне до това, което Джордж Кенън назовава „ политическа война”, а точно до „ потребление на всички средства, с които разполага страната, като се изключи военните, за реализиране на своите национални цели”.
По подобен метод, „ в случай че подривната активност не е въведения към война, а е самата война, това трансформира нашето схващане за опасност и за нашия най-хубав отговор за нея” – написа Галеоти. Според него, без да не помни за военните средства за въздържане, Съединени американски щати би трябвало да се концентрират към дейности на контраразузнаването, обезпечаване на медийна просветеност, битка с корупцията и премахване на разделянето в американското общество, създавано от Русия.
За да постави завършек на настоящето опълчване с Русия или да се бори с съветската „ политическа война”, Съединени американски щати би трябвало да схванат стоящата зад нея мотивация. Невярното разбиране на Русия ще докара страната до недоумение на опасността и неточности в създадения отговор за нея.
„ Доктрината Герасимов” в никакъв случай нищо не е означавала и не значи в този момент. Дошло е време да вървим напред” – цитира Foreign Policy апела на Галеоти.
Публикацията е готова от Ганчо КАМЕНАРСКИ
Британският политолог Марк Галеоти, който е създател на обявата, признава, че терминът в действителност няма никакви действителни учредения. Той го е измислил откакто получил превода на публикацията на Герасимов, която изначало се появила в съветското издание „ Военно-промышленный курьер”.
В своята публикация военачалник Герасимов разсъждавал по какъв начин пропагандната и подривната активност могат да доведат до там, че „ изцяло благополучна страна за броени месеци и даже за дни може да се трансформира в сцена на яростна въоръжена битка, да стане жертва на задгранична намеса, да се потопи в паяжината на хаоса, на филантропичната злополука и гражданската война”.
Галеоти разгласил превода на публикацията в своя блог, снабдявайки го с мнения. Галеоти признава, че в устрема си да притегли читатели, му измислил привлекателното заглавие „ Доктрината Герасимов”, без да допуска, че хората могат да възприемат думите на Герасимов като действителен план за военни дейности срещу Запада.
Скоро след „ анексията” на Крим, военните дейности в Донбас и съветската агитация, публикацията на Герасимов, пренебрегната преди, към този момент е възприемана като „ най-новия план за способите за водене на война”.
Галеоти обаче не е склонен с такава дефиниция. Според него, Герасимов разсъждавал единствено за това по какъв начин Кремъл възприема събитията от „ арабската пролет” и „ цветните революции”, ориентирани срещу промосковските режими в прилежащите страни, както и за събитията в Украйна. Герасимов се опитал да създаде тактика за битка с сходни събития.
Политологът е уверен, че Русия няма единна теория по казуса: няма учредителен принцип или обединен орган, който да организира сходна интервенция.
За Русия не може да става и дума да води война с НАТО, която съставлява коалиция от богати страни, до момента в който стопанската система на Русия е сравнима с канадската, с незавършена и скъпо струваща рационализация на армията.
На такава страна, съгласно Галеоти, не й остава нищо друго с изключение на да прибегне до това, което Джордж Кенън назовава „ политическа война”, а точно до „ потребление на всички средства, с които разполага страната, като се изключи военните, за реализиране на своите национални цели”.
По подобен метод, „ в случай че подривната активност не е въведения към война, а е самата война, това трансформира нашето схващане за опасност и за нашия най-хубав отговор за нея” – написа Галеоти. Според него, без да не помни за военните средства за въздържане, Съединени американски щати би трябвало да се концентрират към дейности на контраразузнаването, обезпечаване на медийна просветеност, битка с корупцията и премахване на разделянето в американското общество, създавано от Русия.
За да постави завършек на настоящето опълчване с Русия или да се бори с съветската „ политическа война”, Съединени американски щати би трябвало да схванат стоящата зад нея мотивация. Невярното разбиране на Русия ще докара страната до недоумение на опасността и неточности в създадения отговор за нея.
„ Доктрината Герасимов” в никакъв случай нищо не е означавала и не значи в този момент. Дошло е време да вървим напред” – цитира Foreign Policy апела на Галеоти.
Публикацията е готова от Ганчо КАМЕНАРСКИ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ