Седях си вкъщи и се чудех дали съседите и днес

Седях си у дома и се чудех дали съседите и през днешния ден ще се бият, или ме чака отегчителен ден, когато някой позвъни на вратата. Отворих и се хванах за сърцето. На стълбището имаше някаква жена по бански, с пояс, плувна маска и шнорхел в устата.

- Хайге на моуе! – сподели ми.

- Моля?

- На моуе, хайге! – повтори дамата.

- Може би ще говорите по-лесно без шнорхел в устата?

Жената се плесна по челото.

- Вяфно, бе! Какфа съм пафица!

После смъкна маската и махна шнорхела, а аз се ококорих.

- Министър Ангелкова, какво вършиме тук?

- Хайде на море! – потрети тя, към този момент разбираемо. – Тук съм, с цел да ви покажа какъв брой по-добро е нашето море от останалите! Лятна спешна мярка на държавното управление – пратиха ме да обикалям и да рекрутирам народа! Ще ми отделите ли пет минутки?

Щях да й отделя и 10, само че не желаех да се демонстрирам прекомерно отстъпчив пред държавния уред, по тази причина отсякох:

- Имате седем минути!

- Напълно задоволително! – зарадва се Ангелкова и извади някакви фотоси. – Искам да ви покажа плюсовете на нашето море и да посочи минусите на непознатото!

Каза „ непознатото “ с физиономия на последна гадност – беше репетирала, личеше си.

- Ето какво се случва на морето у нас – усмихна се тя и подвигна първата фотография от тестето.

Беше ми позната – онази от Слънчев бряг с пустите шезлонги. Сега обаче на празния плаж се виждаха и двама мъже, които играят волейбол. Загледах се. Единият беше Том Круз, другият Брад Пит. Фотошопът беше толкоз явно и обидно некадърен, че се задъхах. Том Круз неестествено беше извъртял глава, като че ли някой му е счупил врата, а Брад Пит беше с костюма си от „ Троя “.

- А ето какво се случва в прилежаща Гърция! – натърти Ангелкова и извади идната снимка; на нея двама дебели гърци лакомо ядяха гироси и макар че си бяха накапали с мазно шкембетата, изобщо не ги интересуваше.

- Вие съществено ли? – попитах, само че вместо да ми отговори, Ангелкова извади идващия фотос:

- Още летни хубости от слънчева България!

На фотографията Скарлет Йохансон се разхождаше по бански измежду пустеещите шезлонги, а в ръцете си държеше бурканче с лютеница.

- Жалко, че няма кой да й намаже гръбчето да не изгори – намигна ми съзаклятнически Ангелкова.

- Добре, де – въздъхнах аз, - одобряваме, че този, дето е правил фотошопа е ментално джуркан, само че вие най-малко не виждате ли, че на тая фотография Скарлет Йохансон е три пъти по-голяма от шезлонга, а единствено едната й гърда е с размерите на отворения чадър?

Ангелкова учудено погледна фотографията.

- Да ви кажа, не се бях заглеждала, то с европейски пари я правихме тая презентацията и по тази причина.

- Ами – подвигнах вежди аз, - загледайте се, извънредно време е.

- Гражданино, апелирам ви – проплака тя, - лятната рецесия ни удари толкоз изненадващо, че трябваше да действаме стремително.

- Значи всичкия тоя бетон по плажовете ни се е излял стремително, по този начин ли? Вие къде гледате въобще?

- Ами – подвигна плещи Ангелкова, - кардинално постоянно виждам на другата страна.

Тръгнах да затварям вратата.

- Моля ви – подпря я с рамо тя, - елате с положително на родното море, в противоположен случай ще докараме морето при вас и тогава ще видите!

- Моля? – не разбрах. – Заплашвате ли ме?  

Вместо да отговори, Ангелкова извади телефона си, пъхна в него кабел на колонка, усили я на макс и:

- „ Ша та имам, ша та скъсам, ша та меся кат` кифтак “.

Чалгата стръвно заля стълбището ми, а аз се прекръстих.

- Колегите с усилвателите са в прилежащия вход, незабавно щом живущите там припаднат, ще докарам колоните и при вас – изясни ми Ангелкова.

Не ми трябваше повече.

- Жена – викнах с треперещ глас, - стягай се за море!