Седни Тъга, дошла си ми на гости, дори да ме разплачеш,

Седни Тъга, пристигнала си ми на посетители,
дори да ме разплачеш, отново седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те прегърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че мемоари ще върна,
до късно ще приказваме о, горест!

Предателства като пелин горчиви
ще си напомним двете във нощта,
ще минат единствено като сенкисиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш несъмнено в този момент,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, пристигнала си ми на посетители!