След смъртта на Анжел Вагенщайн: Кой е последният жив старейшина на Великото народно събрание?
Седмото велико национално заседание се събра на 10 юли 1990 след първите свободни и демократични избори у нас, извършени от близо 60 години. В състава от 400 души участваха имената на десетки видни общественици, писатели, музиканти, артисти и фигури от всички сфери на живота. Вчера умря доайенът им Анжел Вагенщайн, който си отиде на забележителните 100 години.
Lupa.bg върна за своите читатели лентата обратно, с цел да ревизира кой е най-възрастният към момента жив член на Народното събрание, приел настоящата ни конституция. И това се оказа роденият на 27 юни 1929 година правист Александър Джеров. Той освен е в цветущо здраве дни след 94-ия си рожден ден, само че и продължава да се занимава с право.
Джеров е измежду създателите на Конституцията и ръководител точно на законодателната комисия в Седмото Велико национално заседание, което създаде и одобри днешния ни главен закон. Депутат от Съюз на демократичните сили като зам.-председател на Радикалдемократическата партия, която по-късно напуща и минава в Демократическата партия.
Всъщност Великото национално заседание беше управлявано първо от остарелия стихотворец Йосиф Петров, роден в далечната 1909-а година. Така Бай Йосиф повлече крайник за дългоденствие, като доживя достолепните 95 години.
Роденият в 1909 година Бай Йосиф Петров беше доайенът на седмото Велико народно събрание
Адвокат в региона на вещното право и създател на повече от 50 научни изявления, Джеров даже неотдавна разяснява драмите към Иван Гешев. Според ветерана-юрист е преждевременно да се отстранява позицията основен прокурор:
" Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, би трябвало да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За страдание, прекалено много лаически се приказва у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква движимост. Това не е по този начин - Конституцията има две елементи, които биха могли да бъдат допълнени или променени от Обикновено национално заседание, като се минат стадиите. Но има други елементи, които не могат да се пипат от Обикновено национално заседание.
Ще би трябвало да се мине през Велико национално заседание. Само че това е доста рисково. Защото, с цел да се направи каквато и да е смяна в обособените елементи на Конституцията, тя се преглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо би трябвало да намерения какво е взаимното отношение сред оперираното място и останалите органи. "
Lupa.bg върна за своите читатели лентата обратно, с цел да ревизира кой е най-възрастният към момента жив член на Народното събрание, приел настоящата ни конституция. И това се оказа роденият на 27 юни 1929 година правист Александър Джеров. Той освен е в цветущо здраве дни след 94-ия си рожден ден, само че и продължава да се занимава с право.
Джеров е измежду създателите на Конституцията и ръководител точно на законодателната комисия в Седмото Велико национално заседание, което създаде и одобри днешния ни главен закон. Депутат от Съюз на демократичните сили като зам.-председател на Радикалдемократическата партия, която по-късно напуща и минава в Демократическата партия.
Всъщност Великото национално заседание беше управлявано първо от остарелия стихотворец Йосиф Петров, роден в далечната 1909-а година. Така Бай Йосиф повлече крайник за дългоденствие, като доживя достолепните 95 години.
Роденият в 1909 година Бай Йосиф Петров беше доайенът на седмото Велико народно събрание
Адвокат в региона на вещното право и създател на повече от 50 научни изявления, Джеров даже неотдавна разяснява драмите към Иван Гешев. Според ветерана-юрист е преждевременно да се отстранява позицията основен прокурор:
" Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, би трябвало да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За страдание, прекалено много лаически се приказва у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква движимост. Това не е по този начин - Конституцията има две елементи, които биха могли да бъдат допълнени или променени от Обикновено национално заседание, като се минат стадиите. Но има други елементи, които не могат да се пипат от Обикновено национално заседание.
Ще би трябвало да се мине през Велико национално заседание. Само че това е доста рисково. Защото, с цел да се направи каквато и да е смяна в обособените елементи на Конституцията, тя се преглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо би трябвало да намерения какво е взаимното отношение сред оперираното място и останалите органи. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ