Статистиката за COVID-19 превърна трите Д в трите П
Седмици наред се чудя на кого е нужна тази статистика за ковид, с която всеки ден ни заливат от Единната осведомителна система. Сякаш страната ни провежда съревнование по COVID-19 . То стартира да замязва на кино лентата " Лабиринтът ". Действието се развива в следена среда. Общините се надбягват скоростно какви по-интересни случаи да известят. Фирми се надпреварват коя да изброи повече позитивни на новия ковид свои чиновници. А доста от институциите се държат като освидетелствани.
Състезаваме се с оцеляването, с времето, със болестта, с самите себе си. И всяка заран се разсънваме с броя на инфектираните. Не можем да си изпием кафето, без да разберем статистиката. Не тръгваме за работа и даже не се осмеляваме да отидем до тоалетната, та да не би през това време да оповестят какъв брой са през днешния ден. И на целия този декор ограниченията са половинчати. Какво по-точно ни носи съобщаваната статистика и за какво въобще броим? Може би, е предизвестие да се пазим от заразяване, само че в това време няма проблем да отидем на дискотека и да потанцуваме с още 200 индивида.
Или задачата е да се съпоставяме с останалите страни. Нали все желаеме да сме измежду първите в Европейския съюз. Очевидно ни се получава - измежду първите сме по корупционни схеми, по смъртност и застарялост на популацията, по минимум родени бебета, по най-ниски приходи, по най-високи цени и така нататък Важното е да сме в играта! Не знам за какво по този начин изоставаме със статистиката за ковид, несъмнено има някаква причина
Заради ежесутрешното съобщаване на данни трите " Д " (дезинфекция, дисциплинираност и дистанция) се трансфораха в трите " П " : Паника, пари, писиар (PCR). Докато бяха едвам към 60 инфектираните с COVID-19 и това беше моментът с труповете по улиците, се оказва, че не ни е било задоволително " пиково ". Паниката стартира да се трансформира в нещо всекидневно и хората съвсем към този момент не й обръщат внимание. Приемат я като част от работния развой. А какви трусове имаше на времето, които да ни паникьосват! Парите се завъртяха по нощни заведения, игрища и... лечебни заведения. Икономиката върви, че чак напряко тича. Младите към този момент живеят по питейните заведения, а футболните ентусиасти спят по стадионите, тъй като поради ограниченията може да няма места за всички. PCR тестванията пък започнаха да се купуват като бонбони. Мисията е изпълнена!
Но ограниченията не престават да са половинчати. Все тая е дали ще са 100 или 100 000 инфектирани, откакто само маските са наложително (отново!), само че надали някой управлява и това. Тотално ни объркаха. Или да затворят всичко за 2 седмици и да се свършва с тоя вирус, или да отворят всичко и отново да се свършва, но по-бързо. Парадоксалното е, че мъдрите, които взимат решенията какво да е неразрешено и какво не, си вършат извънлабораторен опит с хората. Но нали сякаш положителните постоянно побеждават - и в приказките, и във филмите - само че още не знаем кои са положителните. Не ми се мисли някой ден дали ще мога да се събудя, в случай че знам, че няма да чуя броя позитивни проби от COVID-19.
Автор: Моника Георгиева
Състезаваме се с оцеляването, с времето, със болестта, с самите себе си. И всяка заран се разсънваме с броя на инфектираните. Не можем да си изпием кафето, без да разберем статистиката. Не тръгваме за работа и даже не се осмеляваме да отидем до тоалетната, та да не би през това време да оповестят какъв брой са през днешния ден. И на целия този декор ограниченията са половинчати. Какво по-точно ни носи съобщаваната статистика и за какво въобще броим? Може би, е предизвестие да се пазим от заразяване, само че в това време няма проблем да отидем на дискотека и да потанцуваме с още 200 индивида.
Или задачата е да се съпоставяме с останалите страни. Нали все желаеме да сме измежду първите в Европейския съюз. Очевидно ни се получава - измежду първите сме по корупционни схеми, по смъртност и застарялост на популацията, по минимум родени бебета, по най-ниски приходи, по най-високи цени и така нататък Важното е да сме в играта! Не знам за какво по този начин изоставаме със статистиката за ковид, несъмнено има някаква причина
Заради ежесутрешното съобщаване на данни трите " Д " (дезинфекция, дисциплинираност и дистанция) се трансфораха в трите " П " : Паника, пари, писиар (PCR). Докато бяха едвам към 60 инфектираните с COVID-19 и това беше моментът с труповете по улиците, се оказва, че не ни е било задоволително " пиково ". Паниката стартира да се трансформира в нещо всекидневно и хората съвсем към този момент не й обръщат внимание. Приемат я като част от работния развой. А какви трусове имаше на времето, които да ни паникьосват! Парите се завъртяха по нощни заведения, игрища и... лечебни заведения. Икономиката върви, че чак напряко тича. Младите към този момент живеят по питейните заведения, а футболните ентусиасти спят по стадионите, тъй като поради ограниченията може да няма места за всички. PCR тестванията пък започнаха да се купуват като бонбони. Мисията е изпълнена!
Но ограниченията не престават да са половинчати. Все тая е дали ще са 100 или 100 000 инфектирани, откакто само маските са наложително (отново!), само че надали някой управлява и това. Тотално ни объркаха. Или да затворят всичко за 2 седмици и да се свършва с тоя вирус, или да отворят всичко и отново да се свършва, но по-бързо. Парадоксалното е, че мъдрите, които взимат решенията какво да е неразрешено и какво не, си вършат извънлабораторен опит с хората. Но нали сякаш положителните постоянно побеждават - и в приказките, и във филмите - само че още не знаем кои са положителните. Не ми се мисли някой ден дали ще мога да се събудя, в случай че знам, че няма да чуя броя позитивни проби от COVID-19.
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ