Пеевски и Сарафов празнуват глупостта на ГЕРБ и ДБ
Седмици наред ГЕРБ-СДС и Демократична България преговаряха за държавно управление и ни заливаха с оптимистични известия какъв брой добре им върви. Даже причислиха към диалога Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, с което стартира да наподобява като че ли ще имаме парламентарно болшинство. И всичко се сгромоляса за една вечер, откакто герберите сбито оповестиха, че приключват договарянията, защото Демократична България не приема нито Бойко Борисов, нито Росен Желязков за министър председател.
Няма договорка, както се споделяше в едно известно ТВ съревнование.
Това на процедура унищожи възможностите да имаме държавно управление с първия мандат, който президентът Румен Радев следва да връчи на ГЕРБ-СДС. Четирите обединения, които водиха договарянията, бяха подбрани персонално от Борисов. Той фиксира това като единствената допустима композиция за ръководещо болшинство. И неведнъж се зарече, че отвън първия мандат ГЕРБ-СДС няма да взе участие в диалози за кабинет, с което авансово обрича на съвсем сигурен крах втория и третия мандат. А това значи, че следващите предварителни избори ни чакат зад ъгъла.
Кой печели от неуспеха на договарянията?
Първият явен победител е шефът на ДПС-НН Делян Пеевски. За него актуалният парламент се трансформира в политически капан - няма никакви съдружници (или най-малко никой намерено не се декларира за такъв), всички враждуват с него (или най-малко внимателно се държат на дистанция), а 30-те му депутати са прекомерно малко, с цел да оказва значително въздействие. Затова Пеевски гледа към бързи нови избори с вярата, че ще си подсигури подобен резултат, че другите политически сили да не могат да го подценяват. А ДПС-НН към този момент потвърди, че умее да набира гласоподаватели.
Народното заседание е нужно на Пеевски само, с цел да одобри подобен държавен бюджет, с който след това той да се хвали в предизборната акция, че е издействал по-високи заплати на държавните чиновници и данъчни привилегии за бизнеса. Идеята за промени не му се нрави - те биха уязвили статуквото, което за него е задоволително удобно. С пропадането на договарянията за държавно управление е на практика несъмнено, че този парламент няма да организира никакви промени. А в идващия - я камилата, я камиларят.
Ще чества и краткотрайният основен прокурор Борислав Сарафов. Без парламентарно болшинство няма необикновен късмет да бъде помръднат от поста. Дори Народното събрание да блокира процедурата за избор на началник на държавното обвиняване, в която Сарафов е единственият претендент, той ще продължи да заема длъжността до избора на постоянен основен прокурор. При това кой знае докога - временните неща у нас потвърдено са най-трайни.
Единственият вид Сарафов да бъде отхвърлен е да се вкарат нови хора във Висшия правосъден съвет (ВСС) посредством парламентарната квота. Кой обаче ще направи това, в случай че и този парламент пропадне? Вярно, през 2023 година актуалният Висш съдебен съвет смъкна предшественика на Сарафов Иван Гешев. Но това стана, тъй като отстраняването на Гешев беше политическо изискване за основаването на държавно управление. Сега кабинет надали ще има. А без подобен от кое място ще се появи нужното болшинство от две трети в Народното събрание, с цел да се обнови Висш съдебен съвет?
Дали Борисов искаше това – да опази позициите на Пеевски и Сарафов? И да не му е било задачата, по този начин се получава. При това за сметка на ГЕРБ-СДС, която ще претърпи следващо обществено оскърбление, като се провали още веднъж в опитите си да сформира кабинет. И още нещо - в случай че се стигне до предварителни избори, герберите ще изгубят и контрола върху служебното държавно управление. Досега го оглавяваше техният кадър Димитър Главчев, само че евентуално президентът Радев ще повери кабинета на ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, която беше излъчена от близката до " Дондуков " 2 Българска социалистическа партия (при това беше определена с поддръжката на ГЕРБ-СДС, като стъпка към общо ръководство - безрезултатна, както се оказва). Какво ще изяснява тогава Борисов на поддръжниците си? Че герберите ще изтърван от хватката си изпълнителната власт, тъй като на техния водач доста му се е желало да стане министър председател, само че не се е получило?
За Демократична България неуспехът също е огромен проблем. Коалицията заложи доста на договарянията с ГЕРБ-СДС. Първо, разочарова още веднъж доста от симпатизантите си, които помнят гигантската издънка със " сглобката " и не желаят това да се случи още веднъж. Второ, сложи под въпрос бъдещето на съюза си с Политическа партия. Кирил Петков и Асен Василев гледаха през стиснати зъби независимите политически ходове на своя сътрудник, а поддръжниците им вилнееха в обществените мрежи, сипейки обвинявания към Демократична България, че се продават на Борисов и Пеевски.
Всичките тези главоболия щяха да имат смисъл, единствено в случай че Демократична България се беше присъединила в държавно управление и болшинство, които да създадат действителни промени в ущърб на статуквото. Е, в случай че кабинет няма, тогава и промените няма да се случат. А за Демократична България ще останат единствено следващите едри петна по репутацията на обединението. Как ще се изясняват тогава на своите гласоподаватели? И всичкото това поради нелепата концепция за " равноотдалечения министър председател " - сякаш в България има такова животно.
Остават още няколко дни до връчването на първия мандат, както сподели президентът Радев. За това време ГЕРБ-СДС и Демократична България би трябвало да се разсънят и да премислят още веднъж опциите пред тях. Стигне ли се до още веднъж до бързи предварителни избори, Пеевски и Сарафов ще честват нелепостта им.
Няма договорка, както се споделяше в едно известно ТВ съревнование.
Това на процедура унищожи възможностите да имаме държавно управление с първия мандат, който президентът Румен Радев следва да връчи на ГЕРБ-СДС. Четирите обединения, които водиха договарянията, бяха подбрани персонално от Борисов. Той фиксира това като единствената допустима композиция за ръководещо болшинство. И неведнъж се зарече, че отвън първия мандат ГЕРБ-СДС няма да взе участие в диалози за кабинет, с което авансово обрича на съвсем сигурен крах втория и третия мандат. А това значи, че следващите предварителни избори ни чакат зад ъгъла.
Кой печели от неуспеха на договарянията?
Първият явен победител е шефът на ДПС-НН Делян Пеевски. За него актуалният парламент се трансформира в политически капан - няма никакви съдружници (или най-малко никой намерено не се декларира за такъв), всички враждуват с него (или най-малко внимателно се държат на дистанция), а 30-те му депутати са прекомерно малко, с цел да оказва значително въздействие. Затова Пеевски гледа към бързи нови избори с вярата, че ще си подсигури подобен резултат, че другите политически сили да не могат да го подценяват. А ДПС-НН към този момент потвърди, че умее да набира гласоподаватели.
Народното заседание е нужно на Пеевски само, с цел да одобри подобен държавен бюджет, с който след това той да се хвали в предизборната акция, че е издействал по-високи заплати на държавните чиновници и данъчни привилегии за бизнеса. Идеята за промени не му се нрави - те биха уязвили статуквото, което за него е задоволително удобно. С пропадането на договарянията за държавно управление е на практика несъмнено, че този парламент няма да организира никакви промени. А в идващия - я камилата, я камиларят.
Ще чества и краткотрайният основен прокурор Борислав Сарафов. Без парламентарно болшинство няма необикновен късмет да бъде помръднат от поста. Дори Народното събрание да блокира процедурата за избор на началник на държавното обвиняване, в която Сарафов е единственият претендент, той ще продължи да заема длъжността до избора на постоянен основен прокурор. При това кой знае докога - временните неща у нас потвърдено са най-трайни.
Единственият вид Сарафов да бъде отхвърлен е да се вкарат нови хора във Висшия правосъден съвет (ВСС) посредством парламентарната квота. Кой обаче ще направи това, в случай че и този парламент пропадне? Вярно, през 2023 година актуалният Висш съдебен съвет смъкна предшественика на Сарафов Иван Гешев. Но това стана, тъй като отстраняването на Гешев беше политическо изискване за основаването на държавно управление. Сега кабинет надали ще има. А без подобен от кое място ще се появи нужното болшинство от две трети в Народното събрание, с цел да се обнови Висш съдебен съвет?
Дали Борисов искаше това – да опази позициите на Пеевски и Сарафов? И да не му е било задачата, по този начин се получава. При това за сметка на ГЕРБ-СДС, която ще претърпи следващо обществено оскърбление, като се провали още веднъж в опитите си да сформира кабинет. И още нещо - в случай че се стигне до предварителни избори, герберите ще изгубят и контрола върху служебното държавно управление. Досега го оглавяваше техният кадър Димитър Главчев, само че евентуално президентът Радев ще повери кабинета на ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, която беше излъчена от близката до " Дондуков " 2 Българска социалистическа партия (при това беше определена с поддръжката на ГЕРБ-СДС, като стъпка към общо ръководство - безрезултатна, както се оказва). Какво ще изяснява тогава Борисов на поддръжниците си? Че герберите ще изтърван от хватката си изпълнителната власт, тъй като на техния водач доста му се е желало да стане министър председател, само че не се е получило?
За Демократична България неуспехът също е огромен проблем. Коалицията заложи доста на договарянията с ГЕРБ-СДС. Първо, разочарова още веднъж доста от симпатизантите си, които помнят гигантската издънка със " сглобката " и не желаят това да се случи още веднъж. Второ, сложи под въпрос бъдещето на съюза си с Политическа партия. Кирил Петков и Асен Василев гледаха през стиснати зъби независимите политически ходове на своя сътрудник, а поддръжниците им вилнееха в обществените мрежи, сипейки обвинявания към Демократична България, че се продават на Борисов и Пеевски.
Всичките тези главоболия щяха да имат смисъл, единствено в случай че Демократична България се беше присъединила в държавно управление и болшинство, които да създадат действителни промени в ущърб на статуквото. Е, в случай че кабинет няма, тогава и промените няма да се случат. А за Демократична България ще останат единствено следващите едри петна по репутацията на обединението. Как ще се изясняват тогава на своите гласоподаватели? И всичкото това поради нелепата концепция за " равноотдалечения министър председател " - сякаш в България има такова животно.
Остават още няколко дни до връчването на първия мандат, както сподели президентът Радев. За това време ГЕРБ-СДС и Демократична България би трябвало да се разсънят и да премислят още веднъж опциите пред тях. Стигне ли се до още веднъж до бързи предварителни избори, Пеевски и Сарафов ще честват нелепостта им.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ