Седмицата преди Великден е със специфична обредност. Всеки ден е

Седмицата преди Великден е със характерна обредност. Всеки ден е друг и със своя обредна процедура, обвързвана с християнството и с фолклора – какво се прави и какво не трябва (забранено е) да се прави… -обясни в ефира на Радио София етнографът Димитър Василев от Националния исторически музей (НИМ). - Например през днешния ден ( Велики вторник ) е предпоследният ден от тази седмица, в който можете да чистите. На Велики четвъртък се боядисват яйца и се подготвят обредните хлябове.


Боядисването е друго от писането на яйца. Не единствено в технологията. Писането не на всички места се е запазило като мурафет, само че ползата се възражда. За разлика от боядисаното, писаното яйце не се прави, с цел да бъде счупено и изядено, а с цел да бъде харизано. То е доста персонален подари и се пази дълго време.

Седмицата и самият Великден са напълно пропити от символика. От яйцето и козунака до орнаментите по боядисаните яйца, разясни етнографът.

Целия интервал до Великден е зависещ на събуждащата се природа, новото начало, животът след зимата.Има значително момински традиции, свързани и със „ обществените контакти “, и със задомяването и плодовитостта.

Димитър Василев изясни какви разнообразни великденски обредни хлябове съществуват (задължително с квас), както и защо се употребяват черупките на яйцата, с които се краси козунакът.

Той предложения всички да посетят изложбата " Сакралното пространство на религиозната просвета и националното изкуство по българските земи XV-XIX в. “ в НИМ.

Една от задачите ѝ е да покаже по какъв начин се е запазила българската националност през времето на османската империя – с помощта на езика, обичаите, църквата, писмеността…

На 14 април от НИМ провеждат детски ателиета, а през май – калиграфски курс, в който децата ще се учат да пишат красиво, и то с пера и мастило…

Чуйте целия диалог на Олга Добрева с Димитър Василев.