Утре е Велики Четвъртък: Ден за пречистване - какво не трябва да правим и какви са обичаите
Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални дейности, които възобновяват свързаността на индивида с Христовото схващане и полезностите, които то внася в елементарния живот. Днешният човек обаче от дълго време е прекъснал връзката си със стародавните обичаи, доста от религиозните обреди и внушения през днешния ден са неразбираеми и се ползват механично.
След десетилетия омаловажаване на религията, в този момент доста от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и вървят на работа, без да имат опцията да вникнат в дълбочината на голямото поле от благоприятни условия, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки отчасти вярванията на своите предшественици, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение алегорично претърпяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с тъгите му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, тъй като носят специфични послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на идващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите гении.
Поучил ги да творят положително посредством подарък от сърце и обособяване от насъщния, а не посредством разпределяне на остатък. На третия ден една грешница прахосала цялостен литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои точно това „ разточителство “ е предизвикало Юда към измяната.
→ Мини козуначета
→ Как да омесим козунак
Христос обаче има друго обръщение: че е належащо да се отдаваме на Господа изцяло, без излишък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за филтриране. Руснаците даже го назовават Чистият четвъртък, с цел да подчертаят времето за цялостно възобновяване на тялото и душата, от вътрешната страна и извън. В петък се е случило разпъването и гибелта на Исус.
Тогава вярващите отиват на черква и минават лазешком под символичния покров на покойника – плащеницата . Това е по този начин нареченото „ минаване под масата “. Велика събота е време за последни мерки за огромния празник: Възкресението на Божия наследник – Великден.
Thinkstock
Велики четвъртък за съвременни хора
От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с обичаи са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия наследник е белязан от четири значими събития: Исус умива краката на учениците си, организира Тайната вечеря и открива Светите тайнства, приказва за усърдната молитва към Господа, а най-после се случва измяната на Юда.
→ Как да се храним здравословно на Великден
Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите възпитаници, предавайки им най-ценния урок – за смирението. Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.
Thinkstock
Много духовни учители споделят, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същина можем да намерим аргументи за наслада. Защото в случай че нашето благополучие и покой зависят от външни условия, от заобикалящите ни, с всичките им страдания, болки и проблеми, естествено няма по какъв начин да реализираме цялостен вътрешен покой. Защото светът на открито ври и кипи. Светът вътре в нас е подобен, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, евентуално това е измежду най-сложните уроци, които човек научава през земното си олицетворение.
Противодействащата мощ е егото. Егото, което ни оказва помощ да вършим ежедневните си задания, да обгрижваме потребностите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е нужда, без която животът е неосъществим. Но отново то – егото, ни пречи да въведем в себе си естетика и успокоение. То ни предизвика да се състезаваме, да съумяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една безконечна битка за място под слънцето.
Смирението е пътят, методът да се сложи юзда на егото и да се реализира чистото радостно битие, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е примирение? Това е живот в мир и помиряване с всички, в това число със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Да не изискваш съвършенност, да не заклеймяваш поради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива знания и опит посредством грешките си и всеки – грешниците в древен смисъл, са в действителност възпитаници, които посредством прекарванията си получават опит и се доближават към същинските полезности.
Ние не сме неприятни по принцип, ние се учим посредством неприятните си действия. В този смисъл, полезността на всеки човек – в това число личната ни персона, е несъмнена, а признаването на това се назовава примирение. Учителят Петър Дънов споделя, че смирението е път към Бога. И е по този начин, тъй като виждайки Божието наличие в едно дишащо създание, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.
Thinkstock
Как да претворим смирението в един елементарен човешки ден? Това можем да създадем ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки фамозното „ прекланяне “ на Исус пред неговите възпитаници, алегорично закодирано в умиването на краката им.
Днес ние няма да мием крайници, нито да се прекланяме пред другите, а ще създадем нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.
Вижте ТУК една молитва за Велики Четвъртък, която може да ни пречисти и да сбъдне желанията ни.
Ритуално разчистване
Почти през цялата Страстна седмица е неразрешена домакинската работа. Това е по този начин, защото християните отдават мислите си на посланията и знаците от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е предназначен за цялостно разчистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни действия са позволени, само че не всички.
В този ден се почиства домът, подготвят се яйцата, замесват се козунаците, само че с това се изчерпват по този начин наречените „ възможни “ каузи. Народната традиция е изработила комплицирана система от вярвания и предизвестия, които да защищават незнаещите от дейности, които са несъответствуващи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, даже с риск да се откъснат от първичното си пояснение.
→ Как да съхраняваме боядисаните яйца
Така да вземем за пример чистенето е освен позволено, само че даже и наложително, само че дамите не трябва да перат. Според една национална поговорка, в случай че дамата пере на Велики четвъртък, както и в случай че простира пране, ще провокира ураганни ветрове, дъжд и градушка.
Thinkstock
За тогавашната земеделска България естествените бедствия са били най-голямата заплаха, тъй като унищожената годишна продукция е била равнозначна на гладна гибел. По тази причина са били направени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се правят разнообразни ремонтни работи и ремонти, а дамите да не употребяват „ свободното време “ за своя си работа като шиене и плетене.
Вярвало се е, че четвъртият по ред ден от Страстната седмица е време за изцяло разчистване.
На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и мозъка си всички обиди и отрицателни усеща, които сме натрупали към близките и към себе си. Това кореспондира с несъмнено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, с цел да докара бойците, които ще арестуват Исус. Историята на измяната е известна, както и фактът, че Христос му прости за стореното. Но това не е било задоволително изискване, с цел да бъде банален предателят.
Причината е доста елементарна – самичък Юда не е съумял да елементарни на себе си за стореното. Така, измежду многопосочните уроци в тази история, стои и значимата заръка човек да съумява да прости и на другите хора, положителни или неприятни, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да създадем ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, ориентирани към всеки към нас и най-вече към самите нас.
Изчистване на дома
Почистването на дома е както безусловно деяние с прахосмукачка (но не метла!!!) и вода, по този начин и енергийно деяние, което се реализира с божествени сили. Една от мощните и действени сили е Виолетовият пламък на Сен Жермен.
Той има свойството да пречиства и отстранява всички отрицателни натрупвания в пространствата. Ежедневните дейности, визитите, връзките, кавгите и разискването на проблеми оставят своите отпечатъци в стаите, в които живеем. Най-затлачени с отрицателни отпечатъци са общите пространства – кухнята и хола.
Thinkstock
Това е като предписание, само че в случай че някои съпрузи имат навика да „ оправят “ проблемите между тях уединено в спалнята, явно и там би трябвало да се почисти напълно подробно от събралите се останки. Затова е добре, без да се мисли къде може да има и къде не отрицателна сила, да се почисти целият дом. Започва се от най-отдалечения край по отношение на входната врата. По предписание това са спалните пространства. Мислено се изпълва стаята с лилав пламък.
→ Как се варят яйца за Великден
Представяме си по какъв начин той се популяризира по всички стени, по тавана и пода и по какъв начин последователно запълва целия размер. Изразяваме желание помещението да бъде почистено. Преминаваме към идната стая. Обръщаме особено внимание на общите пространства, не пропущаме банята и тоалетната, също и коридора. По този метод вървим към пътната врата.
Накрая изпълваме целия кулоар с лилав огън, отваряме вратата и извеждаме силата на стълбищната площадка. Когато затворим още веднъж вратата, си представяме по какъв начин домът ни напълно е изпълнен с виолетова сила, която „ изяжда “ всичко, което би могло да ни пречи за щастливо и спокойно общуване. След като сме направили това, минаваме още веднъж по същия път и си представяме по какъв начин изпълваме пространствата с обич и съгласие. Представяме си силата на любовта като светлина, която облива всичко и осветява всяко мрачно кътче.
Някога е съществувал бит да се възпламени църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се вършат кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно деяние се изпъждат всевъзможни нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко заболели, тъй като се е считало, че те имат целебна мощ.
На Велики четвъртък би трябвало да се избавим от вехториите и редица ненужни движимости, с цел да освободим място за нови, прелестни неща, които ще влязат в дома и живота ни.
Изберете движимости, които не сте употребявали през последната година и явно нямате желание да употребявате, и ги изхвърлете без капка жалост. Вехториите и „ боклуците “ от живота ви не трябва да се дават на други хора, даже и да подозирате, че те биха им били от изгода. Може би чисто суеверно разбиране е, че в случай че дарим на някого своите ненужни движимости, благополучието и паричното обилие ще избягат от нас.
Едно остаряло вярване споделя, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито движимости. Не бива да се прави услуга даже с домашен принадлежности и артикули, въпреки че в близкото минало беше всекидневно съседите да отскачат един до различен за чаша брашно или захар. Това към този момент е минало и все по-малко хора биха изпаднали в сходно състояние, само че при сходен случай си спомнете, че не е на положително.
Thinkstock
Боядисване на яйца
Макар и да наподобява елементарна домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е ритуал, в който се кодират планове за положително и бъдещо благоденствие. Затова се обръща огромно внимание на ситуацията и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко свещенодействие. Обстановката вкъщи е належащо да бъде мирна, спокойна, без ненужно бързане и напрежение.
Атмосферата се изпълва с наслада и в мозъците се държат единствено чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, само че в днешно време е доста по-ценно и стойностно в този развой да се привлекат всички членове на фамилията.
Боядисването може да се съпровожда с диалог за задачите на фамилията, какво желаят да получат и реализиран, какви проекти и планове имат за идната година. Знаем, че първото яйце наложително се пуска в алената багра, и откакто изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и триумфи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, радостни, украсени по всевъзможни разнородни способи.
Thinkstock
Великден и обичаните ни покойници
На празници постоянно си спомняме за нашите покойници – обичаните ни хора, които са минали оттатък и не са до нас, само че не престават да живеят в сърцата ни.
С редица обредни дейности се опитваме да ги включим в специфичните дни, с цел да ги споделим с тях. Вярва се обаче, че преди Великден душите на мъртвите се „ разпускат “ и с това е обвързвано по-специално деяние.
Какво е разпус?
Вярва се, че веднъж в годината душите на покойниците се „ разпускат “. Какво се крие зад тази дума – мъртвите се завръщат за малко в материалния свят, излизайки от своите гробове.
Според едни те чакат околните им да ги посетят и да им занесат нещо за ядене, а съгласно други по това време душите се смесват с живите и за малко участват „ на този свят “. Има разнообразни визии по кое време става разпускането. Според едни, това е Цветница, съгласно други – на Велики четвъртък. Във всеки случай това става в диапазона сред Цветница и Великден.
Според поверието, душите са измежду нас до Спасовден или Свети Дух, когато Господ си ги прибира. Някога народът вярвал, че душите на обичаните покойници се връщат като пчелички или други дребни инсекти, които пият цветните сокове на плодните дръвчета. Така или другояче, в доста елементи на България в ранната заран на Велики четвъртък се върви на гробища, на посещаване при покойниците от рода, и се подава в тяхна памет.
Още преди Страстната седмица гробовете са почистени и приготвени за празника. На самия ден дамите отиват в ранни зори, с цел да разнесат за мъртвите. Предварително от предната вечер са приготвени подавките – самун, варено жито, пакетчета с орехи, ябълки и постни сладки. Така нареченото „ разнасяне “ се прави до 9-10 часа, и постоянно се прави преди боядисването на яйцата.
Запазени са данни за по-стари ритуали, когато на Велики четвъртък млади дами, пременени в бели облекла, в цялостно безмълвие се отправяли към гробищата. Ако трябвало да приказват, те го правели единствено шушукайки, с цел да не смутят душите на мъртвите, които към този момент са измежду хората. Знае се, че по време на тези ритуали мъртвите не се оплакват, а се влиза в безшумно въображаемо другарство с тях.
Някъде се раздава вино, другаде – и съдове, за спомен от покойника. Има едно вярване, че околните на покойника би трябвало да участват към гроба му навръх Велики четвъртък, в случай че желаят да получат веществен знак от умрелия. Роднините се оглеждат да виждат мушица, птичка, пчелица или друго хвъркато, което с държанието си да им даде някакъв логичен знак. Посетителите на гробищата носят безусловно чисти облекла. За предпочитане е те да са напълно нови, необличани досега.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Istock
След десетилетия омаловажаване на религията, в този момент доста от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и вървят на работа, без да имат опцията да вникнат в дълбочината на голямото поле от благоприятни условия, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки отчасти вярванията на своите предшественици, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение алегорично претърпяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с тъгите му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, тъй като носят специфични послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на идващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите гении.
Поучил ги да творят положително посредством подарък от сърце и обособяване от насъщния, а не посредством разпределяне на остатък. На третия ден една грешница прахосала цялостен литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои точно това „ разточителство “ е предизвикало Юда към измяната.
→ Мини козуначета
→ Как да омесим козунак
Христос обаче има друго обръщение: че е належащо да се отдаваме на Господа изцяло, без излишък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за филтриране. Руснаците даже го назовават Чистият четвъртък, с цел да подчертаят времето за цялостно възобновяване на тялото и душата, от вътрешната страна и извън. В петък се е случило разпъването и гибелта на Исус.
Тогава вярващите отиват на черква и минават лазешком под символичния покров на покойника – плащеницата . Това е по този начин нареченото „ минаване под масата “. Велика събота е време за последни мерки за огромния празник: Възкресението на Божия наследник – Великден.
Thinkstock Велики четвъртък за съвременни хора
От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с обичаи са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия наследник е белязан от четири значими събития: Исус умива краката на учениците си, организира Тайната вечеря и открива Светите тайнства, приказва за усърдната молитва към Господа, а най-после се случва измяната на Юда.
→ Как да се храним здравословно на Великден
Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите възпитаници, предавайки им най-ценния урок – за смирението. Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.
Thinkstock Много духовни учители споделят, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същина можем да намерим аргументи за наслада. Защото в случай че нашето благополучие и покой зависят от външни условия, от заобикалящите ни, с всичките им страдания, болки и проблеми, естествено няма по какъв начин да реализираме цялостен вътрешен покой. Защото светът на открито ври и кипи. Светът вътре в нас е подобен, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, евентуално това е измежду най-сложните уроци, които човек научава през земното си олицетворение.
Противодействащата мощ е егото. Егото, което ни оказва помощ да вършим ежедневните си задания, да обгрижваме потребностите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е нужда, без която животът е неосъществим. Но отново то – егото, ни пречи да въведем в себе си естетика и успокоение. То ни предизвика да се състезаваме, да съумяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една безконечна битка за място под слънцето.
Смирението е пътят, методът да се сложи юзда на егото и да се реализира чистото радостно битие, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е примирение? Това е живот в мир и помиряване с всички, в това число със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Да не изискваш съвършенност, да не заклеймяваш поради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива знания и опит посредством грешките си и всеки – грешниците в древен смисъл, са в действителност възпитаници, които посредством прекарванията си получават опит и се доближават към същинските полезности.
Ние не сме неприятни по принцип, ние се учим посредством неприятните си действия. В този смисъл, полезността на всеки човек – в това число личната ни персона, е несъмнена, а признаването на това се назовава примирение. Учителят Петър Дънов споделя, че смирението е път към Бога. И е по този начин, тъй като виждайки Божието наличие в едно дишащо създание, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.
Thinkstock Как да претворим смирението в един елементарен човешки ден? Това можем да създадем ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки фамозното „ прекланяне “ на Исус пред неговите възпитаници, алегорично закодирано в умиването на краката им.
Днес ние няма да мием крайници, нито да се прекланяме пред другите, а ще създадем нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.
Вижте ТУК една молитва за Велики Четвъртък, която може да ни пречисти и да сбъдне желанията ни.
Ритуално разчистване
Почти през цялата Страстна седмица е неразрешена домакинската работа. Това е по този начин, защото християните отдават мислите си на посланията и знаците от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е предназначен за цялостно разчистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни действия са позволени, само че не всички.
В този ден се почиства домът, подготвят се яйцата, замесват се козунаците, само че с това се изчерпват по този начин наречените „ възможни “ каузи. Народната традиция е изработила комплицирана система от вярвания и предизвестия, които да защищават незнаещите от дейности, които са несъответствуващи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, даже с риск да се откъснат от първичното си пояснение.
→ Как да съхраняваме боядисаните яйца
Така да вземем за пример чистенето е освен позволено, само че даже и наложително, само че дамите не трябва да перат. Според една национална поговорка, в случай че дамата пере на Велики четвъртък, както и в случай че простира пране, ще провокира ураганни ветрове, дъжд и градушка.
Thinkstock За тогавашната земеделска България естествените бедствия са били най-голямата заплаха, тъй като унищожената годишна продукция е била равнозначна на гладна гибел. По тази причина са били направени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се правят разнообразни ремонтни работи и ремонти, а дамите да не употребяват „ свободното време “ за своя си работа като шиене и плетене.
Вярвало се е, че четвъртият по ред ден от Страстната седмица е време за изцяло разчистване.
На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и мозъка си всички обиди и отрицателни усеща, които сме натрупали към близките и към себе си. Това кореспондира с несъмнено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, с цел да докара бойците, които ще арестуват Исус. Историята на измяната е известна, както и фактът, че Христос му прости за стореното. Но това не е било задоволително изискване, с цел да бъде банален предателят.
Причината е доста елементарна – самичък Юда не е съумял да елементарни на себе си за стореното. Така, измежду многопосочните уроци в тази история, стои и значимата заръка човек да съумява да прости и на другите хора, положителни или неприятни, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да създадем ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, ориентирани към всеки към нас и най-вече към самите нас.
Изчистване на дома
Почистването на дома е както безусловно деяние с прахосмукачка (но не метла!!!) и вода, по този начин и енергийно деяние, което се реализира с божествени сили. Една от мощните и действени сили е Виолетовият пламък на Сен Жермен.
Той има свойството да пречиства и отстранява всички отрицателни натрупвания в пространствата. Ежедневните дейности, визитите, връзките, кавгите и разискването на проблеми оставят своите отпечатъци в стаите, в които живеем. Най-затлачени с отрицателни отпечатъци са общите пространства – кухнята и хола.
Thinkstock Това е като предписание, само че в случай че някои съпрузи имат навика да „ оправят “ проблемите между тях уединено в спалнята, явно и там би трябвало да се почисти напълно подробно от събралите се останки. Затова е добре, без да се мисли къде може да има и къде не отрицателна сила, да се почисти целият дом. Започва се от най-отдалечения край по отношение на входната врата. По предписание това са спалните пространства. Мислено се изпълва стаята с лилав пламък.
→ Как се варят яйца за Великден
Представяме си по какъв начин той се популяризира по всички стени, по тавана и пода и по какъв начин последователно запълва целия размер. Изразяваме желание помещението да бъде почистено. Преминаваме към идната стая. Обръщаме особено внимание на общите пространства, не пропущаме банята и тоалетната, също и коридора. По този метод вървим към пътната врата.
Накрая изпълваме целия кулоар с лилав огън, отваряме вратата и извеждаме силата на стълбищната площадка. Когато затворим още веднъж вратата, си представяме по какъв начин домът ни напълно е изпълнен с виолетова сила, която „ изяжда “ всичко, което би могло да ни пречи за щастливо и спокойно общуване. След като сме направили това, минаваме още веднъж по същия път и си представяме по какъв начин изпълваме пространствата с обич и съгласие. Представяме си силата на любовта като светлина, която облива всичко и осветява всяко мрачно кътче.
Някога е съществувал бит да се възпламени църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се вършат кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно деяние се изпъждат всевъзможни нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко заболели, тъй като се е считало, че те имат целебна мощ.
На Велики четвъртък би трябвало да се избавим от вехториите и редица ненужни движимости, с цел да освободим място за нови, прелестни неща, които ще влязат в дома и живота ни.
Изберете движимости, които не сте употребявали през последната година и явно нямате желание да употребявате, и ги изхвърлете без капка жалост. Вехториите и „ боклуците “ от живота ви не трябва да се дават на други хора, даже и да подозирате, че те биха им били от изгода. Може би чисто суеверно разбиране е, че в случай че дарим на някого своите ненужни движимости, благополучието и паричното обилие ще избягат от нас.
Едно остаряло вярване споделя, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито движимости. Не бива да се прави услуга даже с домашен принадлежности и артикули, въпреки че в близкото минало беше всекидневно съседите да отскачат един до различен за чаша брашно или захар. Това към този момент е минало и все по-малко хора биха изпаднали в сходно състояние, само че при сходен случай си спомнете, че не е на положително.
Thinkstock Боядисване на яйца
Макар и да наподобява елементарна домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е ритуал, в който се кодират планове за положително и бъдещо благоденствие. Затова се обръща огромно внимание на ситуацията и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко свещенодействие. Обстановката вкъщи е належащо да бъде мирна, спокойна, без ненужно бързане и напрежение.
Атмосферата се изпълва с наслада и в мозъците се държат единствено чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, само че в днешно време е доста по-ценно и стойностно в този развой да се привлекат всички членове на фамилията.
Боядисването може да се съпровожда с диалог за задачите на фамилията, какво желаят да получат и реализиран, какви проекти и планове имат за идната година. Знаем, че първото яйце наложително се пуска в алената багра, и откакто изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и триумфи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, радостни, украсени по всевъзможни разнородни способи.
Thinkstock Великден и обичаните ни покойници
На празници постоянно си спомняме за нашите покойници – обичаните ни хора, които са минали оттатък и не са до нас, само че не престават да живеят в сърцата ни.
С редица обредни дейности се опитваме да ги включим в специфичните дни, с цел да ги споделим с тях. Вярва се обаче, че преди Великден душите на мъртвите се „ разпускат “ и с това е обвързвано по-специално деяние.
Какво е разпус?
Вярва се, че веднъж в годината душите на покойниците се „ разпускат “. Какво се крие зад тази дума – мъртвите се завръщат за малко в материалния свят, излизайки от своите гробове.
Според едни те чакат околните им да ги посетят и да им занесат нещо за ядене, а съгласно други по това време душите се смесват с живите и за малко участват „ на този свят “. Има разнообразни визии по кое време става разпускането. Според едни, това е Цветница, съгласно други – на Велики четвъртък. Във всеки случай това става в диапазона сред Цветница и Великден.
Според поверието, душите са измежду нас до Спасовден или Свети Дух, когато Господ си ги прибира. Някога народът вярвал, че душите на обичаните покойници се връщат като пчелички или други дребни инсекти, които пият цветните сокове на плодните дръвчета. Така или другояче, в доста елементи на България в ранната заран на Велики четвъртък се върви на гробища, на посещаване при покойниците от рода, и се подава в тяхна памет.
Още преди Страстната седмица гробовете са почистени и приготвени за празника. На самия ден дамите отиват в ранни зори, с цел да разнесат за мъртвите. Предварително от предната вечер са приготвени подавките – самун, варено жито, пакетчета с орехи, ябълки и постни сладки. Така нареченото „ разнасяне “ се прави до 9-10 часа, и постоянно се прави преди боядисването на яйцата.
Запазени са данни за по-стари ритуали, когато на Велики четвъртък млади дами, пременени в бели облекла, в цялостно безмълвие се отправяли към гробищата. Ако трябвало да приказват, те го правели единствено шушукайки, с цел да не смутят душите на мъртвите, които към този момент са измежду хората. Знае се, че по време на тези ритуали мъртвите не се оплакват, а се влиза в безшумно въображаемо другарство с тях.
Някъде се раздава вино, другаде – и съдове, за спомен от покойника. Има едно вярване, че околните на покойника би трябвало да участват към гроба му навръх Велики четвъртък, в случай че желаят да получат веществен знак от умрелия. Роднините се оглеждат да виждат мушица, птичка, пчелица или друго хвъркато, което с държанието си да им даде някакъв логичен знак. Посетителите на гробищата носят безусловно чисти облекла. За предпочитане е те да са напълно нови, необличани досега.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Istock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ