Централните банки в окото на перфектната буря
Седмицата на огромните централни банки е в ход. След като предишния четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) резервира исторически ниските си лихви и в същото време разгласи, че ще форсира прекратяването на програмата за стимулиране на стопанската система, през идващите дни се чакат и стъпките на Управлението за федерален запас (УФР/Фед), както и на централните банки на Англия и Япония.
Мерките, които тези банки подхващат, се наблюдават с интерес даже и в спокойни времена. А в този момент е напълно, напълно друго и несмущаемо може да се каже, че банките (а и светът като цяло) се намират в обстановка, която може да се окачестви като " съвършената стихия ".
МВФ: От Втората международна война не сме виждали подобен растеж на задълженията
След години на нулева и даже нерядко негативна инфлация, през последната половин година цените напряко " полудяха " и доста другояче постоянни стопански страни регистрираха даже двуцифрени стойности. Взети бяха бързи ограничения за прекъсването на тази отрицателна наклонност и тъкмо когато изглеждаше, че ситуацията може да бъде овладяно, избухна войната в Украйна и цените на енергоносителите се изстреляха до рекордни равнища. Икономическият напредък е под ясната опасност от стагфлация, а на всичко от горната страна пандемията към момента не е завършила.
istock
И какво се чака да създадат в тази обстановка централните банки? Вече видяхме, че макар инфлацията и другите отрицателни фактори ЕЦБ към този момент не се престрашава да вдигне лихвите, а единствено лимитира политиката си за изкупуване на активи.
За Фед, който се събира на съвещание през днешния ден и на следващия ден и ще излезе с решение в сряда вечер, е съвсем несъмнено, че ще вдигне главния лихвен % с 0,25 пункта. Това ще бъде първото покачване от 2018 година и то идва на фона на инфлация от близо 8 %. Малка е вероятността лихвата да бъде увеличена с повече от това, точно поради войната в Украйна, която докара до внезапен скок на цените на доста съществени първични материали.
По-сериозно повдигане на лихвите ще удари по икономическия напредък, който и без друго към този момент е заплашен. УФР евентуално ще се ограничи до предстоящите 0,25 пункта покачване и ще открехне вратата за гладко повишаване с по още толкоз на всеки три месеца до края на годината според от хода на инфлацията и световната обстановка.
В още по-лошо състояние е японската централна банка, която ще организира срещата си на 17-18 март. Войната и там " помпа " инфлацията и удря стопанската система, която към момента не може да се оправи с резултатите от пандемията. Банката не може да затегне паричната политика, само че и не може да си разреши да я разхлаби, защото отпусканите тласъци са на съвсем оптимално равнище.
istock
Банк ъв Ингланд (Bank of England) към този момент подвигна лихвите и се чака в четвъртък да ги увеличи с още четвърт % до 0,75 пункта. Това ще бъде третото нарастване от декември до момента. Доскоро се говореше, че банката може да прибегне до покачване от 0,5 процентни пункта, само че съгласно анализатори това към този момент не стои на дневен ред. А аргументите са същите, които би трябвало да се имат поради, когато се регистрират стъпките на УФР - банката би трябвало да избира сред преодоляването на инфлация и поддръжката за икономическия напредък.
Централните банки би трябвало да наблюдават под лупа и хода на енергийните пазари, чието развиване малко прилича случилото се през 70-те години на 20-и век, така наречен огромна петролна рецесия. Миналата седмица цената на петрола, въпреки и за малко, скочи до 140 $ за барел, докосвайки исторически най-високата си стойност.
И тогава, и в този момент в центъра стои събитие с огромни геополитически отблясъци. През 1973 година това е войната Йом Кипур на Сирия и Египет против Израел, в този момент е войната на Русия (разбирайте Владимир Путин) против Украйна. Тогава страните от ОПЕК постановат петролно ембарго на Запада, който поддържа Израел, а цената на черното злато се усилва в пъти.
И въпреки от днешна позиция цифрите да наподобяват смешно - петролът скача от 3 на 12 $ за барел, се стига до световна криза, от която светът излиза чак в края на 70-те години. А даже дребна и изолирана България е наранена и изпада в дългова рецесия.
Дали ще се стигне до нещо сходно, в този момент също зависи ненапълно и от ходовете на централните банки. Лостовете са в техните ръце, остава единствено да ги употребят по верния метод и да се надяват страничните фактори да не бъдат по-силни.
А другояче трябваше да бъде една прелестна постпандемична година.
Мерките, които тези банки подхващат, се наблюдават с интерес даже и в спокойни времена. А в този момент е напълно, напълно друго и несмущаемо може да се каже, че банките (а и светът като цяло) се намират в обстановка, която може да се окачестви като " съвършената стихия ".
МВФ: От Втората международна война не сме виждали подобен растеж на задълженията
След години на нулева и даже нерядко негативна инфлация, през последната половин година цените напряко " полудяха " и доста другояче постоянни стопански страни регистрираха даже двуцифрени стойности. Взети бяха бързи ограничения за прекъсването на тази отрицателна наклонност и тъкмо когато изглеждаше, че ситуацията може да бъде овладяно, избухна войната в Украйна и цените на енергоносителите се изстреляха до рекордни равнища. Икономическият напредък е под ясната опасност от стагфлация, а на всичко от горната страна пандемията към момента не е завършила.
istock И какво се чака да създадат в тази обстановка централните банки? Вече видяхме, че макар инфлацията и другите отрицателни фактори ЕЦБ към този момент не се престрашава да вдигне лихвите, а единствено лимитира политиката си за изкупуване на активи.
За Фед, който се събира на съвещание през днешния ден и на следващия ден и ще излезе с решение в сряда вечер, е съвсем несъмнено, че ще вдигне главния лихвен % с 0,25 пункта. Това ще бъде първото покачване от 2018 година и то идва на фона на инфлация от близо 8 %. Малка е вероятността лихвата да бъде увеличена с повече от това, точно поради войната в Украйна, която докара до внезапен скок на цените на доста съществени първични материали.
По-сериозно повдигане на лихвите ще удари по икономическия напредък, който и без друго към този момент е заплашен. УФР евентуално ще се ограничи до предстоящите 0,25 пункта покачване и ще открехне вратата за гладко повишаване с по още толкоз на всеки три месеца до края на годината според от хода на инфлацията и световната обстановка.
В още по-лошо състояние е японската централна банка, която ще организира срещата си на 17-18 март. Войната и там " помпа " инфлацията и удря стопанската система, която към момента не може да се оправи с резултатите от пандемията. Банката не може да затегне паричната политика, само че и не може да си разреши да я разхлаби, защото отпусканите тласъци са на съвсем оптимално равнище.
istock Банк ъв Ингланд (Bank of England) към този момент подвигна лихвите и се чака в четвъртък да ги увеличи с още четвърт % до 0,75 пункта. Това ще бъде третото нарастване от декември до момента. Доскоро се говореше, че банката може да прибегне до покачване от 0,5 процентни пункта, само че съгласно анализатори това към този момент не стои на дневен ред. А аргументите са същите, които би трябвало да се имат поради, когато се регистрират стъпките на УФР - банката би трябвало да избира сред преодоляването на инфлация и поддръжката за икономическия напредък.
Централните банки би трябвало да наблюдават под лупа и хода на енергийните пазари, чието развиване малко прилича случилото се през 70-те години на 20-и век, така наречен огромна петролна рецесия. Миналата седмица цената на петрола, въпреки и за малко, скочи до 140 $ за барел, докосвайки исторически най-високата си стойност.
И тогава, и в този момент в центъра стои събитие с огромни геополитически отблясъци. През 1973 година това е войната Йом Кипур на Сирия и Египет против Израел, в този момент е войната на Русия (разбирайте Владимир Путин) против Украйна. Тогава страните от ОПЕК постановат петролно ембарго на Запада, който поддържа Израел, а цената на черното злато се усилва в пъти.
И въпреки от днешна позиция цифрите да наподобяват смешно - петролът скача от 3 на 12 $ за барел, се стига до световна криза, от която светът излиза чак в края на 70-те години. А даже дребна и изолирана България е наранена и изпада в дългова рецесия.
Дали ще се стигне до нещо сходно, в този момент също зависи ненапълно и от ходовете на централните банки. Лостовете са в техните ръце, остава единствено да ги употребят по верния метод и да се надяват страничните фактори да не бъдат по-силни.
А другояче трябваше да бъде една прелестна постпандемична година.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ