Седмицата между Месни и Сирни заговезни, е подготовка за Великия пост
Седмицата сред Месни и Сирни заговезни, е подготовка за Великия пост, който този година стартира на 7 март.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
Постът може условно да се раздели на физически и нравствен. Телесният е въздържанието ни от избрани храни: месо, мляко, яйца и други скотски артикули. Това е външната част, която визира нашето тяло. Важно е да знаем, че поста не би трябвало да се трансформира в непостижим и непосилен. Хората с избрани болести, възрастните, дребните деца и бременните дами са освободени от пост. Най-добре е да се посъветваме със своя нравствен ментор или енорийския ни духовник.
Всеки християнин знае, че телесното самоограничение не е самоцелно, а би трябвало да е изпълнено с нравствен смисъл. Духовният пост е на първо място вътрешен. Той дефинира нашето внимание към нашите каузи, отношението ни към хората към нас и даже нашите намерения. Постният интервал е изпълнен с по-особени богослужения, в които сме призовани да вземем молитвено присъединяване. Желателно е, в случай че имаме опция, да увеличим и персоналните си молитвени правила и да отделяме повече време на духовни четива. Неслучайно по време на св. Четиридесетницата Църквата ни дава да чуем великия покаен канон на св. Андрей Критски. През този интервал се приготвяме да пристъпим към светото Тайнство Покаяние и към светото Тайнство Евхаристия, под управлението на своя нравствен ментор.
Трябва да имаме ясното схващане, че постът ни е нужен, тъй като той ни води към осъзнаване на нашата греховна природа и себепознание. Осъзнавайки своята прегрешение и своето недостойнство пред Бога, би трябвало да се стремим към откровено смирение. Великият и избавителен пост ни приготвя, с цел да можем почтено да посрещнем празника на празниците – Възкресение Христово.
Постните интервали ни дават мотив за състрадание и демонстрация на обич към нашите ближни. Разбира се това не значи, че би трябвало да се ограничаваме и да демонстрираме състрадание единствено през това време. Нека да бъдем по-състрадателни и да се стремим да осъществим думите, с които Бог ни приканва: „ Милост желая, а не жертва! “.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
Постът може условно да се раздели на физически и нравствен. Телесният е въздържанието ни от избрани храни: месо, мляко, яйца и други скотски артикули. Това е външната част, която визира нашето тяло. Важно е да знаем, че поста не би трябвало да се трансформира в непостижим и непосилен. Хората с избрани болести, възрастните, дребните деца и бременните дами са освободени от пост. Най-добре е да се посъветваме със своя нравствен ментор или енорийския ни духовник.
Всеки християнин знае, че телесното самоограничение не е самоцелно, а би трябвало да е изпълнено с нравствен смисъл. Духовният пост е на първо място вътрешен. Той дефинира нашето внимание към нашите каузи, отношението ни към хората към нас и даже нашите намерения. Постният интервал е изпълнен с по-особени богослужения, в които сме призовани да вземем молитвено присъединяване. Желателно е, в случай че имаме опция, да увеличим и персоналните си молитвени правила и да отделяме повече време на духовни четива. Неслучайно по време на св. Четиридесетницата Църквата ни дава да чуем великия покаен канон на св. Андрей Критски. През този интервал се приготвяме да пристъпим към светото Тайнство Покаяние и към светото Тайнство Евхаристия, под управлението на своя нравствен ментор.
Трябва да имаме ясното схващане, че постът ни е нужен, тъй като той ни води към осъзнаване на нашата греховна природа и себепознание. Осъзнавайки своята прегрешение и своето недостойнство пред Бога, би трябвало да се стремим към откровено смирение. Великият и избавителен пост ни приготвя, с цел да можем почтено да посрещнем празника на празниците – Възкресение Христово.
Постните интервали ни дават мотив за състрадание и демонстрация на обич към нашите ближни. Разбира се това не значи, че би трябвало да се ограничаваме и да демонстрираме състрадание единствено през това време. Нека да бъдем по-състрадателни и да се стремим да осъществим думите, с които Бог ни приканва: „ Милост желая, а не жертва! “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ