Седмица преди Великден православният свят отбелязва два големи празника –

Седмица преди Великден православният свят отбелязва два огромни празника – Възкресението на Лазар и Вход Господен в Йерусалим, по-известен като Цветница.

2000 години след Разпятието на Христос разказаните от четиримата евангелисти епизоди от живота на Исус към момента се одобряват безусловно, а в формалните служби се повтаря, че Христос ще пристигна, с цел да възкреси всички мъртви.

 

Създателят на Бялото приятелство Петър Дънов прави друго пояснение, като неведнъж повтаря, че евангелските текстове би трябвало да се схващат като знаци и техните смисли надалеч не завършват с материалния им израз и физическо връщане на умрелия към живота. Дънов акцентира в беседите си, че актуалното човечество живее в гроба на лъжата, на опълчването сред положително и зло, на подправените полезности.

Учителя споделя, че възкресението на Лазар е знак за излизане от този гроб, за събуждане на човешкото схващане за Божествената истина, за безусловната обич, за силата и волята на духа.

 

За възкресението на мъртвия от четири дни Лазар се споделя в евангелието на Йоан: „ А Исус, отново тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше от горната страна й. Исус споделя: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му споделя: Господи, мирише към този момент, тъй като е от четири дни. Исус й дума: не споделих ли ти, че в случай че повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти постоянно Ме слушаш, само че това споделих за народа, който стои в близост, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил. Като сподели това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с забрадка. Исус им споделя: разповийте го и оставете го да върви. Тогава мнозина от иудеите, които бяха пристигнали при Мария и видяха, що стори Исус, повярваха в Него ".

Петър Дънов споделя, че хората на 20-и век сходно на мъртвия Лазар живеят в гроб. Ужасяващото съпоставяне се изяснява по този начин: „ Сега вие сте още в гроба, като Лазара, и минавате през огромно посвещение. Вие сте в гроба поради остарелия живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от остарелия живот, с цел да възкръсне. Докато е в остарелия живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в региона на гибелта.

 

То ще се роди посредством Божествената Любов.

Да бъдем носители на Божията Любов, това се желае от нас “.

 

Тягостното съпоставяне за живота на актуалния човек с гроб на труп се изяснява неведнъж от Дънов. Той показва, че „ съвсем всички хора се намират при тежки, неподходящи условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог самичък да пристигна да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други сложиха Лазара в гроба, само че той самичък трябваше да излезе вън.

 

Същото се отнася и до актуалните хора: други ги сложиха в мъчнотиите на живота, само че те сами би трябвало да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги сложили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това състояние, още дълго време ще чакат. Христос сподели: „ Лазаре, излез вън " и Лазар самичък излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той самичък би трябвало да излезе от гроба “.

 

На пръв взор обясненията на Петър Дънов за същинския смисъл на възкресението на Лазар наподобява комплицирано и далечно от елементарния човек. Дънов си дава сметка за това и се пробва да откри още по-конкретни доказателства за това, че актуалният нему човек живее, впримчен от преходността на материята, не запомнил, че е вечен възвишен дух.

„ Желая ви да видите Христа през гробовете си и да чуете Неговия глас: „ Лазаре, излез вън ". Махнете саваните си настрани. Бъдете свободни и идете по домовете си!

Гробът е място на лъжата. И Христа туриха в гроба, само че още на третия ден Той излезе от тая комерсиална борса. Аз назовавам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, само че не оставайте там да играете с дявола “.

 

Дънов показва края на тази „ борса “, като акцентира, че постоянно тя се назовава „ Край на света “: „ Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво значи това? Чо всичко непостоянно в индивида ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него единствено Божествените мисли и усеща, които никаква мощ в света не е в положение да унищожи. Когато се приказва за приключване на света, това подразбира туряне завършек на всички неистини, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще пристигна действителното, същинското в света. Всички хора тогава ще познаят, че са братя, а Бог е техен Баща. Тогава те ще могат да употребяват земята като общо богатство за всички, а вселената за научни проучвания. 

Онези хора, за които е пристигнало към този момент времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им споделя: „ Излез вън “.

 

Библейските лица от описа за възкресението: на Лазар се показват от Създателя на Бялото приятелство с техните знаци. „ Марта, Мария и Лазар съставляват мозъка, сърцето и волята на индивида.

Тези три правилото, съединени в едно, съставляват индивида. Следователно когато мозъкът, сърцето и волята на индивида работят по едно и също време, той може да бъде разсънен. Когато се споделя, че Христос отиде да разсъни Лазара, има се поради съвършеният човек. Само съвършеният човек може да разсънва заспалите. От образеца със събуждането на Лазара виждаме, че всеки човек би трябвало вътрешно да се разсъни. Днес всички хора живеят в изключителна ера, която ще се ознаменува с събуждане на човешката душа “, повтаря Дънов.

Инфо: Уикенд

Тагове: Великден Лазаровден Цветница Исус Христос Петър Дънов ум сърце Воля гроб Възкресение събуждане