Графа - малко спал, много видял и почти навсякъде пял
Седим в прелестно сепаре в джаз бар „ Ж “ в уютния квартал на Стара София, който ще видите във видеото на песента „ Бърнаут “. Разказвам на Графа: „ Преди години на път за изявление, отново беше септември, отново ръмеше и си пеех мислено част от припева на твоя ария: „ … вали дъжд по запустелите улици “. Само това се сещах. Толкова желаех да я чуя. Влязох в един музикален магазин против пилоните на НДК. Пуснах първия твой диск, който видях, и попаднах навръх песента ти „ Давам всичко за теб “. Тя ми е обичана! Купих го незабавно! Купих си и рокля! И край с парите ми за месеца! “Графа се смее и възпитано благодари.Винаги е бил мистерия за мен. Изглежда интровертен, сензитивен, сантиментален човек. Особено при започване на кариерата му въпреки да е наследник на създалия шоуто за разкриване на млади гении „ Хит -1 “ и артист от трио „ Спешен случай “ Кирил Ампов, и въпреки че е доста надарен, мислех си, че Влади е от хората, които се усещат доста по-добре зад кадър.Ето че ме опроверга! И сцената го заобича от ден на ден и повече. И публиката – също. И по този начин музикалният му път го заведе до концерти в Арена София и стадион „ Васил Левски “. А тази година през март излезе и филм за концерта му „ Мечтите се сбъдват “ на стадион „ Васил Левски “ – най-големият, юридически от български поп реализатор у нас до момента. Много прекрасен роман за живота на един актьор по пътя към сцената и за любовта сред него и публиката. И може би фантазиите на Графа не стопират да се сбъдват, тъй като през май беше номиниран за „ Аскеер “ за музиката си за спектакъла „ Пипи Дългото чорапче “. От юни до август обиколи няколко от най-големите български градове с „ Най-щастливото турне “. Направи шлагера „ Бърнаут “ и до момента в който ние го гледаме още веднъж като треньор в 11-ия сезон на „ Гласът на България “ по bTV, следва да излезе новото му парче „ Един път на един милион “ по текст на Руши. Аз работя доста и зад кадър – вижда Графа, до момента в който му споделям какво съм мислела за него, – пиша текстове, музика и аранжименти и съм много по-екстровертен от преди. Промених се през последните 15 години. Просто се научих да показвам себе си по-добре. Може би съм носил този огън. Винаги си е бил в мен. И в един миг съумях да го изкарам от себе си повече на сцената. Сега съм по-осъзнат за това, което върша. 
Влади, дали има нещо в шоубизнеса, за което се оказа неопитен, въпреки че си роден в музикално семейство и си заобиколен от хора от шоубизнеса от дребен? Да не приказваме, че излезе на сцена на 10 години. Според мен никой не е квалифициран за шоубизнеса. Той е много тегав, просто е нужното зло, с цел да може музиката да стига до повече хора. Интересно е самото ѝ правене, писането на текстове, фантазиите по какъв начин да реализираш песните, по какъв начин да наподобяват и звучат и онлайн. Целият развой е доста вълнуващ. А парите в никакъв случай не са ми били самоцел. Не мисля за тях. Те идват сами. Понякога влагам повече, в сравнение с би трябвало, само че се гордея по-късно с резултата и знам, че в случай че си пусна след време концертите, които съм направил през годините – и в Арена София, и в Античния спектакъл в Пловдив, и на стадион „ Васил Левски “, ще ми харесат. И ще съм благополучен от резултата на положените старания.Турнето ми от това лято – „ Най-щастливото турне “, също беше доста красиво, доста грандиозно и изпълних обещанието си да пресъздам шоуто от стадион „ Васил Левски “, с цел да могат да го гледат още повече хора. Благодарение на екипа и банката, която ме поддържа, успяхме да прекроим и сцената, и всичко, тъй че да наподобява доста добре. Реакциите на публиката напряко ме вцепениха от кеф. Бисовете бяха едни от най-възторжените, които съм получавал до този миг в кариерата. Истински истерични бисове, които демонстрират, че хората са щастливи.Старая се всякога в концертите ми да има нещо ново за българската поп музика. И в този момент не желая това да звучи помпозно. Защо не? Защото мисля скромността за добродетел и знак, че човек е наясно кой е и няма потребност да парадира с това, което прави. Противно на общоприетото мнение в последно време, за мен скромността не е уязвимост и симптом на нерешителност. Вярвам, че е по-силно другите да харесват работата ти, в сравнение с самичък да се помпаш и да се саморекламираш. Но това съм си аз, това е моето мнение. И няма да се трансформира. Много имам вяра в себе си, доста оценявам всичко, което ми се случва. И доста си се кефя. Не е нужно да го приказвам непрестанно. И аз мисля, че е хубаво човек да е преклонен. Да, смирението е християнска добродетел и е равно на това да си образован. Може би по този начин са ме възпитали майка ми и татко ми. И двамата са врели и кипели в шоубизнеса, за който ме попита, и сме разиграли доста обстановки в него. Коментирали сме какво се случва, какво може да се случи, къде може да се объркаш в чисто човешки проект. Да, знаеш ли, от време на време се запитвам по какъв начин ли се усеща човек на сцената, когато против него има едни десетки хиляди хора, които скандират името му и пеят песните, които е написал. Слушах доста готино изявление на Крис Мартин – вокалиста на Coldplay. Аз съм им огромен почитател. И той приказва за душeвността на индивида в шоубизнеса и споделя: „ Много ми беше мъчно да осъзная, че откакто съм бил пред 60 хиляди индивида, след това би трябвало да се върна в действителността. В началото се чудех кой от двамата съм аз – дали в действителния живот, или другия – на сцените на стадионите “. И в един миг споделя, че осъзнал, че си е той във всяка една обстановка. Просто е приел и двете за елементи от живота си и се е научил да превключва непосредствено, т.е. да не остава в тази звездност и завземане, което получаваш от еуфорията на толкоз доста хора, които те обичат и почитат. Когато свърши концертът, просто превключва и влиза в действителния си живот. И продължава напред. А ти по какъв начин се чувстваш, когато усещаш силата на толкоз хора против теб? Адреналинът е доста висок. Няколко часа след концерта са нужни, с цел да се освестиш. Не можеш да заспиш. След концерта в Античния спектакъл адреналинът ме държа няколко дни. Беше доста мощно и вълнуващо. Липсваше ни. Нашите турнета не са толкоз дълги и в толкоз доста градове. Говоря в множествено число, тъй като въпреки моето име да е на афиша, сме екип от доста хора – музиканти, сътрудниците ми, които провеждат концерта.Енергията от публиката би трябвало да я преработиш, жестоко казано, прочувствено. Иначе доста елементарно можеш да се загубиш, тъй като това е мощна сила. И тя може да те обърка, да си повярваш повече. Неслучайно толкоз актьори в международния шоубизнес се губят, изперкват, отиват си от този свят. Тук не боравим с техния мащаб, въпреки че в България има изключителни експерти във всяка област. Можем да строим страхотни подиуми, да вършим положително озвучаване, осветяване, но… преди две години гледах третия концерт от турнето на Coldplay. Сега мина 164-ият им в Дъблин – и то все на огромни игрища. За тях концерт с мащаба на Арена София или стадион „ Васил Левски “ е всекидневие. Имаш ли техники за събаряне на адреналина? Обикновено излизаме с бандата някъде, пийваме по нещо, отпускаме, обсъждаме концерта. Така съумявам да вляза в действителността. Доста положителни другари сме. Всеки един от нас има потребност да показа страстите си от концерта, припомняме и си го преразказваме. И е доста хубаво. През какъв брой бърнаута си минал? Като гледах във кино лентата, съществено си мислех, че ти следва бърнаут с цялото това напрежение... Повече приличаше на бърн он. Тоест осъзнаваш, че си в burnout, че прегаряш, само че продължаваш и си на автопилот. Въпреки това осъзнанаш какъв брой огромно и хубаво нещо ти се случва. Концертът на „ Васил Левски “ беше проведен от четири души от „ Монте Мюзик “ – Маги, Йоана, Весо и тур мениджъра ни Христо. Данчо Жечев участваше в рекламната тактика. Аз, несъмнено, бях в час с всяко едно нещо. И беше ноу-хау, което нямаше от кое място да взема. За концерта ми в Арена София да вземем за пример се обадих на Дони, с който сме близки другари, и той ми даде скъпи препоръки. „ Фондацията “ бяха правили концерт преди мен и съм му доста признателен.
Влади, дали има нещо в шоубизнеса, за което се оказа неопитен, въпреки че си роден в музикално семейство и си заобиколен от хора от шоубизнеса от дребен? Да не приказваме, че излезе на сцена на 10 години. Според мен никой не е квалифициран за шоубизнеса. Той е много тегав, просто е нужното зло, с цел да може музиката да стига до повече хора. Интересно е самото ѝ правене, писането на текстове, фантазиите по какъв начин да реализираш песните, по какъв начин да наподобяват и звучат и онлайн. Целият развой е доста вълнуващ. А парите в никакъв случай не са ми били самоцел. Не мисля за тях. Те идват сами. Понякога влагам повече, в сравнение с би трябвало, само че се гордея по-късно с резултата и знам, че в случай че си пусна след време концертите, които съм направил през годините – и в Арена София, и в Античния спектакъл в Пловдив, и на стадион „ Васил Левски “, ще ми харесат. И ще съм благополучен от резултата на положените старания.Турнето ми от това лято – „ Най-щастливото турне “, също беше доста красиво, доста грандиозно и изпълних обещанието си да пресъздам шоуто от стадион „ Васил Левски “, с цел да могат да го гледат още повече хора. Благодарение на екипа и банката, която ме поддържа, успяхме да прекроим и сцената, и всичко, тъй че да наподобява доста добре. Реакциите на публиката напряко ме вцепениха от кеф. Бисовете бяха едни от най-възторжените, които съм получавал до този миг в кариерата. Истински истерични бисове, които демонстрират, че хората са щастливи.Старая се всякога в концертите ми да има нещо ново за българската поп музика. И в този момент не желая това да звучи помпозно. Защо не? Защото мисля скромността за добродетел и знак, че човек е наясно кой е и няма потребност да парадира с това, което прави. Противно на общоприетото мнение в последно време, за мен скромността не е уязвимост и симптом на нерешителност. Вярвам, че е по-силно другите да харесват работата ти, в сравнение с самичък да се помпаш и да се саморекламираш. Но това съм си аз, това е моето мнение. И няма да се трансформира. Много имам вяра в себе си, доста оценявам всичко, което ми се случва. И доста си се кефя. Не е нужно да го приказвам непрестанно. И аз мисля, че е хубаво човек да е преклонен. Да, смирението е християнска добродетел и е равно на това да си образован. Може би по този начин са ме възпитали майка ми и татко ми. И двамата са врели и кипели в шоубизнеса, за който ме попита, и сме разиграли доста обстановки в него. Коментирали сме какво се случва, какво може да се случи, къде може да се объркаш в чисто човешки проект. Да, знаеш ли, от време на време се запитвам по какъв начин ли се усеща човек на сцената, когато против него има едни десетки хиляди хора, които скандират името му и пеят песните, които е написал. Слушах доста готино изявление на Крис Мартин – вокалиста на Coldplay. Аз съм им огромен почитател. И той приказва за душeвността на индивида в шоубизнеса и споделя: „ Много ми беше мъчно да осъзная, че откакто съм бил пред 60 хиляди индивида, след това би трябвало да се върна в действителността. В началото се чудех кой от двамата съм аз – дали в действителния живот, или другия – на сцените на стадионите “. И в един миг споделя, че осъзнал, че си е той във всяка една обстановка. Просто е приел и двете за елементи от живота си и се е научил да превключва непосредствено, т.е. да не остава в тази звездност и завземане, което получаваш от еуфорията на толкоз доста хора, които те обичат и почитат. Когато свърши концертът, просто превключва и влиза в действителния си живот. И продължава напред. А ти по какъв начин се чувстваш, когато усещаш силата на толкоз хора против теб? Адреналинът е доста висок. Няколко часа след концерта са нужни, с цел да се освестиш. Не можеш да заспиш. След концерта в Античния спектакъл адреналинът ме държа няколко дни. Беше доста мощно и вълнуващо. Липсваше ни. Нашите турнета не са толкоз дълги и в толкоз доста градове. Говоря в множествено число, тъй като въпреки моето име да е на афиша, сме екип от доста хора – музиканти, сътрудниците ми, които провеждат концерта.Енергията от публиката би трябвало да я преработиш, жестоко казано, прочувствено. Иначе доста елементарно можеш да се загубиш, тъй като това е мощна сила. И тя може да те обърка, да си повярваш повече. Неслучайно толкоз актьори в международния шоубизнес се губят, изперкват, отиват си от този свят. Тук не боравим с техния мащаб, въпреки че в България има изключителни експерти във всяка област. Можем да строим страхотни подиуми, да вършим положително озвучаване, осветяване, но… преди две години гледах третия концерт от турнето на Coldplay. Сега мина 164-ият им в Дъблин – и то все на огромни игрища. За тях концерт с мащаба на Арена София или стадион „ Васил Левски “ е всекидневие. Имаш ли техники за събаряне на адреналина? Обикновено излизаме с бандата някъде, пийваме по нещо, отпускаме, обсъждаме концерта. Така съумявам да вляза в действителността. Доста положителни другари сме. Всеки един от нас има потребност да показа страстите си от концерта, припомняме и си го преразказваме. И е доста хубаво. През какъв брой бърнаута си минал? Като гледах във кино лентата, съществено си мислех, че ти следва бърнаут с цялото това напрежение... Повече приличаше на бърн он. Тоест осъзнаваш, че си в burnout, че прегаряш, само че продължаваш и си на автопилот. Въпреки това осъзнанаш какъв брой огромно и хубаво нещо ти се случва. Концертът на „ Васил Левски “ беше проведен от четири души от „ Монте Мюзик “ – Маги, Йоана, Весо и тур мениджъра ни Христо. Данчо Жечев участваше в рекламната тактика. Аз, несъмнено, бях в час с всяко едно нещо. И беше ноу-хау, което нямаше от кое място да взема. За концерта ми в Арена София да вземем за пример се обадих на Дони, с който сме близки другари, и той ми даде скъпи препоръки. „ Фондацията “ бяха правили концерт преди мен и съм му доста признателен.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ