Бежанци от Украйна: Не знаехме, че в България има толкова много симпатизанти на Путин
Седим с няколко украински дами в център за катерене покрай летището в София. Пристигнали са в България преди три дни с рейс. Тяхна другарка украинка, която живее в София от години, е довела Алла, Лена, Таня и децата им в центъра за образование на катерачи - с вярата, че така децата най-малко за момент ще не помнят ужаса и страха, споделя " Deutsche Welle ".
" Децата ни са толкоз уплашени, че дори в сладкарница не желаят да отидат. Не желаят да излязат от жилището, в което сме се настанили. Започват да плачат единствено като им предложим да се разходим някъде из София. В последна сметка въпреки всичко ги доведохме тук. Сега ги виждам засмени за първи път, откогато стартира войната ", споделя Лена.
" Беше извънредно. Виждахме по какъв начин ракетите падат върху блоковете, в които живеем. Тътенът те раздрусва от вътрешната страна. Не разбирам по какъв начин е допустимо съветските медии да настояват, че в Украйна няма война. Да дойдат и да видят разрушеното учебно заведение в Киев, взривената детска градина и болничното заведение за деца. Стреляха по децата ни ", споделя Таня, а Алла прибавя:
" Преди да тръгнем, пред очите ми, от другата страна на улицата, шрапнели убиха дете. Загина там, на място. Баща му го държеше в ръцете си и не знаеше какво да направи. Не разбирам за какво руснаците лъжат, че желали да ни освободят. От какво? Украинците сме свободни хора. Ако искахме да ни освобождават, в този момент нямаше да се бием с тях. Нямаше мъжете ни да са там и да умират, а ние тук да се чудим накъде да поемем. "
И трите дами държат телефоните си в ръце и непрекъснато гледат в тях. Благодарни са, че в залата има безвъзмезден интернет. " Пишем си с мъжете ни непрекъснато. Също и с околните ни, които останаха там. Чакаме известия от тях всяка минута. По хиляди пъти дневно ги питаме дали са живи. Родителите ми са се скрили в едно село покрай Киев, тъй като в града не може да се оцелее ", изяснява Таня.
Очите и на трите дами са тревожни, тъжни, изтощени. Докато приказват, ръцете им не стопират да треперят. Питаме ги дали желаят да останат в България. " Не ", споделят и трите.
" Тук е доста скъпо. Дойдохме с малко пари и скоро ще свършат. В момента сме настанени в апартамент с огромен за нашите стандарти наем - 50 евро дневно. С дребното пари, които ми останаха, си купих самолетен билет за Словакия, където живее моя другарка от университета. Тя ще ни приюти с двете ми деца гратис ", споделя Таня.
Питаме я за какво не се е възползвала от групите за помощ в обществените мрежи, където хора оферират безвъзмездни жилища. Казва, че е писала, само че за три дни никой не ѝ предложил жилище или работа.
Лена също е решила да пътува с Таня - защото според нея в България организацията не е добра.
" Не знаем дали децата ни ще могат да тръгнат на учебно заведение. Не знаем и по какъв начин ще бъде организиран нашият статут, с цел да можем да стартираме някаква работа. А би трябвало да изкарваме пари - мъжете ни водят война. Никъде няма информация по какъв начин да уредим живота си тук, до момента в който ужасът завърши. Мислехме, че тръгваме за седмица-две, само че това няма да свърши толкоз скоро. Тази война ще продължи дълго. Руснаците няма да се спрат, до момента в който не разрушат цялата ни страна. "
Алла прибавя още една причина, поради която и тя е решила да не остане в България:
" Не сме допускали, че в България, макар топлия банкет до момента и безпроблемното влизане, ще има толкоз доста хора, които са за Путин. Не сме вярвали, че ще има хора, които ще гледат на нас с неприятно и ще споделят, че ние сме някакви нарушители, които сами взривяват домовете си и убиват децата си. Как може българите да имат вяра на тези гнусни неистини? Това доста ме разочарова. Искам да кажа на всички тези хора, че в Украйна има война, същинска война. Че руснаците ни убиват, че изпепеляват страната ни, че са безпощадни. Не се стопират пред нищо, не жалят никого. Разстрелват цивилни хора, бомбардират цивилни обекти. Градовете ни са изравнени със земята. И няма да се задоволят единствено с Украйна. Ще желаят още. Европа ще желаят ", споделя Алла.
" Децата ни са толкоз уплашени, че дори в сладкарница не желаят да отидат. Не желаят да излязат от жилището, в което сме се настанили. Започват да плачат единствено като им предложим да се разходим някъде из София. В последна сметка въпреки всичко ги доведохме тук. Сега ги виждам засмени за първи път, откогато стартира войната ", споделя Лена.
" Беше извънредно. Виждахме по какъв начин ракетите падат върху блоковете, в които живеем. Тътенът те раздрусва от вътрешната страна. Не разбирам по какъв начин е допустимо съветските медии да настояват, че в Украйна няма война. Да дойдат и да видят разрушеното учебно заведение в Киев, взривената детска градина и болничното заведение за деца. Стреляха по децата ни ", споделя Таня, а Алла прибавя:
" Преди да тръгнем, пред очите ми, от другата страна на улицата, шрапнели убиха дете. Загина там, на място. Баща му го държеше в ръцете си и не знаеше какво да направи. Не разбирам за какво руснаците лъжат, че желали да ни освободят. От какво? Украинците сме свободни хора. Ако искахме да ни освобождават, в този момент нямаше да се бием с тях. Нямаше мъжете ни да са там и да умират, а ние тук да се чудим накъде да поемем. "
И трите дами държат телефоните си в ръце и непрекъснато гледат в тях. Благодарни са, че в залата има безвъзмезден интернет. " Пишем си с мъжете ни непрекъснато. Също и с околните ни, които останаха там. Чакаме известия от тях всяка минута. По хиляди пъти дневно ги питаме дали са живи. Родителите ми са се скрили в едно село покрай Киев, тъй като в града не може да се оцелее ", изяснява Таня.
Очите и на трите дами са тревожни, тъжни, изтощени. Докато приказват, ръцете им не стопират да треперят. Питаме ги дали желаят да останат в България. " Не ", споделят и трите.
" Тук е доста скъпо. Дойдохме с малко пари и скоро ще свършат. В момента сме настанени в апартамент с огромен за нашите стандарти наем - 50 евро дневно. С дребното пари, които ми останаха, си купих самолетен билет за Словакия, където живее моя другарка от университета. Тя ще ни приюти с двете ми деца гратис ", споделя Таня.
Питаме я за какво не се е възползвала от групите за помощ в обществените мрежи, където хора оферират безвъзмездни жилища. Казва, че е писала, само че за три дни никой не ѝ предложил жилище или работа.
Лена също е решила да пътува с Таня - защото според нея в България организацията не е добра.
" Не знаем дали децата ни ще могат да тръгнат на учебно заведение. Не знаем и по какъв начин ще бъде организиран нашият статут, с цел да можем да стартираме някаква работа. А би трябвало да изкарваме пари - мъжете ни водят война. Никъде няма информация по какъв начин да уредим живота си тук, до момента в който ужасът завърши. Мислехме, че тръгваме за седмица-две, само че това няма да свърши толкоз скоро. Тази война ще продължи дълго. Руснаците няма да се спрат, до момента в който не разрушат цялата ни страна. "
Алла прибавя още една причина, поради която и тя е решила да не остане в България:
" Не сме допускали, че в България, макар топлия банкет до момента и безпроблемното влизане, ще има толкоз доста хора, които са за Путин. Не сме вярвали, че ще има хора, които ще гледат на нас с неприятно и ще споделят, че ние сме някакви нарушители, които сами взривяват домовете си и убиват децата си. Как може българите да имат вяра на тези гнусни неистини? Това доста ме разочарова. Искам да кажа на всички тези хора, че в Украйна има война, същинска война. Че руснаците ни убиват, че изпепеляват страната ни, че са безпощадни. Не се стопират пред нищо, не жалят никого. Разстрелват цивилни хора, бомбардират цивилни обекти. Градовете ни са изравнени със земята. И няма да се задоволят единствено с Украйна. Ще желаят още. Европа ще желаят ", споделя Алла.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ