Седемте момци спали смъртен сън две столетия, след което се

Седемте момци спали смъртен сън две епохи, след което се пробудили

Всички тези седем момци били деца на невежите жители в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението срещу християните при император Деций. Навсякъде християните били преследвани и задържани, с цел да ги принуждават да вземат присъединяване в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от страдания и се покорявали. Но твърдите във вярата не отстъпвали нито пред премеждия, нито пред мъчителна гибел.
Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Максимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Те се поселили в една пещера на планината Охлон, където посредством пост и молитва се готвели за идния им героизъм.
Като разбрал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двама от придворните (Теодор и Руфим) скрито изповядвали Христовата религия и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената онлайн заровените в пещерата седем момци.
Между това Бог дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две епохи нетленни и неизменими до тяхното събуждане за Негова популярност и за удостоверение, че Неговите думи за възкресение са истинни. Чудното събуждане се направило в царуването на Теодосий Млади. Царят дошъл самичък в Ефес с голям брой вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна сказка с него, момците в неговото наличие заспали безконечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да създадат 7 сребърни ковчега и да слагат в тях телата им. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както по-рано.
Пещерата дълго била показвана покрай Ефес, в скатовете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е незнайна след ХII в.


Св. Евдокия раздала благосъстоянията си на бедните и страдащите християни

Света преподобна мъченица Евдокия била красива грешница от град Илиопол. Чувайки молитвите на монаха Герман, тя се обърнала към Христовата религия и се покаяла за предходния си живот. Раздала благосъстоянията си на бедните и страдащите християни. Покаяла се и се молила за амнистия. Заедно с прошката получила вълшебен подарък - да лекува и прави чудеса.
По-късно се отдръпнала в манастир, където намерила смисъл за живота си. Като монахиня, а по-късно и като игуменка, Евдокия нееднократно е била подлагана на мъчения. В най-тежките мигове се случвали чудеса, от които мъчителите се плашели и се покланяли на Бога, който я покровителствал. Така мъченицата доживяла до дълбока напреднала възраст. На напреднала възраст била наказана на гибел за разпространяване на християнството и е посечена с меч по време на римския император Адриан.