БГНЕС: Новини от България и Света
Седем величествени птици са открити мъртви. Телата им са открити разпръснати, покосени от незабележим палач, който работи постепенно и трудно.
Това не е просто случай. Това е всеобщо ликвидиране на предпазени типове, което заплашва да обезсмисли труда нацяло потомство природозащитници, съобщи кореспондентът на БГНЕС в района.
Най-страшното в този случай не е единствено броят на жертвите, а методът, по който са починали. За разлика от други случаи на отравяне, където гибелта настава незабавно до примамката, тук птиците са били обречени на мудна мъка. Те са отлетели, носейки гибелта в себе си, умирайки дни по-късно, надалеч от погледите на хората.
Ивелин Иванов, началник на плана за възобновяване на лешоядите, разказва смразяващата картина: „ Отровна стръв, заложена, която е с постепенно настоящ резултат и в продължение на няколко дни трови кацащите да се хранят на нея лешояди. И ние до момента сме намерили седем общо – шест черни и един белоглав лешояд.
Като не е ясно какъв брой още отровени има, защото не всички птици са с предаватели. Типът, типът на отровата не ни е ясна... Нещо ново е и за нас, съдейки по метода на деяние. "
Трагедията е, че откритите седем натрупа евентуално са единствено „ върхът на айсберга ". Емилиян Стоянов от Природен парк „ Сините камъни " изяснява ужасяващата логичност на бавната гибел – до момента в който екипите схванат, че нещо не е наред, птиците към този момент са умирали една по една из планината.
„ Пак с предавателите разбрахме къде е казусът, обаче... евентуално е постепенно настояща отровата, птиците умираха по-късно. Тоест до момента в който разберем, че има проблем, към този момент много птици бяха яли и по тази причина има толкоз починали, евентуално много повече от това, което сме намерили. И тъй като има и доста птици без предаватели, т.е. това е извадка от тези, които имат предаватели. "
Смъртта на тези птици не е просто биологична загуба. Тя е краят на една 30-годишна фантазия. Всяка една от тези мъртви птици е резултат от хиляди часове труд, интернационалните договаряния и очаквания.
Ивелин Иванов звучи сломен, когато приказва за това по какъв начин десетилетия старания се изпаряват за момент: „ Усилията ни датират от повече от 30 години... Така че повече от 30 години достигнахме до равнище, в което сполучливо възстановихме белоглавия лешояд и в този момент прохожда стабилизирането на популацията на черния лешояд. Имаме към този момент 15 двойки и за жалост се сблъскваме с днешната обстановка, когато едно деяние на един човек е способно да унищожи 30 години старания на цялата природозащитна общественост в България. "
Причината за гибелта е банална и жестока – войната на индивида с хищниците. Лешоядите са станали косвена жертва на отрова, заложена евентуално за вълци или чакали. Извършителят е употребявал способ, който не сортира кого убива.
Стоянов споделя, че за разлика от предходни случаи, тук даже няма „ място на престъпление " с цялостен мъртвец на животно, което прави откриването на килъра още по-трудно:
„ Ами най-вероятно е употребявано единствено някакво месо, тъй като нямаше цялостен мъртвец в тази ситуация. Просто като е минало време, то е било изядено от животните и не можа да се откри по този начин качено, както в предходни случаи... Тука по-малко количество очевидно, единствено някакви черва или месо. "
Когато гледаш мъртвите птици, губиш освен това от численост в статистиката. Губиш вярата, че смяната е допустима. Емилиян Стоянов обобщава прочувствената цена на гибелта: „ Да, вяра губим, тъй като тези старания дългогодишни... по някакъв метод виждаш, че губиш нещо, което толкоз старания и толкоз време си вложил в него и таман стартира да наподобява, че се случват нещата и в един миг по този начин те връща на земята и ти споделя: „ Абе, то не е елементарна работа. "
Сега телата на птиците са в лаборатории за разбор. Експертите чакат резултатите, с цел да схванат с какво тъкмо са били отровени. Но за шест черни и един белоглав лешояд, небето над Котел остава вечно празно.IБГНЕС
