Мегасрещата на ЕС в Прага - обединени срещу Путин
Седем месеца след началото на войната в Украйна Европейски Съюз се пробва да сътвори нова платформа за по-тясно съдействие със свои близки и далечни съседи. В историческата постройка на Пражкия палат са поканени 17 държавни и държавни ръководители от Армения и Турция до балканските страни и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. Срещата е опит да се откри доколко може да бъде основан кръг от другарски страни, които се ангажират с общата сигурност в подтекста на съветската експанзия против Украйна и във връзка с глобите и енергийните въпроси.
Нещо повече от обща фотография?
Скептиците се притесняват, че най-важният резултат от тази среща на върха може да се окаже общата фотография на 44-мата водачи, които се усмихват малко или повече с напрежение. Новият формат е концепция на френския президент Еманюел Макрон, която в началото някои източноевропейци отхвърлиха. Тяхното съмнение бе, че задачата е основаването на токшоу от второкласен най-много за страните кандидатки. Ако Европейски Съюз " желае да поеме геополитическата си отговорност в прилежащите страни, би трябвало да влага повече в процеса на разширение, вместо да измисля нови формати за срещи на върха ", разяснява Пьотр Бурас от Европейския съвет за външни връзки във Варшава.
Макрон показа предлагането си през май в Европейския парламент в Страсбург. " Необходим е нов отговор на неповторимите провокации на войната в Украйна ", разясни тогава французинът, визирайки Европейската политическа общественост. Тази организация ще даде на демократичните страни ново пространство " за политическо съдействие и съдействие в региона на сигурността, в енергийния бранш, превоза, вложенията и свободата на придвижване на жителите ", сподели още Макрон. Берлин в началото не бе толкоз въодушевен - Германия се притесняваше от нови структури, които ще би трябвало да се финансират, само че държавното управление в последна сметка поддържа концепцията.
Разрушените от години връзки с Русия и продължаващата военна опасност ускоряват нуждата от преформатиране на връзките на Европейски Съюз със съседите му. От една страна Европейски Съюз не може да форсира присъединението на Украйна, Молдова и балканските страни без самичък да се обезсили, споделя Жан Писани-Фери от Института " Жак Делор ". Но от друга Брюксел не трябва да ги оставя да чакат още десетилетие или повече в преддверието.
Европейската политическа общественост, както всяка друга интернационална организация, получи правото на представителна абревиатура още при своето раждане, въпреки да не е несъмнено какъв брой жизнеспособно ще се окаже това политическото дете. Експертите Писани-Фери и Даниела Шварцер виждат евентуалните изгоди най-много в партньорството в региона на защитата и сигурността отвън рамките на Европейски Съюз. По-големите им очаквания са общността да се трансформира в " мост към един по-голям Европейски Съюз и рамка за по-трайна континентална интеграция ".
Приятели, врагове и други
На огромната среща са поканени и другари като Норвегия, Исландия и Швейцария, които не членуват в Европейски Съюз, само че са обвързани с него посредством контракти и съдействие. След известно съмнение, Англия също одобри. През юни тогавашната министърка на външните работи Лиз Тръс съобщи, че не се интересува от срещата на върха. Но в това време трендовете се обърнаха и Лондон наподобява е поел внимателен курс към доближаване с Европейски Съюз.
Поканата към турския президент Реджеп Тайип Ердоган също не бе посрещната еднопосочно. Принципно присъединяване в срещата на върха е обвързано с признаването на демократичните полезности, които Ердоган потъпква от години, а договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз са спрени от дълго време. Турският президент подкопава и общия фронт против Русия и се пробва да работи като медиатор с неразбираема преданост. В последна сметка прагматизмът надви и той също беше поканен.
Настаняването на гостите по време на дебатите и на работната вечеря не ще да е елементарно. Враждуващи страни като Армения и Азербайджан няма по какъв начин да бъдат ситуирани една до друга. Израел и Турция едвам неотдавна възвърнаха дипломатическите си връзки. А връзките на Анкара с Гърция и Кипър още веднъж доближиха рисково ниска точка поради непрекъснатите турски провокации в Средиземно море.
Дали срещата ще бъде сполучлива, зависи и от това дали водачите ще слагат като приоритет националните си цели или ще покажат откровен интерес към по-тясно съдействие в границите на европейското семейство. За участници като Украйна, Грузия или Молдова, страдащи от експанзията или заканите на Русия, този въпрос въобще не стои. За тях не може да има прекомерно доста възобновяване, финансиране, вложения, военна поддръжка или съдействие.
Автор: Барбара Везел
Нещо повече от обща фотография?
Скептиците се притесняват, че най-важният резултат от тази среща на върха може да се окаже общата фотография на 44-мата водачи, които се усмихват малко или повече с напрежение. Новият формат е концепция на френския президент Еманюел Макрон, която в началото някои източноевропейци отхвърлиха. Тяхното съмнение бе, че задачата е основаването на токшоу от второкласен най-много за страните кандидатки. Ако Европейски Съюз " желае да поеме геополитическата си отговорност в прилежащите страни, би трябвало да влага повече в процеса на разширение, вместо да измисля нови формати за срещи на върха ", разяснява Пьотр Бурас от Европейския съвет за външни връзки във Варшава.
Макрон показа предлагането си през май в Европейския парламент в Страсбург. " Необходим е нов отговор на неповторимите провокации на войната в Украйна ", разясни тогава французинът, визирайки Европейската политическа общественост. Тази организация ще даде на демократичните страни ново пространство " за политическо съдействие и съдействие в региона на сигурността, в енергийния бранш, превоза, вложенията и свободата на придвижване на жителите ", сподели още Макрон. Берлин в началото не бе толкоз въодушевен - Германия се притесняваше от нови структури, които ще би трябвало да се финансират, само че държавното управление в последна сметка поддържа концепцията.
Разрушените от години връзки с Русия и продължаващата военна опасност ускоряват нуждата от преформатиране на връзките на Европейски Съюз със съседите му. От една страна Европейски Съюз не може да форсира присъединението на Украйна, Молдова и балканските страни без самичък да се обезсили, споделя Жан Писани-Фери от Института " Жак Делор ". Но от друга Брюксел не трябва да ги оставя да чакат още десетилетие или повече в преддверието.
Европейската политическа общественост, както всяка друга интернационална организация, получи правото на представителна абревиатура още при своето раждане, въпреки да не е несъмнено какъв брой жизнеспособно ще се окаже това политическото дете. Експертите Писани-Фери и Даниела Шварцер виждат евентуалните изгоди най-много в партньорството в региона на защитата и сигурността отвън рамките на Европейски Съюз. По-големите им очаквания са общността да се трансформира в " мост към един по-голям Европейски Съюз и рамка за по-трайна континентална интеграция ".
Приятели, врагове и други
На огромната среща са поканени и другари като Норвегия, Исландия и Швейцария, които не членуват в Европейски Съюз, само че са обвързани с него посредством контракти и съдействие. След известно съмнение, Англия също одобри. През юни тогавашната министърка на външните работи Лиз Тръс съобщи, че не се интересува от срещата на върха. Но в това време трендовете се обърнаха и Лондон наподобява е поел внимателен курс към доближаване с Европейски Съюз.
Поканата към турския президент Реджеп Тайип Ердоган също не бе посрещната еднопосочно. Принципно присъединяване в срещата на върха е обвързано с признаването на демократичните полезности, които Ердоган потъпква от години, а договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз са спрени от дълго време. Турският президент подкопава и общия фронт против Русия и се пробва да работи като медиатор с неразбираема преданост. В последна сметка прагматизмът надви и той също беше поканен.
Настаняването на гостите по време на дебатите и на работната вечеря не ще да е елементарно. Враждуващи страни като Армения и Азербайджан няма по какъв начин да бъдат ситуирани една до друга. Израел и Турция едвам неотдавна възвърнаха дипломатическите си връзки. А връзките на Анкара с Гърция и Кипър още веднъж доближиха рисково ниска точка поради непрекъснатите турски провокации в Средиземно море.
Дали срещата ще бъде сполучлива, зависи и от това дали водачите ще слагат като приоритет националните си цели или ще покажат откровен интерес към по-тясно съдействие в границите на европейското семейство. За участници като Украйна, Грузия или Молдова, страдащи от експанзията или заканите на Русия, този въпрос въобще не стои. За тях не може да има прекомерно доста възобновяване, финансиране, вложения, военна поддръжка или съдействие.
Автор: Барбара Везел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ