Домашното кислородолечение да се поеме от НЗОК с новия Анекс към НРД, очакват лекари
Седем лечебни заведения у нас ще разполагат със специфични комисии, които ще издават протоколи на нуждаещите се от кислородолечение. Четири от тях са в София, а останалите – в Пловдив, Варна и Плевен. НЗОК ще заплаща до 80 лева на месец за кислороден концентратор, като при първичното му разпределяне ще се дава гратис комплект с нужните консумативи. Според контрактуваното все още, кислородните концентратори ще се отпускат от всички болнични аптеки, сключили контракт с НЗОК за медицински произведения за кислородолечение.
Всичко това е контрактувано в диалози сред експерти по белодробни заболявания и представители на НЗОК през предходната година.
Последните диалози с Касата по тази тематика са водени през май 2024 година, с концепцията домашното кислородолечение да стартира да се покрива от фонда през втората половина на годината, само че това не се е случило, защото към този момент е подготвен само протоколът, който би трябвало да се изписва на пациентите. Всичко останали административни процедури, предшестващи и следващи издаването му, към момента не са написани.
Това стана ясно от думите на председателката на Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) проф. доктор Диана Петкова пред БНР. Тя изрази очакване и вяра, че при подписването на идния Анекс към НРД този месец домашното кислородолечение ще бъде включено в него.
Лечението ще се покрива за пациенти с ХОББ и дихателна непълнота, пациенти с цистична фиброза, идиопатична белодробна фиброза, идиопатична пулмонална хипертония, посочи още проф. Петкова.
По думите й следва да се разпишат амбулаторните процедури, които касаят здравната активност по назначение на лекуването – идентифициране и оценка на пациентите, както и дълготрайното следене и мониториране на резултатите от медицинските експерти.
„ Оценката на един подобен пациент става не като се изписва от болничното заведение, а когато е в устойчиво положение – най-малко осем седмици откакто е дехоспитализиран във връзка остро заболяване. Оттам нататък има институционализирани няколко центъра, основани в академични лечебни заведения в страната, които в предварителни диалози с НЗОК коментирахме, че ще бъдат пилотни структури, с цел да забележим къде този развой има пробойни и какво може да се усъвършенства, а след един интервал от примерно шест месеца към тези структури, с цел да се разшири достъпът на пациентите в страната, ще бъдат включени всички профилирани белодробни лечебни заведения, които покриват териториално България, тъй че пациентите да не пътуват до София или до огромните академични центрове “, изясни председателката на БДББ.
Тя описа и за пътя, по който се планува да премине един пациент, с цел да получи домашно кислородолечение по Каса:
„ Пациент, който е показан за домашно кислородолечение, би трябвало да премине през оценка в един от институционализираните центрове, където ще бъде оценен от екипите там. Оттам нататък ще се изпише кислородният концентратор, когато болният има показания, след което по електронен път протоколът попада в НЗОК, получава се разрешението за кислородолечение и оттова нататък пациентът би трябвало още веднъж да се върне в този център, където да бъде избрана дозата, с цел да може той да бъде тестван, да бъде подготвен той и неговите близки по какъв начин да боравят с кислорода у дома, какво би трябвало да знаят, какво би трябвало да съблюдават, какво не би трябвало да се позволява в помещението, където се организира кислородолечението – примерно, че там не би трябвало да се пуши, че пациентът не би трябвало да покачва своеволно избрания дебит, тъй като това го слага в риск; по какъв начин да обслужва този концентратор, в какви обстановки би трябвало да осведоми екипа, който ще се грижи за него “.
След това пациентът би трябвало да получи кислородния концентратор от болнична аптека, като съгласно лекарите положителният вид е такива апарати да се отпускат единствено от аптеките, намиращи се в лечебните заведения, които ще следят и образоват пациентите, изясни още проф. Петкова.
Всичко това е контрактувано в диалози сред експерти по белодробни заболявания и представители на НЗОК през предходната година.
Последните диалози с Касата по тази тематика са водени през май 2024 година, с концепцията домашното кислородолечение да стартира да се покрива от фонда през втората половина на годината, само че това не се е случило, защото към този момент е подготвен само протоколът, който би трябвало да се изписва на пациентите. Всичко останали административни процедури, предшестващи и следващи издаването му, към момента не са написани.
Това стана ясно от думите на председателката на Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) проф. доктор Диана Петкова пред БНР. Тя изрази очакване и вяра, че при подписването на идния Анекс към НРД този месец домашното кислородолечение ще бъде включено в него.
Лечението ще се покрива за пациенти с ХОББ и дихателна непълнота, пациенти с цистична фиброза, идиопатична белодробна фиброза, идиопатична пулмонална хипертония, посочи още проф. Петкова.
По думите й следва да се разпишат амбулаторните процедури, които касаят здравната активност по назначение на лекуването – идентифициране и оценка на пациентите, както и дълготрайното следене и мониториране на резултатите от медицинските експерти.
„ Оценката на един подобен пациент става не като се изписва от болничното заведение, а когато е в устойчиво положение – най-малко осем седмици откакто е дехоспитализиран във връзка остро заболяване. Оттам нататък има институционализирани няколко центъра, основани в академични лечебни заведения в страната, които в предварителни диалози с НЗОК коментирахме, че ще бъдат пилотни структури, с цел да забележим къде този развой има пробойни и какво може да се усъвършенства, а след един интервал от примерно шест месеца към тези структури, с цел да се разшири достъпът на пациентите в страната, ще бъдат включени всички профилирани белодробни лечебни заведения, които покриват териториално България, тъй че пациентите да не пътуват до София или до огромните академични центрове “, изясни председателката на БДББ.
Тя описа и за пътя, по който се планува да премине един пациент, с цел да получи домашно кислородолечение по Каса:
„ Пациент, който е показан за домашно кислородолечение, би трябвало да премине през оценка в един от институционализираните центрове, където ще бъде оценен от екипите там. Оттам нататък ще се изпише кислородният концентратор, когато болният има показания, след което по електронен път протоколът попада в НЗОК, получава се разрешението за кислородолечение и оттова нататък пациентът би трябвало още веднъж да се върне в този център, където да бъде избрана дозата, с цел да може той да бъде тестван, да бъде подготвен той и неговите близки по какъв начин да боравят с кислорода у дома, какво би трябвало да знаят, какво би трябвало да съблюдават, какво не би трябвало да се позволява в помещението, където се организира кислородолечението – примерно, че там не би трябвало да се пуши, че пациентът не би трябвало да покачва своеволно избрания дебит, тъй като това го слага в риск; по какъв начин да обслужва този концентратор, в какви обстановки би трябвало да осведоми екипа, който ще се грижи за него “.
След това пациентът би трябвало да получи кислородния концентратор от болнична аптека, като съгласно лекарите положителният вид е такива апарати да се отпускат единствено от аптеките, намиращи се в лечебните заведения, които ще следят и образоват пациентите, изясни още проф. Петкова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ