Преподавател от Пловдив към институциите: С усилия излязохме от сянката на езиковото гето, да не се връщаме
Седем аргумента в интерес на водещата роля на непознатите езици в образователната стратегия излага в писмо до МОН, министерствата на стопанската система и промишлеността, на нововъведенията и растежа и на труда и обществената политика старши учителят по британски език от Езикова гимназия " Пловдив " Борис Петров. Обръщението му е предизвикано от декларираната от просветното ведомство позиция за " преосмисляне “ на досегашната предпочитана роля на чуждоезиковото образование за сметка на естествените науки, математиката и професионалното обучение. Тезата на преподавателя е за опазване на чуждоезиковото образование като предпочитано. В отвореното писмо той прикани екипите, ангажирани с съответни разбори от страна на министерството, по този начин и обществеността за провеждането на сериозен спор за значимостта на непознатите езици за българските възпитаници и техните бъдещи кариери.
Ето и причините:
Реални умения : За учениците образователните часове по британски език са една от доста редките благоприятни условия да развиват своите " меки умения “ (soft skills) и компетентности на 21-ви век в учебно заведение. Критичното мислене, ефикасната работа в екип, свободното другарство с аргументиране на персонално мнение, дебатирането по настоящи за света проблеми, междукултурната връзка и презентационните умения са съвсем отсъстващи в българската просветителна система, в случай че изключим чуждоезиковото образование. Именно заради тази причина за доста възпитаници тези образователни часове са измежду дребното живителни глътки въздух измежду океана от наизустяване и напразно възпроизвеждане.
Справяне с дефицити : За междупредметни връзки в просветителната система се приказва непрекъснато, само че действително те участват в най-голяма степен в часовете по непознати езици. След въвеждането на профилираното образование по модули в 11. и 12. клас преди няколко години, в диалози с възпитаници откривам, че единственият им досег с достиженията на 20. и 21. век се реализира в нашите модулни часове по британски език. Звучи парадоксално, само че в случай че български възпитаник желае да се допре до творчеството на Нобелов лауреат, на притежател на Пулицър, или да осмисли въздействията на модерната и постмодерната мисъл върху света, то това няма да се случи на български език.
Качествени запаси : Подборът на учебници и пособия по предмети, при който всяка година в публичното пространство се разиграват комерсиални, университетски и даже идеологически конфликти, не е проблем, засягащ чуждоезиковото образование. Учениците възприемат образователните запаси на реномирани международни издателства освен като пример за положително качество, модерна тема и изключителна употреба, само че прекомерно постоянно и като източници на хрумвания и ентусиазъм.
Равен достъп : Въпреки че имам привилегията да работя в едно от по този начин наречените " елитни учебни заведения “ в страната, имам голямото предпочитание българската просветителна система да се основава на правилото на относителна равнопоставеност при даване на достъп до качествено езиково образование. След като с дългогодишни старания България съумя да излезе от сянката на " езиково гето “, където цели генерации наши родители се оказаха неспособни да поддържат връзка на конвертируеми непознати езици, би било непоследователно тези умения да са още веднъж само постижими за възпитаници в езикови учебни заведения или за тези, чиито обществен статус разрешава интензивното им извънучебно проучване.
Икономически изгоди : Не бих се заел с съответни стойности за принадената стойност към българската стопанска система, с която чуждоезиковото образование е асъдействало в основни браншове като туризъм, услуги, технологии и връзки, само че съм твърдо уверен, че десетките хиляди младежи, владеещи британски, немски, испански, италиански и други езици, са оставили сериозен отпечатък върху растежа на Брутният вътрешен продукт на страната. Тук съм задължен да разсея и един натрапен мит за " безвъзвратното приключване на младежи с положително притежаване на непознати езици в чужбина “. Като директно осведомен със обстановката мога уверено да отбележа, че от близо 10 години това изказване не отразява действителността. Динамиката на българския трудов пазар, Брекзит и редица други световни и софтуерни процеси са свели % на продължаващите образованието си в чужбина младежи с езиков профил до исторически най-малко за последните десетилетия.
Изкуствен разсъдък : Искрено се надявам, че ИИ стои на челно място в листата с фактори, които ще бъдат обсъждани в процеса на осъвременяване на просветителната ни система. Експертни отзиви безапелационно демонстрират, че макар привидното потребление на механични езици от ИИ, действителните интервенции се основават на езикови модели при цялостна доминация на британския език.
Десетилетия на генериране на наличие на британски в интернет, което служи за задачите на ИИ, могат да бъдат преодолени доста мъчно в обозримо бъдеще. За параленост, към днешна дата наличието в интернет на китайски, хинди, индонезийски и персийски, говорени от 2.7 милиарда души, общо възлиза на към 6% от размера на информация против 52% на британски. Дали възможното омаловажаване на британския език като образователен предмет в сходен основен миг наподобява разумно?
Български обичаи : Богатата езикова просвета, включваща използването на най-различни непознати езици, е една от най-последователните културни обичаи в българската история. В моменти на популистки или лъжепатриотични въздействия е мощно целесъобразно като български жители да не забравяме, че нашите видни възрожденци като Раковски, Ботев и Вазов са освен полиглоти, само че и мощно повлияни от прогресивните международни хрумвания просветители точно с помощта на богатите си езикови умения. Ключът към същинското родолюбие и грамотността се крие в любознанието, културния продан и необятния светоглед. Опитът ми в класната стая ме е убедил в следното – владеещият непознат език възпитаник неизбежно е с по-добра функционална просветеност и на български език, по този начин както четящият в оригинал непознати творби постоянно се оказва, че е прочел повече български произведения от съучениците си.
Ако една от съответните цели на всички нас, работещите в областта на образованието, е все по-убедително показване на българските възпитаници в интернационален проект, то би било целесъобразно да сравним резултатите от PISA и с други основни статистики. В ранглистата на PISA за Европа, има мощно наличие от Централна и Източна Европа, като най-високо класирани за континента са: Естония (1-ва), Полша (6-та) и Чехия (7-ма). Първенецът Естония е страната, в която над 90% от учениците в начален стадий на междинното обучение учат най-малко два непознати езика, като в Полша и Чехия равнищата са към 65%. За съпоставяне, учещите най-малко два непознати езика техни връстници в България са 11%.
Ето и причините:
Реални умения : За учениците образователните часове по британски език са една от доста редките благоприятни условия да развиват своите " меки умения “ (soft skills) и компетентности на 21-ви век в учебно заведение. Критичното мислене, ефикасната работа в екип, свободното другарство с аргументиране на персонално мнение, дебатирането по настоящи за света проблеми, междукултурната връзка и презентационните умения са съвсем отсъстващи в българската просветителна система, в случай че изключим чуждоезиковото образование. Именно заради тази причина за доста възпитаници тези образователни часове са измежду дребното живителни глътки въздух измежду океана от наизустяване и напразно възпроизвеждане.
Справяне с дефицити : За междупредметни връзки в просветителната система се приказва непрекъснато, само че действително те участват в най-голяма степен в часовете по непознати езици. След въвеждането на профилираното образование по модули в 11. и 12. клас преди няколко години, в диалози с възпитаници откривам, че единственият им досег с достиженията на 20. и 21. век се реализира в нашите модулни часове по британски език. Звучи парадоксално, само че в случай че български възпитаник желае да се допре до творчеството на Нобелов лауреат, на притежател на Пулицър, или да осмисли въздействията на модерната и постмодерната мисъл върху света, то това няма да се случи на български език.
Качествени запаси : Подборът на учебници и пособия по предмети, при който всяка година в публичното пространство се разиграват комерсиални, университетски и даже идеологически конфликти, не е проблем, засягащ чуждоезиковото образование. Учениците възприемат образователните запаси на реномирани международни издателства освен като пример за положително качество, модерна тема и изключителна употреба, само че прекомерно постоянно и като източници на хрумвания и ентусиазъм.
Равен достъп : Въпреки че имам привилегията да работя в едно от по този начин наречените " елитни учебни заведения “ в страната, имам голямото предпочитание българската просветителна система да се основава на правилото на относителна равнопоставеност при даване на достъп до качествено езиково образование. След като с дългогодишни старания България съумя да излезе от сянката на " езиково гето “, където цели генерации наши родители се оказаха неспособни да поддържат връзка на конвертируеми непознати езици, би било непоследователно тези умения да са още веднъж само постижими за възпитаници в езикови учебни заведения или за тези, чиито обществен статус разрешава интензивното им извънучебно проучване.
Икономически изгоди : Не бих се заел с съответни стойности за принадената стойност към българската стопанска система, с която чуждоезиковото образование е асъдействало в основни браншове като туризъм, услуги, технологии и връзки, само че съм твърдо уверен, че десетките хиляди младежи, владеещи британски, немски, испански, италиански и други езици, са оставили сериозен отпечатък върху растежа на Брутният вътрешен продукт на страната. Тук съм задължен да разсея и един натрапен мит за " безвъзвратното приключване на младежи с положително притежаване на непознати езици в чужбина “. Като директно осведомен със обстановката мога уверено да отбележа, че от близо 10 години това изказване не отразява действителността. Динамиката на българския трудов пазар, Брекзит и редица други световни и софтуерни процеси са свели % на продължаващите образованието си в чужбина младежи с езиков профил до исторически най-малко за последните десетилетия.
Изкуствен разсъдък : Искрено се надявам, че ИИ стои на челно място в листата с фактори, които ще бъдат обсъждани в процеса на осъвременяване на просветителната ни система. Експертни отзиви безапелационно демонстрират, че макар привидното потребление на механични езици от ИИ, действителните интервенции се основават на езикови модели при цялостна доминация на британския език.
Десетилетия на генериране на наличие на британски в интернет, което служи за задачите на ИИ, могат да бъдат преодолени доста мъчно в обозримо бъдеще. За параленост, към днешна дата наличието в интернет на китайски, хинди, индонезийски и персийски, говорени от 2.7 милиарда души, общо възлиза на към 6% от размера на информация против 52% на британски. Дали възможното омаловажаване на британския език като образователен предмет в сходен основен миг наподобява разумно?
Български обичаи : Богатата езикова просвета, включваща използването на най-различни непознати езици, е една от най-последователните културни обичаи в българската история. В моменти на популистки или лъжепатриотични въздействия е мощно целесъобразно като български жители да не забравяме, че нашите видни възрожденци като Раковски, Ботев и Вазов са освен полиглоти, само че и мощно повлияни от прогресивните международни хрумвания просветители точно с помощта на богатите си езикови умения. Ключът към същинското родолюбие и грамотността се крие в любознанието, културния продан и необятния светоглед. Опитът ми в класната стая ме е убедил в следното – владеещият непознат език възпитаник неизбежно е с по-добра функционална просветеност и на български език, по този начин както четящият в оригинал непознати творби постоянно се оказва, че е прочел повече български произведения от съучениците си.
Ако една от съответните цели на всички нас, работещите в областта на образованието, е все по-убедително показване на българските възпитаници в интернационален проект, то би било целесъобразно да сравним резултатите от PISA и с други основни статистики. В ранглистата на PISA за Европа, има мощно наличие от Централна и Източна Европа, като най-високо класирани за континента са: Естония (1-ва), Полша (6-та) и Чехия (7-ма). Първенецът Естония е страната, в която над 90% от учениците в начален стадий на междинното обучение учат най-малко два непознати езика, като в Полша и Чехия равнищата са към 65%. За съпоставяне, учещите най-малко два непознати езика техни връстници в България са 11%.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ