Вторият протокол между България и Северна Македония продължава да се приема в Скопие като пречка четири години след подписването му
се състоя преди тъкмо четири години - на 17 юли 2022 година в Министерството на външните работи в София. След съвещанието бе подписан който през последните месеци се показва в Скопие като главната спънка за началото на договарянията на страната за присъединение към Европейски Съюз.
Съгласно член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред двете страни, подписан през 2017 година Съвместната междуправителствена комисия би трябвало да организира постоянни срещи, веднъж годишно, за обзор на ефикасното му използване, приемане на ограничения за възстановяване на двустранното съдействие и решение на зародили по време на осъществяването на Договора въпроси.
За интервал от пет години след подписването на контракта обаче, това беше едвам вторият протокол, подписан от министрите на външните работи, след този от 10 юни 2019 година, под който подписи поставиха Екатерина Захариева и Никола Димитров.
На 17 юли 2022 година, незабавно откакто Народното събрание в Скопие одобри преговорната рамка на Северна Македония за интеграцията в Европейски Съюз, в София подписите си под втория протокол сложиха Теодора Генчовска и Буяр Османи.
Документът, който се трансформира в основна част от европейския път на Скопие, а съгласно ръководещите в Северна Македония - " съществена спънка " за евроинтеграцията на страната, планува регистриране на българите в главния закон на Северна Македония като изискване за действително пускане на договарянията за участие в Европейски Съюз. В него са заложени ограничения за битка против езика на омразата и дискриминирането, а министерствата на външните работи са избрани като институциите за контакт и за информиране на способените органи при взаимно идентифициране на такива случаи.
В протокола е вписано, че „ двете страни ще подхващат ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации, и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните отношения”, че „ Република Северна Македония ще предприеме ограничения за обезпечаване на ефикасен достъп до равни права, отбрана от дискриминация и запазване на културата и идентичността на българската общественост в Република Северна Македония”, че ще бъдат отворени на архивите на комунистическите секрети служби на някогашна Югославия, част от която до 1992 година беше днешна Северна Македония, в документа се окуражава взаимната историческа комисия да „ реализиране ясни резултати, в сходство с член 8 ал.2 от Договора от 2017 г.”.
„ Двете държавни управления удостоверяват своята поддръжка за Комисията, като се ангажират да основават удобна среда за нейната работа, да я предизвикват да работи за повишение на успеваемостта и реализиране на съответни резултати въз основа на строго теоретичен спор и за показване на обстоятелства и събития от общата история, която свързва двете страни и народите им, в просветителните системи на двете страни. В своята работа Комисията да се придържа към наредбите на член 8, т. 2 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие, а точно... да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития... В сходство с използваните разпореждания от Договора от 2017 година, работата на Комисията не може да бъде едностранно прекратявана”, написа във втория протокол сред двете страни.
Тогавашният министър на външните работи на България Теодора Генчовска оцени срещата на 17 юли 2022 година в София като „ извънредно полезна”. По думите на Генчовска на срещата е бил регистриран „ напредъкът във всички, пет на брой секторни групи” сред двете страни, а „ това, което би трябвало да се направи оттук нататък, е постигнатите съглашения и договорености да бъдат претворени на процедура, което е извънредно сериозен ангажимент и на двете държави”.
Външният министър на Република Северна Македония към оня миг Буяр Османи от своя страна разгласи, че разчитат на България да поддържа страната и изрази вяра, че се отваря нова глава в връзките сред двете страни.
Междувременно от началото на юли тогавашната съпротива в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ стартира, обвинявайки държавното управление в Скопие, че я е приело. Опозиционната по това време партия разгласи, че става въпрос за.
Четири години по-късно ВМРО-ДПМНЕ към този момент е ръководеща партия в Северна Македония, а Без гласовете на партията на Християн Мицкоски в Народното събрание на Северна Македония няма нужното болшинство от две трети, с цел да бъдат направени промени в главния закон. След като стана ясно, че, държавното управление на Християн Мицкоски стартира да упорства за, че България няма да има нови претенции към Северна Македония по време на договарянията, а вторият протокол се трансформира в главен мотив за тази позиция.
През 2025 година в Конституционния съд в Скопие беше импортирано
„ Вторият протокол изисква от нас българизация на македонците и да бъдем отстранени като народ и страна със лична еднаквост, последователност и история. А българизацията би трябвало да стартира с видимо безобидното включване на българите в конституцията и хармонизирането на цялото използвано законодателство с измененията”, твърди някогашният народен представител Лиляна Поповска, която внесе в Конституционния съд в Скопие настояването, обвързвано с втория протокол.
През тази година докладчикът в Екологичен потенциал за Северна Македония Томас Вайц внесе, в която прикани „ правната работа на Съвета (Европейския съвет) незабавно да обясни всички неясноти по отношение на правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и другарство сред двете страни по отношение на процеса на присъединение “ на Северна Македония, само че комисията по външни работи на Екологичен потенциал не одобри тази корекция и.
По време на Срещата на върха на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София с българския президент Илияна Йотова, президентът на Северна Македония Гордана към страната, министър председателят няма и става въпрос за вписаното във втория протокол от 2022 година
„ Да бъдем прецизни. Това са претенции от 2022 година, които ние видяхме и по тази причина казахме, че сме срещу. Само дето чакахме три години да види и светът тези претенции.... Това не са нови претенции, това са същите претенции, т.е. работата на Историческата комисия не е официална, тя е същинска. И ние не за пръв път чуваме това... За тях (за България) работата на Историческата комисия (Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси сред България и Република Северна Македония) е същинска. Например нямаме един и същи взор във връзка с въпросите, свързани с идентичността. За нас Гоце Делчев е македонската еднаквост, за тях е част от българската идентичност; за нас Илинденското въстание е част от македонската еднаквост, за тях не е – то е Преображенско въстание. Това са истински въпроси, които за жалост участват още от 2022 година, не са нови”, съобщи Мицкоски.
В медиите в Северна Македония даже се появи спор по какъв начин тъкмо би трябвало да бъдат разбирани думите в протокола, свързани с работата на взаимната историческа комисия и дали насърчаването на работата на комисията значи „ задължава” или „ мотивира”.
Възроди се и, кой от двата протокола е по-неблагоприятен за Северна Македония. Османи напомни, че първият протокол даже не е открит в архива на Министерството на външните работи в Скопие и е трябвало да го получи от България.
А по време на визитата в Скопие на еврокомисаря по разширението, че поетите задължения би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да стартират действителните договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз.
Съгласно член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред двете страни, подписан през 2017 година Съвместната междуправителствена комисия би трябвало да организира постоянни срещи, веднъж годишно, за обзор на ефикасното му използване, приемане на ограничения за възстановяване на двустранното съдействие и решение на зародили по време на осъществяването на Договора въпроси.
За интервал от пет години след подписването на контракта обаче, това беше едвам вторият протокол, подписан от министрите на външните работи, след този от 10 юни 2019 година, под който подписи поставиха Екатерина Захариева и Никола Димитров.
На 17 юли 2022 година, незабавно откакто Народното събрание в Скопие одобри преговорната рамка на Северна Македония за интеграцията в Европейски Съюз, в София подписите си под втория протокол сложиха Теодора Генчовска и Буяр Османи.
Документът, който се трансформира в основна част от европейския път на Скопие, а съгласно ръководещите в Северна Македония - " съществена спънка " за евроинтеграцията на страната, планува регистриране на българите в главния закон на Северна Македония като изискване за действително пускане на договарянията за участие в Европейски Съюз. В него са заложени ограничения за битка против езика на омразата и дискриминирането, а министерствата на външните работи са избрани като институциите за контакт и за информиране на способените органи при взаимно идентифициране на такива случаи.
В протокола е вписано, че „ двете страни ще подхващат ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации, и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните отношения”, че „ Република Северна Македония ще предприеме ограничения за обезпечаване на ефикасен достъп до равни права, отбрана от дискриминация и запазване на културата и идентичността на българската общественост в Република Северна Македония”, че ще бъдат отворени на архивите на комунистическите секрети служби на някогашна Югославия, част от която до 1992 година беше днешна Северна Македония, в документа се окуражава взаимната историческа комисия да „ реализиране ясни резултати, в сходство с член 8 ал.2 от Договора от 2017 г.”.
„ Двете държавни управления удостоверяват своята поддръжка за Комисията, като се ангажират да основават удобна среда за нейната работа, да я предизвикват да работи за повишение на успеваемостта и реализиране на съответни резултати въз основа на строго теоретичен спор и за показване на обстоятелства и събития от общата история, която свързва двете страни и народите им, в просветителните системи на двете страни. В своята работа Комисията да се придържа към наредбите на член 8, т. 2 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие, а точно... да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития... В сходство с използваните разпореждания от Договора от 2017 година, работата на Комисията не може да бъде едностранно прекратявана”, написа във втория протокол сред двете страни.
Тогавашният министър на външните работи на България Теодора Генчовска оцени срещата на 17 юли 2022 година в София като „ извънредно полезна”. По думите на Генчовска на срещата е бил регистриран „ напредъкът във всички, пет на брой секторни групи” сред двете страни, а „ това, което би трябвало да се направи оттук нататък, е постигнатите съглашения и договорености да бъдат претворени на процедура, което е извънредно сериозен ангажимент и на двете държави”.
Външният министър на Република Северна Македония към оня миг Буяр Османи от своя страна разгласи, че разчитат на България да поддържа страната и изрази вяра, че се отваря нова глава в връзките сред двете страни.
Междувременно от началото на юли тогавашната съпротива в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ стартира, обвинявайки държавното управление в Скопие, че я е приело. Опозиционната по това време партия разгласи, че става въпрос за.
Четири години по-късно ВМРО-ДПМНЕ към този момент е ръководеща партия в Северна Македония, а Без гласовете на партията на Християн Мицкоски в Народното събрание на Северна Македония няма нужното болшинство от две трети, с цел да бъдат направени промени в главния закон. След като стана ясно, че, държавното управление на Християн Мицкоски стартира да упорства за, че България няма да има нови претенции към Северна Македония по време на договарянията, а вторият протокол се трансформира в главен мотив за тази позиция.
През 2025 година в Конституционния съд в Скопие беше импортирано
„ Вторият протокол изисква от нас българизация на македонците и да бъдем отстранени като народ и страна със лична еднаквост, последователност и история. А българизацията би трябвало да стартира с видимо безобидното включване на българите в конституцията и хармонизирането на цялото използвано законодателство с измененията”, твърди някогашният народен представител Лиляна Поповска, която внесе в Конституционния съд в Скопие настояването, обвързвано с втория протокол.
През тази година докладчикът в Екологичен потенциал за Северна Македония Томас Вайц внесе, в която прикани „ правната работа на Съвета (Европейския съвет) незабавно да обясни всички неясноти по отношение на правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и другарство сред двете страни по отношение на процеса на присъединение “ на Северна Македония, само че комисията по външни работи на Екологичен потенциал не одобри тази корекция и.
По време на Срещата на върха на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София с българския президент Илияна Йотова, президентът на Северна Македония Гордана към страната, министър председателят няма и става въпрос за вписаното във втория протокол от 2022 година
„ Да бъдем прецизни. Това са претенции от 2022 година, които ние видяхме и по тази причина казахме, че сме срещу. Само дето чакахме три години да види и светът тези претенции.... Това не са нови претенции, това са същите претенции, т.е. работата на Историческата комисия не е официална, тя е същинска. И ние не за пръв път чуваме това... За тях (за България) работата на Историческата комисия (Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси сред България и Република Северна Македония) е същинска. Например нямаме един и същи взор във връзка с въпросите, свързани с идентичността. За нас Гоце Делчев е македонската еднаквост, за тях е част от българската идентичност; за нас Илинденското въстание е част от македонската еднаквост, за тях не е – то е Преображенско въстание. Това са истински въпроси, които за жалост участват още от 2022 година, не са нови”, съобщи Мицкоски.
В медиите в Северна Македония даже се появи спор по какъв начин тъкмо би трябвало да бъдат разбирани думите в протокола, свързани с работата на взаимната историческа комисия и дали насърчаването на работата на комисията значи „ задължава” или „ мотивира”.
Възроди се и, кой от двата протокола е по-неблагоприятен за Северна Македония. Османи напомни, че първият протокол даже не е открит в архива на Министерството на външните работи в Скопие и е трябвало да го получи от България.
А по време на визитата в Скопие на еврокомисаря по разширението, че поетите задължения би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да стартират действителните договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ