Пловдив - от синя крепост до синьо фиаско
СДС трябваше да реши ориста на ръководителя Божидар Лукарски на съботно съвещание в Пловдив. На форума в хотел " Тримонциум " Националният съвет щеше да гласоподава преустановяване на пълномощията му и да избере краткотраен началник на партията. Вчера обаче Лукарски е изпратил есемес до всички членове на управителния орган, че сбирката се мести в София, в хотел " Анел ". Така тогавашната синя столица на България се размина с семейството на събитието.
Решението за свалянето на Лукарски беше взето на инфарктно съвещание на 17 април в София. Тогава се стигна до грозни конфликти и даже до пердах сред подкрепящи ръководителя и тези, които желаят отдръпването му от поста. Единият лагер се разгласи в отбрана на Божидар Лукарски, а другият към заместниците му е за промяна на управлението. Ябълка на раздора, довела до ръкопашната битка, е кардинален спор за политическата посока на партията - към по-патриотична позиция и сплотяване с Обединени патриоти, което застъпва сегашният водач Лукарски, или дясна позиция, вероятно коалиране с ДСБ и ДаБГ, зад която изрично застават съперниците му.
Ако има знаменателен град за дясното, прехода и Съюз на демократичните сили, то това несъмнено е Пловдив. Още на 10 юни 1990 година градът под тепетата е разгласен за Синята столица на България.
Още след първия тур на изборите за Седмо Велико национално заседание дуелът Съюз на демократичните сили - Българска социалистическа партия приключи с резултата 9 на 0 за синята фантазия в мажоритарните региони. А дори в София Българска социалистическа партия завоюва два региона. Съюз на демократичните сили получи в Пловдив 211 312 гласа против 57 083 за Българска социалистическа партия при изборна интензивност 94.64%. 101-и едномандатен изборен регион записва невероятните 78.34% за синия претендент на първи тур.
На предварителните избори през октомври 1991 година СДС- Пловдив печели безапелационно със 116 709 гласа и взема 7 мандата от 10. В локалните избори, извършени по едно и също време с парламентарните, кмет на първи тур става Гарабед Томасян, като болшинство в Общински съвет е над 70%.
Всъщност до 2003 година кметовете в Пловдив на Съюз на демократичните сили се избираха единствено на първи тур, а болшинството в Общински съвет не подлежеше на подозрение.
На президентските избори през зимата на 1992 година Пловдив даде на Желю Желев най-високия резултат в страната - 134 663 гласа, или 64.92%.
През 1994 година се срутва доверието към Съюз на демократичните сили в страната, но не и в Пловдив. Въпреки че Българска социалистическа партия е във напредък, а министър председателят Жан Виденов се изживява като победител, в родния му град Съюз на демократичните сили печели 6 мандата и 96 667 гласа.
През 1995 година ръководи Българска социалистическа партия, само че на локалните избори в Пловдив губи още на първи тур - Спас Гърневски става кмет и в Общински съвет болшинството е над 63%.
През 1996 година Пловдив подарява най-високия резултат на съгражданина си Петър Стоянов в изборите за президент - 139 361 гласа, или 74.37 на 100. А през идната година на парламентарните избори пловдивчани изпратиха от ОДС в Народното събрание 7 депутати със 132 102 гласа, или 69.95%.
За локалните избори през 1999 година министър председателят Иван Костов стартира за кмет никому незнайния доктор Иван Чомаков. Седесарите скърцаха със зъби, но въпреки всичко избраха Чомаков, освен това на първи тур.
Въпреки " царската вълна " през 2001 година пловдивчани дават на парламентарните избори 50 003 гласа за Съюз на демократичните сили и 3 мандата - процентно най-голям резултат за сините в страната.
И поддържат с над 60% съгражданина си Петър Стоянов в борбата му за втори президентски мандат. Пловдив още е хубавичко синя цитадела в страната.
През 2003 година макар синьото неодобрение против кмета Чомаков, той е повдигнат за втори мандат. Трудно стига до втори тур. За първи път обаче в Общински съвет Съюз на демократичните сили няма болшинство - остава първа политическа мощ, само че единствено с 19 съветници. Изправени пред загуба на кметския пост, въпреки всичко седесарите на втори тур избират Чомаков. Но разликата сред него и Захари Георгиев от Българска социалистическа партия е минимална - 52 061 на 48 816 гласа.
На парламентарните избори през 2005 година към този момент сините са разграничени. Пловдивчани дават един мандат на ДСБ с 14 105 гласа. Листата на Съюз на демократичните сили се води от Петър Стоянов, който измъква 21 187 гласа, с които съумява да вкара посредством системата Д,Онт и втория в листата - Мария Капон.
На локалните избори през 2007 година пловдивчани санкционират десните - с две настойнически места. Кандидатът за кмет и началник на Съюз на демократичните сили - Пловдив Николай Караиванов пък получава 3669 гласа, или 3.3%. След което прескача в Движение за права и свободи.
За парламентарните избори през 2009 година новият ръководител на Съюз на демократичните сили Мартин Димитров изпраща за лидер на пловдивската листа варненеца Димо Гяуров. Все отново Синята коалиция /СДС+ДСБ/ съумява да измъкне един мандат с 16 425 гласа, или 9%.
На президентските избори през 2011 година пловдивчани дадоха на десния претендент Росен Плевнелиев 86 914 гласа, или 61.71%. На локалните избори през същата година обаче Синята коалиция /СДС+ДСБ/ с доста старания съумя да вкара двама съветници с 5965 гласа. Нито един от тях обаче не е член на Съюз на демократичните сили.
Парламентарните избори през май 2013 година белязаха синьото крушение в Пловдив. Съюз на демократичните сили завоюваха 3693 гласа, или 2.3%, а ДСБ - 5682 гласа, или 3.5%. Естествено, без народен представител в Народно събрание.
Славните времена на Синята столица на България от дълго време са единствено печален спомен и прекършена вяра на върлите пловдивски седесари.
Забележка:Използвани са данни и фотоси от блога на Христо Марков
Решението за свалянето на Лукарски беше взето на инфарктно съвещание на 17 април в София. Тогава се стигна до грозни конфликти и даже до пердах сред подкрепящи ръководителя и тези, които желаят отдръпването му от поста. Единият лагер се разгласи в отбрана на Божидар Лукарски, а другият към заместниците му е за промяна на управлението. Ябълка на раздора, довела до ръкопашната битка, е кардинален спор за политическата посока на партията - към по-патриотична позиция и сплотяване с Обединени патриоти, което застъпва сегашният водач Лукарски, или дясна позиция, вероятно коалиране с ДСБ и ДаБГ, зад която изрично застават съперниците му.
Ако има знаменателен град за дясното, прехода и Съюз на демократичните сили, то това несъмнено е Пловдив. Още на 10 юни 1990 година градът под тепетата е разгласен за Синята столица на България.
Още след първия тур на изборите за Седмо Велико национално заседание дуелът Съюз на демократичните сили - Българска социалистическа партия приключи с резултата 9 на 0 за синята фантазия в мажоритарните региони. А дори в София Българска социалистическа партия завоюва два региона. Съюз на демократичните сили получи в Пловдив 211 312 гласа против 57 083 за Българска социалистическа партия при изборна интензивност 94.64%. 101-и едномандатен изборен регион записва невероятните 78.34% за синия претендент на първи тур.
На предварителните избори през октомври 1991 година СДС- Пловдив печели безапелационно със 116 709 гласа и взема 7 мандата от 10. В локалните избори, извършени по едно и също време с парламентарните, кмет на първи тур става Гарабед Томасян, като болшинство в Общински съвет е над 70%.
Всъщност до 2003 година кметовете в Пловдив на Съюз на демократичните сили се избираха единствено на първи тур, а болшинството в Общински съвет не подлежеше на подозрение.
На президентските избори през зимата на 1992 година Пловдив даде на Желю Желев най-високия резултат в страната - 134 663 гласа, или 64.92%.
През 1994 година се срутва доверието към Съюз на демократичните сили в страната, но не и в Пловдив. Въпреки че Българска социалистическа партия е във напредък, а министър председателят Жан Виденов се изживява като победител, в родния му град Съюз на демократичните сили печели 6 мандата и 96 667 гласа.
През 1995 година ръководи Българска социалистическа партия, само че на локалните избори в Пловдив губи още на първи тур - Спас Гърневски става кмет и в Общински съвет болшинството е над 63%.
През 1996 година Пловдив подарява най-високия резултат на съгражданина си Петър Стоянов в изборите за президент - 139 361 гласа, или 74.37 на 100. А през идната година на парламентарните избори пловдивчани изпратиха от ОДС в Народното събрание 7 депутати със 132 102 гласа, или 69.95%.
За локалните избори през 1999 година министър председателят Иван Костов стартира за кмет никому незнайния доктор Иван Чомаков. Седесарите скърцаха със зъби, но въпреки всичко избраха Чомаков, освен това на първи тур.
Въпреки " царската вълна " през 2001 година пловдивчани дават на парламентарните избори 50 003 гласа за Съюз на демократичните сили и 3 мандата - процентно най-голям резултат за сините в страната.
И поддържат с над 60% съгражданина си Петър Стоянов в борбата му за втори президентски мандат. Пловдив още е хубавичко синя цитадела в страната.
През 2003 година макар синьото неодобрение против кмета Чомаков, той е повдигнат за втори мандат. Трудно стига до втори тур. За първи път обаче в Общински съвет Съюз на демократичните сили няма болшинство - остава първа политическа мощ, само че единствено с 19 съветници. Изправени пред загуба на кметския пост, въпреки всичко седесарите на втори тур избират Чомаков. Но разликата сред него и Захари Георгиев от Българска социалистическа партия е минимална - 52 061 на 48 816 гласа.
На парламентарните избори през 2005 година към този момент сините са разграничени. Пловдивчани дават един мандат на ДСБ с 14 105 гласа. Листата на Съюз на демократичните сили се води от Петър Стоянов, който измъква 21 187 гласа, с които съумява да вкара посредством системата Д,Онт и втория в листата - Мария Капон.
На локалните избори през 2007 година пловдивчани санкционират десните - с две настойнически места. Кандидатът за кмет и началник на Съюз на демократичните сили - Пловдив Николай Караиванов пък получава 3669 гласа, или 3.3%. След което прескача в Движение за права и свободи.
За парламентарните избори през 2009 година новият ръководител на Съюз на демократичните сили Мартин Димитров изпраща за лидер на пловдивската листа варненеца Димо Гяуров. Все отново Синята коалиция /СДС+ДСБ/ съумява да измъкне един мандат с 16 425 гласа, или 9%.
На президентските избори през 2011 година пловдивчани дадоха на десния претендент Росен Плевнелиев 86 914 гласа, или 61.71%. На локалните избори през същата година обаче Синята коалиция /СДС+ДСБ/ с доста старания съумя да вкара двама съветници с 5965 гласа. Нито един от тях обаче не е член на Съюз на демократичните сили.
Парламентарните избори през май 2013 година белязаха синьото крушение в Пловдив. Съюз на демократичните сили завоюваха 3693 гласа, или 2.3%, а ДСБ - 5682 гласа, или 3.5%. Естествено, без народен представител в Народно събрание.
Славните времена на Синята столица на България от дълго време са единствено печален спомен и прекършена вяра на върлите пловдивски седесари.
Забележка:Използвани са данни и фотоси от блога на Христо Марков
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ