Розалина Лъскова за бавната дигитализация на училищата у нас
Сдружение " Образование без раници “ се е посветило на идеята да оказва помощ за модернизирането и дигитализацията на образованието в България. Това сподели Розалина Лъскова – изпълнителен шеф на Сдружение " Образование без раници “, в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Организацията стои зад българската версия на най-голямата безвъзмездна платформа за обучение – " Кан Академия “. " Образование без раници “ предлага разнообразни стратегии, които поддържат учебните заведения, учебните управления, обособените учители да построяват своя цифров потенциал.
" Опитвайки се да оказваме помощ на просветителните институциите в България да се цифровизират по един по-умен метод, у нас породи въпросът, откакто имаме толкоз настояща и значима тематика, която има голям капацитет да направи работата в учебно заведение – и преподаването, и административните процеси, и ученето, по-ефективни, взехме решение да се опитаме да се осведомяваме с едно непредставително изследване каква е обстановката “, изясни Розалина Лъскова.
В края на предходната година организацията организира анкета измежду учители и учебни админи от цялата страна на тематика " Изкуствен разсъдък и цифровизация в учебните заведения “.
По думите й едвам в 53% от учебните заведения има назначени координатори или ръководители по осведомителни и информационни технологии. " Това би трябвало да са основни хора, които дават отговор за навлизането на технологиите и тяхното вярно и мъдро потребление в учебно заведение. Може би към 80% от учебните заведения изобщо нямат написана тактика за дигитализацията, а съгласно нашите данни, в 83% от учебните заведения изобщо не е проведено и не е планувано да се провежда образование по изкуствен интелект. Това нас ни тормози, тъй като може да значи, че потенциалът на учебното заведение като институция, а от там – и на учителите, не е задоволителен, с цел да приготви ученика за едно по-внимателно потребление на технологии, в това число и изкуствен интелект, за едно по-критично потребление, за изясненост какви са рисковете, само че и какви са капацитетите на технологията “, изясни Лъскова.
Изкуственият разсъдък може да е значим инструмент в ръцете на учителя и на учебния админ, акцентира тя.
" Изкуственият разсъдък оказва помощ и на ученика да учи по-целенасочено, по отношение на равнището си, и на учителя да адресира равнището на ученика по един по-адекватен метод – от метода на преподаване до просветителните запаси, които употребява. Новите технологии може да са част от решението, тъй като те в действителност могат да създадат работата на учителя по-бърза, по-лесна, по-целенасочена и по-адаптирана по отношение на равнището на всеки обособен възпитаник. Там е част от казуса – някои възпитаници изостават, защото с тях не се работи задоволително самостоятелно и по отношение на техните усложнения, а с други пък може би не се работи задоволително по отношение на техните мощни страни и може би губим капацитета на тези възпитаници до някаква степен “, разяснява Розалина Лъскова.
Организацията стои зад българската версия на най-голямата безвъзмездна платформа за обучение – " Кан Академия “. " Образование без раници “ предлага разнообразни стратегии, които поддържат учебните заведения, учебните управления, обособените учители да построяват своя цифров потенциал.
" Опитвайки се да оказваме помощ на просветителните институциите в България да се цифровизират по един по-умен метод, у нас породи въпросът, откакто имаме толкоз настояща и значима тематика, която има голям капацитет да направи работата в учебно заведение – и преподаването, и административните процеси, и ученето, по-ефективни, взехме решение да се опитаме да се осведомяваме с едно непредставително изследване каква е обстановката “, изясни Розалина Лъскова.
В края на предходната година организацията организира анкета измежду учители и учебни админи от цялата страна на тематика " Изкуствен разсъдък и цифровизация в учебните заведения “.
По думите й едвам в 53% от учебните заведения има назначени координатори или ръководители по осведомителни и информационни технологии. " Това би трябвало да са основни хора, които дават отговор за навлизането на технологиите и тяхното вярно и мъдро потребление в учебно заведение. Може би към 80% от учебните заведения изобщо нямат написана тактика за дигитализацията, а съгласно нашите данни, в 83% от учебните заведения изобщо не е проведено и не е планувано да се провежда образование по изкуствен интелект. Това нас ни тормози, тъй като може да значи, че потенциалът на учебното заведение като институция, а от там – и на учителите, не е задоволителен, с цел да приготви ученика за едно по-внимателно потребление на технологии, в това число и изкуствен интелект, за едно по-критично потребление, за изясненост какви са рисковете, само че и какви са капацитетите на технологията “, изясни Лъскова.
Изкуственият разсъдък може да е значим инструмент в ръцете на учителя и на учебния админ, акцентира тя.
" Изкуственият разсъдък оказва помощ и на ученика да учи по-целенасочено, по отношение на равнището си, и на учителя да адресира равнището на ученика по един по-адекватен метод – от метода на преподаване до просветителните запаси, които употребява. Новите технологии може да са част от решението, тъй като те в действителност могат да създадат работата на учителя по-бърза, по-лесна, по-целенасочена и по-адаптирана по отношение на равнището на всеки обособен възпитаник. Там е част от казуса – някои възпитаници изостават, защото с тях не се работи задоволително самостоятелно и по отношение на техните усложнения, а с други пък може би не се работи задоволително по отношение на техните мощни страни и може би губим капацитета на тези възпитаници до някаква степен “, разяснява Розалина Лъскова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ