Мисия възможна: Как три жени развиват културно предприемачество в Северозапада
Сдружение “Книгини “ e Неправителствени организации в социална изгода. То е основано от три дами – Мария Дончева, Първолета Николова и Зорница Панайотова – млади, енергични и изобретателни. Идеята за сдружението се заражда през 2018 година, когато Мария попада на публикация, в която открива скъпа информация за културното предприемачество и методите, посредством които културата може да бъде фактор за районното развиване. Така, на един обяд, разговаряйки по тематиката какво прави Международната организация на градовете на книгата (International Organisation of Book Towns), трите дами вземат решение, че могат да създадат същото в Северозападна България.
Тогава ми направи усещане концепцията за градовете и селата на книгата, която датира от 60-те или 70-те години на XX в. и взехме решение, че и нашата страна може да има село на книгата ”, споделя пред Economic.bg Мария Дончева от Сдружение “Книгини ”.
Трите дами измислят името на сдружението за 30 секунди. То съставлява комбиниране сред “книги “ и “княгини “. Освен трактовката “Княгини на книгите “, напълно умерено може да ги асоциирате с Княгини на нововъведенията, образеца, сърдечността и поддръжката.
Когато стартирахме, имахме доста смели упования от позиция на това, че ще бъдем разбрани и че ще можем да получим финансова поддръжка, с цел да осъществяваме задачите си. След това обаче неведнъж ни споделяха, че книги и предприемачество са две несъвместими неща. Тогава разбрахме, че ще вървим по много сложен път и ще извикаме неволята, с цел да ни научи. Така и стана ”, сподели от своя страна Първолета Николова от Сдружение “Книгини ”.
Така, без даже да са кандидатствали, сдружението става част от Международната организация на градовете и селата на книгите, която съумява да види капацитета в трите млади дами.
“Към момента дори от чужбина вземат образец от нас и черпят опит – следва да бъде оповестено такова село на книгата покрай Барселона. Освен това, гордеем се и с обстоятелството, че Мария Дончева стана секретар на организацията и е част от управителния ѝ съвет ”, добави Първолета.
„ Дивият “ Северозапад
Една от главните цели на трите дами е да създадат Северозапада едно по-добро място за живеене и споделят, че безусловно всичко в този район ги въодушевява. И макар че множеството хора отпътуват за столицата или в чужбина, трите дами имат вяра, че когато човек е надарен и прави нещо с готовност и сърце, няма териториално разделяне. И проблемите в по-малките обитаеми места стават елементарно разрешими.
Всеки човек би трябвало да влага в развиването на своя роден край и на родината си. Ние сме избрали да вдъхваме живот, да поддържаме да развиваме ”, безапелационна бе Мария Дончева.
“Все отново камъкът тежи на мястото си. Трябва да даваме образец на обществото и да оставим диря след себе си ”, добави Първолета Христова.
Челопек – селото на книгата
През 2019 година Международната организация на градовете на книгата със седалище Швеция прогласява врачанското село Челопек за първото българско село на книгата. Сдружение “Книгини ” основава собствен резистентен модел на българското село на книгата и то няма аналог в чужбина. Градове и села на книгата могат да бъдат видени в Швейцария, Швеция, Норвегия, Белгия, Англия, Шотландия, в Азия и Америка.
Искахме да покажем на света едно хубаво българско село с богати обичаи, културно-историческо и естествено завещание, дейна локална общественост и това, което направихме ние, е български модел на селото на книгата ”, съобщи Мария.
Така трите дами основават в селото център “Книгини ”, вдъхват живот на затворената детска градина в Челопек, отварят дребна книжарница и Творилница “Добрини ”, където обезпечават работа на хора в неравностойно състояние. Освен това работят и върху VR филм, в който да покажат съкровищата на Северозапада. Занапред желаят в Челопек да слагат и тематични табели с български и задгранични създатели.
Първолета, Мария и Зорница са основатели и на първата книжарничка с задача в българско село – Книжарничка „ Извор “, с. Челопек/Izvor Bookshop. Тя има извънредно богат фонд и в нея могат да бъдат открити книги на източни и западни езици.
В момента сътворяваме и редица партньорства с създатели и издателства, а огромна част от книгите са дарени. Много е зареждащо, когато като че ли се губиш в книгите ”, сподели още Мария.
Дамите влагат средствата от продадените книги в самодейностите, които развиват. Сега събират финансов запас за фестивал, който ще се организира в края на септември.
Освен това Първолета провежда и семинари за финансова просветеност при децата, а Мария – курс по латински. Дамите споделят, че и двата формата доста са се харесали, по тази причина за в бъдеще имат намерение да продължат да ги вършат.
VR филм за Северозапада
Сдружение “Книгини ” създават и VR филм за съкровищата на Северозапада. За да може този филм да стане факт, би трябвало да бъдат събрани над 80 хиляди лева, а все още събраната сума е към 4500 лева
“Събирането на средства е муден развой, а изработката на сходен филм изисква доста характерни техники, които оскъпяват един подобен план. Чрез този филм желаеме да предизвикваме младите да се усещат горди, по този начин той ще остане в историята. Искаме културно-историческо завещание на Северозапада да бъде забелязано освен от българите, а и от чужденците, по тази причина филмът ще бъде изработен на български и британски език ”, съобщи Първолета.
Във кино лентата желаеме да включим Къщата музей " Дико Илиев " в гр. Оряхово, Националния музей “Параход Радецки ”, местността Градище, откъдето води началото си средновековният град Вратица. Във кино лентата желаем да представим и северняшката женитба на Националния фолклорен събор " Леденика " и доста други знакови за нашия край артефакти и археологически обекти ”, изясни Мария.
Къде е страната?
По думите на дамите от Сдружение “Книгини ”, доста хора, които са свързани с културата и изкуството, мъчно могат да продадат концепциите си, тъй като над финансовите измерения. Според тях това основава дупка сред опциите за финансиране и потребителите. Те настояват, че хората на изкуството имат визията за това по какъв начин да основат нещо красиво, само че финансистите са тези, които би трябвало да намерят метода по какъв начин то да бъде показано и осъществено.
За страдание обаче трите дами от сдружението не получават никаква поддръжка от страната. Те са писали няколко плана до Министерството на културата, а един от тях даже им е бил върнат единствено поради автограф, който не е бил на вярното място.
За да правим цялата си активност, използваме персонални средства. Много дребна част са от общински планове и за жалост на откриваме поддръжка на национално равнище. Въпреки това тази обстановка не ни демотивира, а просто ни забавя, тъй като не можем да вършим нещата в мащабите, в които желаеме ”, съобщи Първолета Николова.
“Все отново се надявам хората да имат желанието да оставят трайна диря след себе си и да знаят, че когато влагат от себе си, постоянно ще се усещат доста по-добре. Благородно е да помагаш на другия, да бъдеш поддръжка и да знаеш, че това, което правиш, е значимо ”, сподели от своя страна Мария Дончева.
“Бъдете по-смели, не слагайте бариери пред фантазиите, не робувайте на етикети и правете всичко с положителното в сърцето. Тогава резултатите ще бъдат оценени ”, заключи Първолета.
Тогава ми направи усещане концепцията за градовете и селата на книгата, която датира от 60-те или 70-те години на XX в. и взехме решение, че и нашата страна може да има село на книгата ”, споделя пред Economic.bg Мария Дончева от Сдружение “Книгини ”.
Трите дами измислят името на сдружението за 30 секунди. То съставлява комбиниране сред “книги “ и “княгини “. Освен трактовката “Княгини на книгите “, напълно умерено може да ги асоциирате с Княгини на нововъведенията, образеца, сърдечността и поддръжката.
Когато стартирахме, имахме доста смели упования от позиция на това, че ще бъдем разбрани и че ще можем да получим финансова поддръжка, с цел да осъществяваме задачите си. След това обаче неведнъж ни споделяха, че книги и предприемачество са две несъвместими неща. Тогава разбрахме, че ще вървим по много сложен път и ще извикаме неволята, с цел да ни научи. Така и стана ”, сподели от своя страна Първолета Николова от Сдружение “Книгини ”.
Така, без даже да са кандидатствали, сдружението става част от Международната организация на градовете и селата на книгите, която съумява да види капацитета в трите млади дами.
“Към момента дори от чужбина вземат образец от нас и черпят опит – следва да бъде оповестено такова село на книгата покрай Барселона. Освен това, гордеем се и с обстоятелството, че Мария Дончева стана секретар на организацията и е част от управителния ѝ съвет ”, добави Първолета.
„ Дивият “ Северозапад
Една от главните цели на трите дами е да създадат Северозапада едно по-добро място за живеене и споделят, че безусловно всичко в този район ги въодушевява. И макар че множеството хора отпътуват за столицата или в чужбина, трите дами имат вяра, че когато човек е надарен и прави нещо с готовност и сърце, няма териториално разделяне. И проблемите в по-малките обитаеми места стават елементарно разрешими.
Всеки човек би трябвало да влага в развиването на своя роден край и на родината си. Ние сме избрали да вдъхваме живот, да поддържаме да развиваме ”, безапелационна бе Мария Дончева.
“Все отново камъкът тежи на мястото си. Трябва да даваме образец на обществото и да оставим диря след себе си ”, добави Първолета Христова.
Челопек – селото на книгата
През 2019 година Международната организация на градовете на книгата със седалище Швеция прогласява врачанското село Челопек за първото българско село на книгата. Сдружение “Книгини ” основава собствен резистентен модел на българското село на книгата и то няма аналог в чужбина. Градове и села на книгата могат да бъдат видени в Швейцария, Швеция, Норвегия, Белгия, Англия, Шотландия, в Азия и Америка.
Искахме да покажем на света едно хубаво българско село с богати обичаи, културно-историческо и естествено завещание, дейна локална общественост и това, което направихме ние, е български модел на селото на книгата ”, съобщи Мария.
Така трите дами основават в селото център “Книгини ”, вдъхват живот на затворената детска градина в Челопек, отварят дребна книжарница и Творилница “Добрини ”, където обезпечават работа на хора в неравностойно състояние. Освен това работят и върху VR филм, в който да покажат съкровищата на Северозапада. Занапред желаят в Челопек да слагат и тематични табели с български и задгранични създатели.
Първолета, Мария и Зорница са основатели и на първата книжарничка с задача в българско село – Книжарничка „ Извор “, с. Челопек/Izvor Bookshop. Тя има извънредно богат фонд и в нея могат да бъдат открити книги на източни и западни езици.
В момента сътворяваме и редица партньорства с създатели и издателства, а огромна част от книгите са дарени. Много е зареждащо, когато като че ли се губиш в книгите ”, сподели още Мария.
Дамите влагат средствата от продадените книги в самодейностите, които развиват. Сега събират финансов запас за фестивал, който ще се организира в края на септември.
Освен това Първолета провежда и семинари за финансова просветеност при децата, а Мария – курс по латински. Дамите споделят, че и двата формата доста са се харесали, по тази причина за в бъдеще имат намерение да продължат да ги вършат.
VR филм за Северозапада
Сдружение “Книгини ” създават и VR филм за съкровищата на Северозапада. За да може този филм да стане факт, би трябвало да бъдат събрани над 80 хиляди лева, а все още събраната сума е към 4500 лева
“Събирането на средства е муден развой, а изработката на сходен филм изисква доста характерни техники, които оскъпяват един подобен план. Чрез този филм желаеме да предизвикваме младите да се усещат горди, по този начин той ще остане в историята. Искаме културно-историческо завещание на Северозапада да бъде забелязано освен от българите, а и от чужденците, по тази причина филмът ще бъде изработен на български и британски език ”, съобщи Първолета.
Във кино лентата желаеме да включим Къщата музей " Дико Илиев " в гр. Оряхово, Националния музей “Параход Радецки ”, местността Градище, откъдето води началото си средновековният град Вратица. Във кино лентата желаем да представим и северняшката женитба на Националния фолклорен събор " Леденика " и доста други знакови за нашия край артефакти и археологически обекти ”, изясни Мария.
Къде е страната?
По думите на дамите от Сдружение “Книгини ”, доста хора, които са свързани с културата и изкуството, мъчно могат да продадат концепциите си, тъй като над финансовите измерения. Според тях това основава дупка сред опциите за финансиране и потребителите. Те настояват, че хората на изкуството имат визията за това по какъв начин да основат нещо красиво, само че финансистите са тези, които би трябвало да намерят метода по какъв начин то да бъде показано и осъществено.
За страдание обаче трите дами от сдружението не получават никаква поддръжка от страната. Те са писали няколко плана до Министерството на културата, а един от тях даже им е бил върнат единствено поради автограф, който не е бил на вярното място.
За да правим цялата си активност, използваме персонални средства. Много дребна част са от общински планове и за жалост на откриваме поддръжка на национално равнище. Въпреки това тази обстановка не ни демотивира, а просто ни забавя, тъй като не можем да вършим нещата в мащабите, в които желаеме ”, съобщи Първолета Николова.
“Все отново се надявам хората да имат желанието да оставят трайна диря след себе си и да знаят, че когато влагат от себе си, постоянно ще се усещат доста по-добре. Благородно е да помагаш на другия, да бъдеш поддръжка и да знаеш, че това, което правиш, е значимо ”, сподели от своя страна Мария Дончева.
“Бъдете по-смели, не слагайте бариери пред фантазиите, не робувайте на етикети и правете всичко с положителното в сърцето. Тогава резултатите ще бъдат оценени ”, заключи Първолета.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ